Асен Кожухаров (историк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Кожухаров.

Асен Кожухаров
български историк и писател
Асен Кожухаров пред постер на комикса „Добромир“, Първа национална изложба на българския комикс 2013, Галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6, София, септември 2013 г.
Асен Кожухаров пред постер на комикса „Добромир“, Първа национална изложба на българския комикс 2013, Галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6, София, септември 2013 г.

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Висше военноморско училище, Варна
Литература
Жанрове роман, графичен роман
Известни творби „Добромир“ (1992)
Научна дейност
Област военна история
Образование ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Работил в ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Асен Кожухаров в Общомедия

Капитан I ранг доцент доктор Асен Николов Кожухаров е български историк, преподавател във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, писател.

Портрет на Асен Кожухаров от руския художник на комикси Андрей Айошин
Асен Николов Кожухаров

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 февруари 1961 г. във Варна. През периода 1979-1984 г. следва и завършва Висшето народно военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ с призната магистърска степен. Защитава докторат също във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“ (1999). През 2005 г. получава магистърска степен и от Военната академия „Г. С. Раковски“[1][2].

Преподавател[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. е доцент във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“, през 2001–2011 г. и е началник на катедра от 2015 г. Преподава дисциплините „Военна история“, „История на корабоплаването“, „Основи на научните изследвания“, „Методологически основи на военнонаучните изследвания“ и „История на военноморското изкуство“[1].

Член е на редколегиите на списанията „Език и литература“ и „Историческо бъдеще“, както и на редакционния съвет на Asian Journal of Social and Human Sciences[1][3].

Значим изследовател на белоемиграцията в България по архивни извори.[4].

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на комиксовия сериал „Добромир“, публикуван в сп. „Дъга“ в средата на 1980-те години. В него се разказва за войната на деспот Добротица с генуезците (1360-1387)[5][2].

Член е на Сдружението на писателите във Варна от 1993 г.[5][2] Председател е на Сдружението на авторите в комикса „Манускрипт“ във Варна[2].

Кожухаров (вторият отляво надясно) сред други автори на комикси, изложба „Над дъгата“, Варна, 2013

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Художествена литература
  • Стража на прохода. Комиксов роман. Варна, Багет-комикс, 1991, 28 с.[5]
  • Добромир. Роман. Варна, Роял-77, 1992, 144 с.
  • Добромир. Комиксов роман. София, Спектър, 1992, 48 с.
  • Ордата на Варга. Комиксов роман. Варна, Славена-комикс, 1992, 36 с.
  • Любовта на Сколопендрата. Сборник с новели. Варна, Славена, 1993, 88 с.
  • Белият дявол. Комиксов роман. Варна, Жеков и син, 1994, 28 с.
  • Четвърт безкрайност. Варна, Тера Балканика, 2016, 32 с.
Научна литература
  • Битката при Варна 1444 г. Варна, Славена, 1994.
  • Съвременните въоръжени конфликти в историята на военноморското изкуство: бойни действия по морско-океанските комуникации и унищожаване на противника на море. Варна, СТЕНО, 2002.
  • Към командния мостик. Варна, ВВМУ, 2006, 32 с.
  • Морските десанти през двадесети век. Варна, Славена, 2007.
  • Операции за прекъсване на морско-океанските комуникации и унищожаване противника на море и в пунктовете за базиране (1912-1945 г.). Варна, Тера Балканика, 2013, 160 с.
  • Обучението на българските морски офицери зад граница (1882-1944). Варна, Тера Балканика, 2015.
  • Възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество, учили във Военноморското училище “Мюрвик” в град Фленсбург през Първата световна война. Военноисторически сборник, 2008, no. 4, с. 31-38.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Профил на Асен Кожухаров. // ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“. Посетен на 24 май 2016.
  2. а б в г Кицевски, Никола и др. Кой кой е в България 1998. / Състав. Никола Кицевски, Райчо Радулов. София: Труд, 1998, с. 364
  3. Editorial Board, сайт на „Asian Journal of Social and Human Sciences“
  4. Гентшке, В., Сабенникова, И., Ловцов, А. Исследователи русского зарубежья. Биобиблиографический словарь. Москва-Берлин: DirectMEDIA, 2018. С. 133-134. ISBN 978-5-4475-2765-5.
  5. а б в Книги на Асен Кожухаров , сайт на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]