Арктически съвет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арктически съвет  членове  наблюдатели

Арктическият съвет е международна регионална структура, създадена по инициатива на Финландия през 1996 г. с цел опазване на околната среда и осигуряване на развитието на северните полярни и приполярни райони.

История[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на правителството на Финландия през септември 1989 г. се провежда официална среща между представители на 8-те арктически страни в Рованиеми, където са обсъдени възможни мерки за запазване на уникалната околна среда в арктическото пространство. Срещата е последвана от няколко подготвителни форума в Йелоунайф, Канада през април 1990 г., Кируна, Швеция през януари 1991 г. и Рованиеми през юни 1991 г. На последната е приета Стратегия за опазване на околната среда в Арктика от министрите на бъдещите държави-членки.

В процеса на работа по предприетата програма се създават тесни връзки, които по-късно довеждат и до създаване на международната организация. Декларацията за учредяването на Арктическия съвет е подписана на 19 септември 1996 г. в Отава (Канада) в присъствието на официални представители на 8-те държави, граничещи с Арктика.

Стратегия[редактиране | редактиране на кода]

Арктическият съвет е натоварен с няколко основни задачи, сред които:

  • Програма за мониторинг и оценка – занимаваща се с контрол и оценка на влиянието на човешката дейност върху природата, както и публикуване на доклади за моментния статус и бъдещите рискове.
  • Опазване на арктическата флора и фауна – с цел запазването на разнообразието на видовете и техните места на обитание; защита на екосистемата от рискове; подобряване на правната база и регулациите касаещи Арктика; интеграция на арктическите интереси в световните приоритети по опазване на флората.
  • План за превенция, подготовка и готовност за навременна намеса при спешна нужда – работна група, сформирана за изготвяне на рамка за бъдещо сътрудничество при кризисни ситуации и заплахи предимно от замърсявания.
  • Защита на арктическата морска среда.
  • Устойчива програма за развитие.

Държави-членки[редактиране | редактиране на кода]

Арктическият съвет се състои от осем държави:

Предоставена е възможността на шест международни организации, представляващи местните хора на Арктика, да присъстват със статут на постоянни участници. Коренните жители съставляват 1/4 от цялото население в чертите на северния полярен кръг, чиято обща численост е приблизително 2 милиона души.

Наблюдатели[редактиране | редактиране на кода]

Постоянни[редактиране | редактиране на кода]

С особен статут[редактиране | редактиране на кода]

След приемането на наблюдателите в съвета, те трябва да бъдат канени на срещите му. Препоръчително е да участват на ниво работни групи. Могат да правят предложения чрез държава-членка или да излагат изявления, предложения или виждания по конкретни дискутирани теми.

Наблюдатели са също така девет междуправителствени и междупарламентарни организации, както и единадесет неправителствени организации.

Председателство[редактиране | редактиране на кода]

Председателството на Арктическия съвет се осъществява на ротационен принцип, като всяка една от осемте държави участва в управлението му за период от две години. Изпълняващият длъжността председател координира съвместните проекти и срещи между членовете, като същевременно представлява съвета пред света.

Председатели по години:

Срещи на министерско равнище се провеждат веднъж на всяко 2-годишно председателство.

Хронология на срещите:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Дания“         Портал „Дания          Портал „Исландия“         Портал „Исландия          Портал „Норвегия“         Портал „Норвегия          Портал „Финландия“         Портал „Финландия          Портал „Швеция“         Портал „Швеция          Портал „Русия“         Портал „Русия          Портал „Канада“         Портал „Канада