Направо към съдържанието

Атанас Саев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Саев
български революционер
Роден
Починал
8 март 1963 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЦариградска българска духовна семинария

Атанас Попниколов Саев (изписване до 1945 година: Атанасъ попъ Николовъ Саевъ) е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Саев е роден в 1883 година в пазарджишкото село Калагларе в семейството на поп Никола Саев. Учи в Неврокоп, в българското училище в Сяр и в българската семинария в Цариград. В Цариград заедно със съученици семинаристи създава революционен кръжок на ВМОРО. След завършването си в 1904 година, започва работа в българската община в Сяр, а по-късно става и учител в Сярското българско педагогическо училище. Влиза във ВМОРО и на Окръжния конгрес в 1905 година е избран за легален член на Серския окръжен революционен комитет.[1]

Саев, заедно с другите двама членове на Окръжния комитет – Лазар Томов и Владимир Благоев, са противници на Яне Сандански и се противопоставят на опитите му за саморазправа в организацията.[2] През зимата на 1904 година членовете на окръжния комитет отказват да подпишат предлаганото им от Сандански решение, с което се осъжда Борис Сарафов на смърт.

От ляво надясно: прави - Никола Коцев, Михаил Монев, Атанас Саев, Данчо Данов; седнали - Пантелей Костурлиев, Вангел Попангелов, Милан Конев, Спас Попфилимонов.

След разкритията на Сярската афера през март 1906 година, Атанас Саев е арестуван и е осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Родос.[3] След Хуриета от юли 1908 година е амнистиран и се завръща в Македония, като отново става учител, първоначално в село Моноспитово (1908 - 1909), Струмишко, а после и в град Мехомия (1909 - 1910). Участва в Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1][4][5] Взима участие и в Първата световна война (1915 – 1918).[1]

След войните се установявав в София. Саев е сред инициаторите за основаването на читалище „Васил Друмев“.

Умира на 8 март 1963 година в София.[6][7] Погребан е в Централните софийски гробища.[8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 490.
  3. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 43.
  4. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 221.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 414.
  8. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.