Базова екологична обсерватория „Мусала“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Базова екологична обсерватория
„Мусала“
Сградата на БЕО „Мусала“
Сградата на БЕО „Мусала“
Информация
Акроними БЕО „Мусала“
Тип екологична обсерватория на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН
Основана 29 септември 1999 г.
Седалище връх Мусала
Сайт beo-db.inrne.bas.bg
Базова екологична обсерватория
„Мусала“
в Общомедия

Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българска академия на науките е екологична обсерватория на връх Мусала, която извършва комплексен мониторинг на околната среда, глобалните промени в климата, контрол на транспортирането на радионуклиди с голям обхват и токсични елементи, физични и химични процеси в атмосферата, астрофизика, разработване на сензори и детектори и проектиране на комплексни измервателни уреди.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. е построена Космическа станция, която е унищожена при пожар на 29 октомври 1983 г. През 1993 г. започва българо-френският проект OM2 за мониторинг и управление на високопланинските екосистеми. На 29 септември 1999 г. започва да работи базовата екологична обсерватория.[2] В 2002 г. е създаден Център за върхови постижения към обсерваторията. През 2007 г. става част от Паневропейската научноизследователска инфраструктура.[3] От 2010 г. базовата екологична обсерватория е част от световната мрежа за Глобално следене на атмосферата на Световната метеорологична организация.[3]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на обсерваторията – голямата надморска височина и отдалечеността от локални и инцидентни замърсявания, включително газообразни, аерозолни, прахови и др., се характеризира с изключително интензивен обмен на въздушни маси с най-различен произход, идващи от Европа, Средиземноморието, Африка и Азия, и при инцидент донасящи техногенни замърсители с най-различен характер.[4]

Изследователската апаратура на обсерваторията се състои от автоматична метеорологична станция, система за изследване на атмосферните газове, система за изследване на атмосферните аерозоли, изследователска Гама-сонда, телекомуникационна система и системи за изследване на космичните лъчи.

Извършва се наблюдение и анализиране на азотен оксид, азотен диоксид, серен диоксид, въглероден оксид, въглероден диоксид, озон.[5] Информацията за съдържанието на аерозолите и парниковите газове в атмосферата се публикува онлайн, в реално време, в няколко международни мрежи – Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания в САЩ, Норвежкият институт за изследване на въздуха, Световната метеорологична организация в Япония, Европейският институт за околна среда и устойчивост в Испра, Италия.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Basic Environmental Observatory – Moussala. // beo-db.inrne.bas.bg. Посетен на 16 септември 2018 г. (на английски)
  2. 10 години Базова екологична обсерватория „Мусала“. // bnr.bg, 26 ноември 2009 г. Посетен на 16 септември 2018 г. (на български)
  3. а б Basic Environmental Observatory – Moussala. // inrne.bas.bg. Посетен на 16 септември 2018 г. (на английски)
  4. Пенев, Илия. Радиационният фон в района на вр. Мусала, БЕО-Мусала, след инцидента „Фукушима“. // Българска наука бр. 41. октомври 2011. с. 56.
  5. Автоматизираната система в БЕО. // engineering-review.bg, 2008 г. Посетен на 16 септември 2018 г. (на български)
  6. Кирев, Красимир. Висша наука на покрива на България. // bgonair.bg, 17 септември 2015 г. Посетен на 16 септември 2018 г. (на български)