Отля
| Отля Отља | |
| — село — | |
 | |
  Отля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 447 m |
| Население | 3148 души (2002) |
| Пощенски код | 1315 |
| МПС код | KU |
| Отля в Общомедия | |
Отля или понякога книжовно Хотля (на македонска литературна норма: Отља; на албански: Hotla) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Отля е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово на десния бряг на Липковската река срещу общинския център Липково. Селото е от сбит тип.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания първоначално селото се е намирало над днешното си местоположение, в местността Селище. След чумна епидемия оцелелите жители основали селото на ново място, под старото. Към тях се присъединяват православни, а по-късно и мюсюлмански преселници. Според Йован Трифуноски през втората половина на XVIII век предците на местните родове Гаджот и Студенци приемат исляма. В края на XVIII век в селото се заселва албанският род Острец от племето Бериша, който се смята за най-старият преселен в Отля мюсюлмански род. Последван е от рода Ибралар от племето Гаш, Абазолар, Ахметалар, Плюскалар, Дайколар, Крачул и Курталар от племето Краснич, Муратови от Бериша. Последни, около средата на XIX век, от Северна Албания в Отля се заселва родът Аличко от племето Краснич.[2]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Хотля като българско село.[3] В края на XIX век Отля е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Отля е село, населявано от 40 жители българи християни, 250 арнаути мохамедани и 200 цигани.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отле има 200 християни – българи патриаршисти сърбомани.[6]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Отле е част от Матеишка община в Кумановска околия и има 910 жители.[7]
През 40-те години на ХХ век в селото живеят 19 рода, разпределени в 160 къщи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 3148 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 3 |
| албанци | 3137 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 8 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Отля
Мула Дула (Абдула Ебиби, 1904 – 1944), албански революционер- Сульо Отля (Сюлейман Асип, 1875 – 1947), албански революционер
Тодор Кръстев – Алгунски (Тодор Крстић-Алгуњски), сърбомански четнически войвода-
Хисни Шакири (р. 1949), албански революционер, командир на АНО, по-късно политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 132.
- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 132-134.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
