Андрей Дреников
| Андрей Дреников | |
|---|---|
| български композитор | |
| Роден | |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Работил | композитор, музикант, певец и текстописец |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | цигулка, пиано |
| Направление | поп музика, театрална и детска музика |
| Активност | 1973 - |
| Известни творби | „Светът е за двама“, „Мечтатели“, „Към България“, „Заклинание“, „Пролет е дошла“, „Химн на УАСГ“ |
| Семейство | |
| Баща | Петко Дреников |
| Майка | Жана Даскалова |
Андрей Дреников е български композитор, певец, цигулар, пианист, актьор и комик, шоумен и автор на голяма част от текстовете на своите песни.
Той има родствена връзка с известния пианист Иван Дреников, с оперните певици Валери Попова и Александрина Пендачанска, с Александър Дюма-син и с Бачо Киро.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Дреников е роден в София, в семейство на професионални музиканти. Започва да учи цигулка при Христо Петков, когато е на 5 години. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“) с цигулка при проф. Боян Лечев.
Още като ученик свири като концертмайстор и солист на камерни оркестри. През студентските си години основава квартет „Дреников“. Формацията съществува до завършване на следването му. В същото време е концертмайстор в Студентския академичен симфоничен оркестър.[4]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
През 1973 г. работи в Пловдивската филхармония. От 1975 г. до 1977 г. той е концертмайстор на естрадния оркестър „Младост“ към Ансамбъла на Строителни войски, където отбива военната си служба.
Композирайки още от ранна възраст в различни жанрове, творчеството му обхваща стотици детски, театрални и поп песни, музика за над 110 постановки за драматичен и куклен театър в София и страната. Написал е музика за много радио и телевизионни новели, филми, пиеси и други предавания. Като композитор и изпълнител изнася стотици концерти за деца и възрастни със своя музика.[5][6]
До 1981 г. свири в Симфоничния оркестър на БНР. Три години е водещ на предаването „Музикален магазин“ на БНТ. В БНР води предаването „В музикалното студио“. От 1994 до 2000 г. работи в Центъра за работа с деца в община „Люлин“ в София.[7] През 2016 г. написва химна на УАСГ.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Детски песни[редактиране | редактиране на кода]
- „Нашето бебе“
- „Песен за приятелството“
- „Балонче“
- „Мечо“
- „Песен за малчуганите“
- „Песен за мечтите“
- „Какво си, приятелство мое“
- „Песен за космонавта“ и др.
Албуми[редактиране | редактиране на кода]
- „13 коледни песни“, драматизирани в 5 предавания за БНТ
Авторски спектакли[редактиране | редактиране на кода]
- „Спомени на 40“
- „Спомени на 50“
Младежки конкурс за забавна песен[редактиране | редактиране на кода]
- „Светът е за двама“
- „Мечтатели“
- „Към България“
- „Заклинание“
- „Пролет е дошла“ и др.
Театрална музика[редактиране | редактиране на кода]
- „Кукла букла“ от Панчо Панчев (Специалната награда, Четвърти национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър в Търговище 1980 г.)
- „Дамите в четвъртък“ от Л. Белон, реж. Любен Гройс (Награда за оригинална музика, 1981 г.)
- „Театър, любов моя“ от Валери Петров, реж. Младен Киселов (Втори национален преглед на камерни театрални постановки, 1981 г.)
- „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд („Куклар“, 1996 г.)
Андрей Дреников е награждаван за театрална музика, има над 40 награди за детска музика[8] и награди за естрадна музика на различни поп фестивали. Автор е още на балет-приказка, пиеси за цигулка, пиано, виолончело и други инструментални композиции.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Людмила Първанова. Дреникови – потомци на Дюма и Бачо Киро. // paper.standartnews.com, 7 юли 2002, раздел: Семейство. Посетен на 24 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-08-31 в Wayback Machine.
- ↑ Весела Кънчева и Даниел Йорданов. Разпилени по целия свят, наследниците на Бачо Киро пазят жив родовия корен. // dnesbg.com, 4 април 2014, раздел: Общество. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Потомък на Бачо Киро се венчава за внучка на Александър Дюма-син. // 24chasa.bg, 20 януари 2014. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Лео Богдановски. Андрей Дреников. // bgestrada.com. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Андрей Дреников. // раздел: Композитори. ubc-bg.com. Посетен на 24 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-22 в Wayback Machine.
- ↑ Андрей Дреников. // раздел: Актьори. theatre.art.bg. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Андрей Дреников. // bulgarche.eu. Посетен на 24 юли 2017.
- ↑ Татяна Иванова. Андрей Дреников – 40 години детски композитор. // bnr.bg, 23 декември 2015, раздел: Музика. Посетен на 24 юли 2016.
