Антидиуретичен хормон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антидиуретичният хормон (наричан още Вазопресин) отговаря за обратното всмукване на вода в бъбречните каналчета, както и за течния баланс в човешкото тяло. При изпиването на големи количества алкохол неговата секреция се потиска и предизвиква обезводняване на организма. При по-малко количество от този хормон в човешкото тяло се появява болестта безвкусен диабет. За нея е характерно, че болният изпитва мъчителна, неутолима жажда и изпива огромни количества вода. Съответно и количеството отделена урина е голямо до 20-30 литра на ден, но тя съдържа нисък процент урея и други токсични вещества. Вазопресин се синтезира, складира, транспортира и отдава в кръвта от хипоталамо-неврохипофизния апарат. Синтезът се осъществява от невросекреторни клетки, чиито клетъчни тела лежат в две нервни ядра на хипоталамуса - nucleus supraopticus и nucleus paraventricularis. Функционално изследване на неврохипофизата е необходино, за да се оцени има ли или не наличие на патологично изменена функция на задната хипофиза, от която да следват нарушения в синтезата на вазопресин или окситоцин. При повишаване на плазмения осмолалитет, се стимулират осморецепторите на хипоталамуса и се освобождава вазопресин.