Андрей Туполев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Туполев.

Андрей Туполев
Андрей Николаевич Туполев
руски авиоконструктор
Пощенска марка от 1988 г.
Пощенска марка от 1988 г.

Роден
Починал
Москва, Русия
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Образование Московски държавен технически университет „Бауман“
Техника
Област Авиоинженерство
Семейство
Деца Алексей Туполев
Подпис Sign of Andrey N. Tupolev.png
Андрей Туполев в Общомедия

Андрей Николаевич Туполев е съветски авиоконструктор и пионер в тази област, академик на Академията на науките на СССР, генерал-полковник-инженер (1968), трикратен Герой на социалистическия труд (СССР) (1945, 1957, 1972), Герой на труда (РСФСР) (1926). Той проектира съветските самолети с марки АНТ и Ту. Най-известните му пътнически самолети са Ту-104, Ту-134, Ту-154 и свръхзвуковият Ту-144. Създава над 100 типа самолети, 78 от които поставят световни рекорди. В знак на признателност към делото му Британското кралско въздухоплавателно дружество и Американският институт по аеронавтика и астронавтика (AIAA) го правят свой почетен член.

Туполев е водещ конструктор в Аерохидродинамическия институт (ЦАГИ) в Москва от 1929 година до смъртта си през 1972 година. Там се създават предимно бомбардировачи и пътнически самолети. Може би най-известният боен самолет на Туполев е Ту-95, част от развито семейство стратегически бомбардировачи, разузнавателни и противоподводни самолети.

Туполев е възпитал плеяда видни авиоконструктори и учени, оглавяващи самолетни Опитни конструкторски бюра (ОКБ). В това число В. М. Петляков, П. О. Сухой, В. М. Мясищев, А. И. Путилов. В. А. Чижевский, А. А. Архангелский, М. Л. Мил, А. П. Голубков, И. Ф. Незвал.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Туполев е арестуван през 1937 година заедно с над 20 известни авиоспециалисти по обвинения за създаване на руска фашистка партия. Скоро всички обвиняеми с изключение на Туполев и конструктора Владимир Петляков са разстреляни. Туполев е преместен в Болшево край Москва през 1939 г., където е разположен Специалният технически отдел (СТО) на НКВД, станал известен като „шарага“ (също „шарашка“ – затвор-конструкторско бюро) за авиоконструктори, където работят много от колегите му от ЦАГИ. Скоро шарагата е преместена в Москва и става известна като „Туполевка“. Официално Туполев е осъден през 1940 година на 15 години затвор. Като награда за успешното завършване на проекта бомбардировач 103 („СТО три“), по-късно означен Ту-2, той е освободен през 1944 година „за изпълнението на важни отбранителни задачи“, но е лишен от граждански права. Реабилитиран е чак две години след смъртта на Сталин – през 1955 година, преди началото на изпитанията на Ту-95.

Съзатворник на Туполев е български лекар, който го лекува. Това прави конструктора радетел за дружба с България. Години по-късно той е избран за председател на Всесъюзното дружество за Съветско-българска дружба, какъвто остава до кончината си. Тази му позиция дава на Българската гражданска авиация (БГА) възможността да усвои ред конструирани от него самолети и модификациите им преди износа им за други клиенти извън СССР.

Късният Туполев е прочут с политическия си нюх и със съсредоточеността си за добиване на срочни, сносни резултати.

Туполев умира на 84 години. Синът му Алексей Туполев (1925 – 2001) също е известен авиоконструктор.