Аугусто Роа Бастос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аугусто Роа Бастос
Роден 13 юни 1917 г.
Починал 26 април 2005 г. (87 г.)
Професия писател, поет, сценарист, журналист, преводач
Националност  Парагвай,
 Франция
Активен период 1953 -2005
Жанр драма, исторически роман, биография, лирика, диктаторски роман, документалистика
Направление магически реализъм
Течение латиноамерикански бум
Съпруга Мунека Роди (? – ?)
Ирис Хименес (1980 – 2005)
Деца 3
Уебсайт
Аугусто Роа Бастос в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Аугусто Роа Бастос (на испански: Augusto Roa Bastos) е парагвайски журналист, сценарист, преподавател, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман и документалистика. Част е на литературното движение „латиноамерикански бум“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Аугусто Роа Бастос е роден на 13 юни 1917 г. в Асунсион, Парагвай. Прекарва детството си в малкото градче Итурбе, в региона Гуайра, където баща му е бил администратор на захарна плантация. Там се научава да говори както испански, така и гуарани, езикът на коренното население на Парагвай. На десетгодишна възраст е изпратен на училище в Асунсион, където отсяда при чичо си Херменегилдо Роа, либералният епископ на Асунсион. Богатата лична библиотека на чичо му му предоставя възможност да се запознае с класическата испанска литература.

През 1932 г. започва териториалната война за Гран Чако между Парагвай и Боливия. На 15-годишна възраст той избягва с група съученици и се присъединява към парагвайската армия, за да се бие в Гуера дел Чако срещу Боливия, и в продължение на три години работи като асистент на медицинска сестра. Войната има дълбоко въздействие върху него като бъдещ писател, защото вижда последиците от битките – „осакатени тела“ и „унищожение“, което го прави убеден пацифист.

Непосредствено след войната работи като банков чиновник, а по-късно и като журналист. През това време започва да пише пиеси и поезия. През 1941 г. Роа Бастос печели наградата „Атенео Парагвайо“ за ръкописа „Фулгенсия Миранда“, но книгата никога не е публикувана. В началото на 40-те години прекарва значително време в плантациите йерба мате в северен Парагвай.

През 1942 г. е назначен за редакционен секретар на всекидневника „Асунсион Ел Паис“. През 1945 г. пътува до Европа, по покана на Британския съвет в Лондон, посещава и Великобритания Франция и Африка, където прави интервюта и статии за Втората световна война. Две години по-късно се завръща в Парагвай, но поради военната диктатура на генерал Алфредо Стреснер и репресиите на режима, е принуден да избяга в Буенос Айрес, Аржентина. В Аржентина, за да се издържа, работи като пощальон, сценарист за кино и театър, журналист и университетски професор, като едновременно пише.

Въпреки трудното изгнание, времето му в Буенос Айрес е неговият плодовит период. През 1953 г. публикува първата си книга, сборникът от 17 разказа „El trueno entre las hojas“ (Гръм между листата). Седем години по-късно е издаден романът му „Син человечески“, вдъхновен от впечатленията му от войната за Гран Чако. С тази книга започва трилогия за монотеизма на властта.

Най-известен е сложният му роман „Аз, Върховният“ от 1974 г. Книгата е художествен разказ за парагвайския диктатор от XIX век д-р Хосе Гаспар де Франсия, който е диктатор в Парагвай в продължение на 26 години.

През 1976 г. напуска Аржентина, непосредствено преди установяването на военната диктатура на Хорхе Рафаел Видела, и се мести във Франция по покана на Университета на Тулуза. В университета е професор по испано-американска литература до 19855 г., създава курса по език и култура на гуарани, както и Работилница за творческо писане и литературна практика.

Завръща се в Парагвай през 1989 г. след падането на режима на Стреснер. Същата година е удостоен с престижната награда „Сервантес“ за цялостното му творчество.

Аугусто Роа Бастос умира от инфаркт, при усложнения след операция след падане, на 26 април 2005 г. в Асунсион.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Hijo de hombre (1960)
    Син человечески, изд.: „Народна култура“, София (1975), прев. Емилия Ценкова
  • Yo, el Supremo (1974)
    Аз, Върховният, изд.: „Народна култура“, София (1979), прев. Емилия Юлзари
  • Vigilia del Almirante (1992)
  • El fiscal (1993)
  • Contravida (1994)
    Контраживот – откъс, седм. „Български писател“ (1995), прев.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • El ruiseñor de la aurora, y otros poemas (1942)
  • El naranjal ardiente (1960)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • El trueno entre las hojas (1953)
  • El baldío (1966)
  • Madera quemada (1967)
  • Los pies sobre el agua (1967)
  • Moriencia (1969)
  • Cuerpo presente y otros cuentos (1971)
  • El pollito de fuego (1974)
  • Los Congresos (1974)
  • El sonámbulo (1976)
  • Lucha hasta el alba (1979)
  • Los Juegos (1979)
  • Contar un cuento, y otros relatos (1984)
  • Madama Sui (1996)
  • Metaforismos (1996)
  • La tierra sin mal (1998)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Cándido Lopez (1976)
  • Imagen y perspectivas de la narrativa latinoamericana actual (1979)
  • Lucha hasta el alba (1979)
  • Rafael Barrett y la realidad paraguaya a comienzos del siglo (1981)
  • El tiranosaurio del Paraguay da sus ultimas boqueadas (1986)
  • Carta abierta a mi pueblo (1986)
  • El texto cautivo: el escritor y su obra (1990)

Екранизации / сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1957 El trueno entre las hojas
  • 1959 Sabaleros
  • 1959 La sangre y la semilla
  • 1960 Shunko
  • 1961 La sed – по романа „Hijo de hombre“, глава „La sed“
  • 1961 Alias Gardelito
  • 1962 El último piso
  • 1962 El terrorista
  • 1964 El demonio en la sangre
  • 1964 La boda
  • 1966 Castigo al traidor – по разказа „Encuentro con el traidor“
  • 1967 Ya tiene comisario el pueblo
  • 1969 Soluna
  • 1974 La madre María

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Augusto Roa Bastos“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература