Андрей Курков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Курков
Андрей Курков.jpg
украински писател
Роден 23 април 1961
Жанр криминални романи
Андрей Курков в Общомедия

Андрей Юревич Курков (на руски: Андре́й Ю́рьевич Курко́в, на украински: Андрі́й Ю́рійович Курко́в) е украински писател, преподавател и кинематограф.

Известен е със своя мисъл, свързана с писането. Според него „писател е не онзи, който пише, а когото хората четат. Ако не те четат днес, можеш да очакваш посмъртна слава. На мен лично ми харесва да получавам радостите, докато съм жив. И не ме интересува колко голям ще бъде паметникът на гроба ми…”

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Будогошч, Ленинградска област, но от ранна детска възраст живее в Киев. През 1983 г. завършва Киевския национален чуждоезиков педагогически институт. В периода 1985–1987 г. работи като охранител в Одеската изправителна колония № 51.

Женен е за Елизабет Шарп, която работи като консултант в Британския съвет в Украйна. Този брак е причината той да промени религията – става протестант, присъединявайки се към църквата „Нов Йерусалим”. Има 3 деца и живее в Киев.

Започва да пише още в горните класове на гимназиалните класове. Завършва школа за преводач от японски език. Работил е като редактор на издателство „Днепър”. Днес той вече е автор на 13 романа и 5 книги за деца. През 1990 г. всичките произведения на Курков са издадени в Украйна от издателство „Фолио”, Харков. 15 год. по-късно (2005) книгите му са издадени в Русия от издателство „Амфора”, Санкт Петербург. Романът му „Пикник на льду” в Украйна е продаден в 150-хиляден тираж, което е в пъти повече от книги на други съвременни украински писатели. Книгите на Андрей Курков са преведени на 21 езика, вкл. и на български.

Курков е единственият писател от постсъветското пространство, чиито книги са в топ 10 на европейските бестселъри. През март 2008 г. романът му „Ночной молочник” влиза в „дългия списък” на руските литературни награди „Национален бестселър”.

В момента работи в Bell International college, Cambridge[1], Англия и във Факултета по кино в Театралния институт в Киев, Украйна. Работи и като сценарист в киностудиото на А. Довженко. От 1993 г. е член на Съюза на кинематографите в Украйна, от 1994 г. - на Националния съюз на писателите, а от 1998 г. - на Европейската киноакадемия и постоянен член на журито по връчване на нейните призове „Феликс”.

По негови сценарии са заснети повече от 20 игрални и документални филми.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Курков, 2007
  • "Не приведи меня в Кенгаракс" (1991)
  • "11 необыкновенностей" (1991)
  • "Бикфордов мир" (1993)
  • "Смерть постороннего" (1996)
  • "Пикник на льду" (1997)
  • "Добрый ангел смерти" (1997)
  • "Милый друг, товарищ покойника" (2001)
  • "География одиночного выстрела" (2003)
  • "Последняя любовь президента" (2004)
  • "Любимая песня космополита" (2005)
  • "Приключения чепухоносиков" (детская книга) (2007)
  • "Школа котовоздухоплавания" (детская книга) (2007)
  • "Ночной молочник" (2007)

Книги, преведени на български език[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Този колеж не е свързан с Кеймбриджкия университет
  2. Издадените на български книги на Курков могат да бъдат описани като криминални романи, замесени с много психология и философия