Белановце
| Белановце Белановце | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Скопска Църна гора |
| Надм. височина | 813 m |
| Население | 407 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 1325 |
| МПС код | KU |
| Белановце в Общомедия | |
Белановце или Белановци (на македонска литературна норма: Белановце; на албански: Bellanoca, Беланоца) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]В близост до днешно Белановце, вероятно от южната му страна, се е намирало средновековното село Архилевица, където севастократор Деян издига своя родова църква – задужбина. С така наречената Първа Архилевицка грамота от 1354/5 г. цар Стефан Душан потвърждава и допълва даренията, извършени от Деян в полза на църквата. С така наречената Втора Архилевицка грамота от 1381 г. синът и вдовицата на севастократор и деспот Деян – Константин Драгаш и Евдокия – даряват църквата и прилежащата ѝ собственост на манастира Хилендар в Света гора.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Биляновци е село, населявано от 88 българи християни.[2]
През Втората световна война на 14 октомври 1941 година край селото е разбит Карадачкия народоосвободителен партизански отряд от български военни части от петдесет и трети пехотен осоговски полк и полиция.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Белановце
Боро Менков (1919 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Перо Георгиев (1918 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия
Магдалена Антова (1920 – 1941), югославска партизанка
Байрам Шабани (1922 – 1941), югославски партизанин и народен герой на Югославия
Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин
Киро Бурназовски (1907 – 1941), югославски партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха. София, Гал-Ико, 1997. ISBN 9548010674. с. 56 – 7, 168.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
| |||||||||||