Анцилово езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анциловото езеро около 8700 години преди новата ера. Спуснатият скандинавски лед е показан в бяло. Бялата лининия показва съвременната брегова линия Реките Свеа и Гота формират излаз към Атлантическия океан.

Анциловото езеро е име, дадено от геолозите на ледниковото езеро от сладка вода, което заменя Йодиево море, след като бива откъснато от приема на сол през централна Швеция (от източния край на канала, в близост до съвременния град Стокхолм), поради вдигане на Южните скандинавски форми на релефа, които го изолират. Датира от преди около 9500 – 8000 година преди новата ера и калибрира в рамките само на Бореалния период. Езерото се превръща в Литориново море, когато издигащите се океански нива преминават през Великия пояс.

Езерото е кръстено от Жерар дьо Гир поради съдържанието на „Ancylus fluviatilis“, в неговите утайки.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Издигането на южната част на Швеция не блокира изцяло потока през централна Швеция. Изкачване продължава от езерото през реките Гота и Свеа, които изтичат от Венерн до Категат. Солената вода не влиза в езерото (като то остава сладководно), тъй като в езерото се издига над морското равнище. Периодът, когато потокът на солена вода със сигурност спира да достига до новообразуваното езеро, е около 8000 години преди новата ера, когато близкото езеро Ветерн (част от водната система) се отделя от езерото Анцилос. 

Резултатът от увеличаването на нивата на езерото са пресичането на Анцилос, и потоп край бреговете на Анциловото езеро в период около 9500 – 9200 преди новата ера. По това време разширеният Ботнически залив и части от Норвегия са били свободни от лед, докато региона на Рованиеми от Финландия се появил не по-късно от 9000 BP, въпреки новите наводнения.

Ускореното топене и издигане на земните повърхности, с различни темпове на различни места, довеждат до известна нестабилност. През 9200 година преди новата ера езерото се издига над нивото на Дарс и издълбава нов канал в близост до това, което сега е „Великият пояс“ (канал между датските острови Зеландия и Фумен), който някои геолози наричат река Дана. За известно време, Сконе или южна Швеция отново е остров, от около 9200 до не по-късно от 8000 преди новата ера. Нивото на езерото започна да пада.

Северна Скандинавия[редактиране | редактиране на кода]

Черупка на мида от вида Ancylus fluviatilis

През 9000 година преди новата ера северният канал престава да функционира и се присъединява към Сконе или Швеция, а не към Дания, но само един провлак свързва Сконе с новите северни земи. Ако Сконе се е бил превърнал в географски остров, то трябва да е било по-късно от фазата на езерото Антикул. По това време мезолитските култури се преселват в освободената земя около бреговете на Ботническия залив. Те ловуват по бреговете тюлени и следват елените в новите им диапазони.

В Лапландия, мезолитни рибари, ловци и вероятно пастири, открили борова гора с открити пространства като тундра. Други растителни видове са бреза, трепетлика, елша, върба, черен епетриум (Empetrum nigrum), трева и острица. Голяма част от новата финландска земя е покрита с кал. Морейските хребети около езерото образуват обширна островна система. Бреговете около езерото са каменисти.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кошелева Е.А., Субрето Д.А. Раннеголоценовые изменения природной среды и инициальное заселение Фенноскандии // Общество. Среда. Развитие (Terra Humana). Научно-теоретический журнал. : Журнал. — СПб.: Астерион, 2011. — № 4. — С. 237 – 242.
  2. Монин А.С.Шишков Ю.А. История климата. — Л.: Гидрометеоиздат, 1979. – 406 с.
  3. Шарымов А.М. Предыстория Санкт-Петербурга. 1703 г. Книга исследований. – 2-е изд. — СПб.: Геликон Плюс, 2009. – 784 с. — ISBN 978-5-93682-418-0.
  4. Björck, S. The late Quaternary development of the Baltic Sea (англ.). Лундский университет. Проверено 11 апреля 2014.
  5. Bjorck, 1995.
  6. Hyttinen, O. Sedimentological and chronological aspects of the Younger Dryas – Holocene transition record in southern Finland and northern Baltic. Accademic Dissertation. – Helsinki: Unigrafia, 2012. – P. 38. — ISBN 978-952-10-6324-4.
  7. Andren, 2011.
  8. Tikkanen, M, Oksanen, J Late Weichselian and Holocene shore displacement history of the Baltic Sea in Finland (англ.) // Fennia – International Journal of Geography : журнал. – Helsinki: Geographical Society of Finland, 2002. — No. 1 – 2. — ISSN 0015-0010.
  9. Uscinowicz, 2003.
  10. Bjorck, 2008. Schmölcke U., Endtmann E., Klooss S., Meyer M., Michaelis D., Rickert B.H., Rößler D. Changes of sea level, landscape and culture: A review of the south-western Baltic area between 8800 and 4000BC (англ.) // Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology : журнал. – Elsevier B.V., 2006. – Vol. 240. – P. 423 – 438.
  11. Jensen J. B., Bennike O., Lemke W., Kuijpers A. The Storebælt gateway to the Baltic (англ.) // Geological Survey of Denmark and Greenland Bulletin. – Copenhagen, 2005. – Vol. 7. – P. 45 – 48.
  12. Raukas S Late Quaternary coastal records of rapid changes in the eastern Baltic (англ.) // Journal of Coastal Research. : журнал. – 1996. — No. 12. — P. 811 – 816. — ISSN 0749-0208.
  13. Saarse L., Vassiljev J., Miidel A., Niinemets1 E. Buried organic sediments in Estonia related to the Ancylus Lake and Litorina Sea (англ.) // Geological Survey of Finland, Special Paper 46 : сборник. – Espoo, 2009. – P. 87 – 92. — ISBN 978-952-217-021-7. — ISSN 0782-8535.
  14. Ristaniemi O., Glüсkert E., The Ancylus transgression in the area of Espoo – the First Salpausselkä, southern Finland (англ.) // The Geological Society of Finland : Бюллетень. – The Geological Society of Finland, 1987. – Vol. 1. — Iss. 59. – P. 45 – 69.
  15. Субетто Д.А., Бахмутов В.Г., Герасименко Н.П., Кузнецов Д.Д., Лудикова А.В., Сапелко Т.В., Субетто Г.Д., Шевченко В.П. Реконструкция колебаний уровня Белого, Балтийского и Черного морей в голоцене по палеолимнологическим данным // Геология морей и океанов: Материалы XVIII Международной научной конференции (Школы) по морской геологии. — М.: ГЕОС, 2009. — Т. 1. — С. 293 – 297. — ISBN 978-5-89118-479-4.
  16. Субетто Д.А. История формирования Ладожского озера и его соединения с Балтийским морем // Общество. Среда. Развитие (Terra Humana). Научно-теоретический журнал. : Журнал. – Санкт-Петербург: Астерион, 2007. — № 1. — С. 111 – 120. — ISSN 1997-5996.
  17. Субетто Д.А. Донные отложения озер: палеолимнологические реконструкции. – Санкт-Петербург: Издательство РГПУ им. А.И.Герцена, 2009. – С. 253 – 260. – 348 с. — ISBN 978-5-8064-1444-2.
  18. Филимонова Л.В. Динамика растительности восточного побережья Финского залива в Голоцене // Труды Карельского научного центра Российской академии наук №4 : сборник. – Петрозаводск, 2009. — С. 11 – 29. — ISSN 1997-3217.
  19. Schmölcke U. Holocene environmental changes and the seal (Phocidae) fauna of the Baltic Sea: coming, going and staying (англ.) // Mammal Review : журнал. – Wiley-Blackwell, 2008. — No. 38. — P. 231 – 246. — ISSN 1365-2907. — DOI:10.1111/j.1365-2907.2008.00131.x.
  20. Nunez M.G. A model for early settlement of Finland (англ.) // Fennoscandia archaeologica. – Helsinky, 1987. – Vol. IV. – P. 3 – 18.
  21. Jussila T., Kriiska A., Rostedt T. The Mesolithic settlement in NE Savo, Finland. And the earliest settlement in the eastern Baltic sea (англ.) // Acta Archaeologica. – 2007. – P. 143 – 162. — ISSN 0065-001X.
  22. Герасимов Д.В., Субетто Д.А. Бельский С.В. Культурные трансформации в контексте изменений окружающей среды на Карельском перешейке и в Северном Приладожье в Голоцене // Хронология, периодизация и кросскультурные связи в каменном веке: Замятинский сборник. / Рос. акад. наук, Музей антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) РАН : сборник / ответственный редактор Хлопачев Г.А. – Санкт-Петербург: Наука, 2008. — Вып. 1. — С. 164 – 172. — ISBN 978-5-02-0258283-7.
  23. Герасимов Д.В., Лисицын С.Н. Кулькова М.А. Местонахождение Сюрье 1 – свидетельство первичного заселения восточной оконечности Финского залива // Радловский сборник: научные исследования и музейные проекты МАЭ РАН в 2009 г. / Рос. акад. наук, Музей антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) : сборник / ответственный редактор Чистов Ю.К., Рубцова М.А. – Санкт-Петербург: МАЭ РАН, 2010. — С. 204 – 209. — ISBN 978-5-88431-173-2.
  24. Jussila T., Kriiska A., Rostedt T. Saarenoja 2 – An Early Mesolithic Site in South-Eastern Finland: Preliminary Results and Interpretations of studies Conducted in 2000 and 2008 – 10 (англ.) // Fennoscandia archaeologica. – Helsinky, 2012. – Vol. XXIX. – P. 3
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ancylus Lake“ и страницата „Анциловое озеро“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.