Атанас Саев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Саев
български революционер
Роден
Починал
София, България

Образование Цариградска българска духовна семинария

Атанас Попниколов Саев е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Саев е роден в 1883 година в пазарджишкото село Калагларе в семейството на поп Никола Саев. Учи в Неврокоп, в българското училище в Сяр и в българската семинария в Цариград. В Цариград заедно със съученици семинаристи създава революционен кръжок на ВМОРО. След завършването си в 1904 година, започва работа в българската община в Сяр, а по-късно става и учител в Сярското българско педагогическо училище. Влиза във ВМОРО и на Окръжния конгрес в 1905 година е избран за легален член на Серския окръжен революционен комитет.[1]

Саев, заедно с другите двама членове на Окръжния комитет – Лазар Томов и Владимир Благоев, са противници на Яне Сандански и се противопоставят на опитите му за саморазправа в организацията.[2] През зимата на 1904 година членовете на окръжния комитет отказват да подпишат предлаганото им от Сандански решение, с което се осъжда Борис Сарафов на смърт.

От ляво надясно: прави - Никола Коцев, Михаил Монев, Атанас Саев, Данчо Данов; седнали - Пантелей Костурлиев, Вангел Попангелов, Милан Конев, Спас Попфилимонов.

През март 1906 г. Атанас Саев е арестуван и е осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Родос. След Хуриета от юли 1908 година е амнистиран и се завръща в Македония, като отново става учител, първоначално в село Моноспитово (1908 - 1909), Струмишко, а после и в град Мехомия (1909 - 1910). Участва в Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1][3][4] Взима участие и в Първата световна война (1915 – 1918).[1]

След войните се установявав в София. Саев е сред инициаторите за основаването на читалище „Васил Друмев“.

Умира на 8 март 1963 година в София.[5][6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 490.
  3. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
     Портал „Македония“         Портал „Македония