Андрей Григориев (академик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Григориев
Андрей Александрович Григорьев
руски изследовател
Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област география, естествознание
Образование Петербургски университет
Работил в Петербургски университет; АН на СССР

Андрей Александрович Григориев (на руски: Андрей Александрович Григорьев) е руски географ, изследовател, академик на Академията на науките на СССР (1939), първи директор (1931 – 1951) на Института по география към АН на СССР.

Произход и образование (1883 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1883 година (стар стил) в Царское Село (днес град Пушкин), близо до Петербург, Руска империя, в семейство на военен. Още в гимназиалните класове се увлича по естествознанието. През 1902 г. постъпва в естествения отдел на Физико-математическия факултет на Петербургския университет и през 1907 завършва с диплома по зоология, но избира за поле на изява странознанието.

Още през студентските си години участва в няколко научни експедиции по северозападните губернии на Русия, като най-значително е участието му в експедицията на руския зоолог Андрей Владимирович Журавски през 1904 г.

Емиграция в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Една година след дипломирането си е уволнен от заеманата държавна служба за участие в революционна дейност и емигрира в чужбина, където продължава образованието си до 1909 г. в Берлинския и Хайделбергския университети. От 1909 до 1914 г. работи в отдела по география на издателството на Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, след което се завръща в Русия.

Академична, научна и изследователска дейност (1914 – 1940)[редактиране | редактиране на кода]

В годините на Първата световна война активно участва в работата на Комитета за военно-техническа помощ на обединените научни и технически организации. През 1916 г. става един от основателите, а от 1918 пръв декан на открития в Русия Географски институт. Същата година представя в Комисията по изучаване на естествените и производствените сили към Академията на науките проект за създаване на Институт по промишлено и икономическо изучаване на Централна Русия и след неговото създаване става негов секретар, а впоследствие ръководител.

В периода 1920 – 1931 г. провежда няколко експедиции в северните части на Русия. През 1920 и 1923 в Южен Урал, през 1921 в Болшеземелската тундра в байсейна на река Печора, през 1925 – 1926 в Якутия, през 1928 – 1931 на Колския п-ов. През 1928 в източната част на Колския п-ов, между 67 – 68º с.ш., проследява паралелното възвишение Кейви, простиращо се в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км (височина до 398 м). Установява, че възвишението е вододел на реките Поной и Йоканга. На север от Кейви и успоредно на него открива много по-ниско възвишение. На юг от долното течение на Поной (410 км) открива ниско възвишение с височина до 287 м. Резултатите от тези експедиции са публикувани непосредствено след приключването на всяка експедиция под заглавията: „Геология и релеф Большеземельской тундры“, Л., 1924; „Полуостров Канин“р М., 1929; „Материалы к физической географии северо-восточной части Кольского полуострова“р Л., 1932.

Основните си изследвания провежда в областта на общата теория на физическата география, принципите и методите на физико-географското райониране и други („Субарктика. Опыт характеристики основных типов физико-географической среды“ (1946, 2 изд. 1956)).

От 1925 до 1936 г. е професор по география в Петербургския университет. От 1931 до 1951 е пръв директор на Института по география към АН на СССР, а от 1960 до 1966 е главен редактор на „Краткая географическая энциклопедия“.

През 1937 Григориев публикува фундаментално научно изследване – „Опыт аналитической характеристики состава и строения физико-географической оболочки земного шара“ (в превод „Опит за аналитична характеристика на състава и строежа на физикогеографската обвивка на земното кълбо“), в което разработва учението за географската обвивка на Земята, като широко и сложно природно явление.

Следващи години (1940 – 1968)[редактиране | редактиране на кода]

Вълната от репресии през 40-те и 50-те години на ХХ век в СССР против творческата интелигенция не подминава и Григориев. Обвиняват го в откъснатост от живота, много от научните му виждания се обявяват за схоластични, а дейността на института като цяло – не отговаряща на изискванията за възстановяване и развитие на народното стопанство след войната.

През 1951 г. е уволнен от длъжността директор на Института по география към АН на СССР. След отстраняването му от множеството заемани длъжности се отдава на изследвания в областта на история на географията и през този период излизат от печат две негови монографии: „Развитие физико-географической мысли в России XIX-начала ХХ века“ и „Развитие теоретических проблем советской физической географии 1917 – 1933 гг.“.

Умира на 22 септември 1968 г. в Москва на 84-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]