Антигон II Мататия
| Антигон II Мататия | |
| цар на Юдея | |
 Antigonos Mattatias | |
| Роден |
около 80 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 37 г. пр.н.е.
|
| Погребан | Йерусалим, Израел |
| Семейство | |
| Род | Хасмонеи |
| Антигон II Мататия в Общомедия | |
Антигон II Мататия (на иврит: מתתיהו אנטיגונוס השני Matīṯyāhū; на гръцки: Αντίγονος Antígonos; на латински: Antigonos Mattatias; † 37 пр.н.е. в Антиохия) е последният цар на Юдея от династията на Хасмонеите (40 – 37 пр.н.е.) през средата на 2 век пр.н.е.
Той е вторият син на Аристобул II (* ок. 100 пр.н.е.; † 49 пр.н.е. в Рим), който е отровен по заповед на Помпей в Рим. По-големият му брат Александер е осъден през 49 пр.н.е. по нареждане също на Помпей в Антиохия и обезглавен.
Римляните помагат на първосвещеника и крал Йоан Хиркан II († 30 пр.н.е.), брат на баща му. Антигон II Мататия продължава политиката на баща си и по-големия си брат.
През зимата 41/40 пр.н.е. партите с трон-принц Пакор I и помоща на римския генерал и републиканец Квинт Лабиен нахлуват в Сирия и Мала Азия и накрая завладяват също Юдея и Йерусалим. С тяхна помощ Антигон побеждава чичо си Хиркан и тетрахите Ирод и Фасаел. Антигон Мататия се обявява сам за цар и първосвещеник и сече монети в Йерусалим.[1]
Антигон II Мататия нарежда да се отрежат ушите на чичо му Йоан Хиркан II, който е депортиран от партите в Месопотамия, за да не може да бъде повече първосвещеник. Фасаел се самоубива в плена си, Ирод бяга с фамилята си от Йерусалим в крепостта Масада.
Тетрарх Ирод продължава борбата против Антигон II Мататия. През 39 пр.н.е. той се връща обратно от Рим и с наемници и римляните продължава борбата. С помоща на щатхалтера на Сирия и Киликия Гай Созий той завладява Йерусалим през пролетта на 37 пр.н.е.
Антигон Мататия трябва да се предаде и моли за милост. Римският генерал Гай Созий обаче го закарва в Антиохия на река Оронт. Там по заповед на Марк Антоний е екзекутиран с брадва през есентта на 37 пр.н.е.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ulrich Wilcken: Antigonos 9. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2419 f.
- Linda-Marie Günther: Herodes der Große. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 3-534-15420-7.
- Gerhard Prause: Herodes der Große. Die Korrektur einer Legende. Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1990, ISBN 3-421-06558-6.
- Peter Richardson: Herod. King of the Jews and Friend of the Romans. Verlag T&T Clark, Edinburgh, 1999, ISBN 0-8006-3164-1.
- Louis Ginzberg: Antigonus Mattathias. In: Isidore Singer: Jewish Encyclopedia. Funk and Wagnalls, New York 1901 – 1906.
- Walter Otto: Herodes 14. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Supplementband II, Stuttgart 1913, Sp. 1 – 158.
- Vermes, Géza. The True Herod. Bloomsbury, 2014. ISBN 978-0567488411.
- Дион Касий, Römische Geschichte 49, 22
- Йосиф Флавий, Юдейски древности/Antiquitates Iudaicae 13, 37 – 491
- Йосиф Флавий: Юдейската война/De bello Judaico 1,274 – 375
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ "Antigonus Matthathias", Jewish Encyclopedia
- ↑ Ernst Baltrusch: Herodes: König im Heiligen Land. C. H. Beck, 2012, ISBN 978-3-406-63739-1
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Doris Lambers-Petry: Hasmonäer. In: Michaela Bauks, Klaus Koenen, Stefan Alkier: Das wissenschaftliche Bibellexikon im Internet (WiBiLex), Stuttgart 2006.
- Mahlon H. Smith: Antigonus, Historical Sourcebook by Mahlon H. Smith
| |||||||||||||||||||||||
