Никущак
| Никущак Никуштак | |
| — село — | |
 | |
  Никущак | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 567 m |
| Население | 1748 души (2002) |
| Пощенски код | 1306 |
| МПС код | KU |
| Никущак в Общомедия | |
Никущак (на македонска литературна норма: Никуштак; на албански: Nikushtaku, Никущаку) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово. Намира се на пътя между Куманово и Скопие. Никущак е село от сбит тип.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Йован Трифуноски пише, че според предания на мюсюлманското население то се е заселило в Никущак към 1810 година (130 години преди изследването). Преди това в селото е живяло православно славянско население, което се е разселило. Най-ранните мюсюлмански родове са се преселили от Северна Албания или Метохия. През 40-те години на ХX век като най-стари се възприемат родовете Сюлейманови от племето Бериша, Кука от племето Шаля, рода на братята Есреф, Додж и Рушан от племето Гаш. По-късно се заселват и родовете Майче и Лезна от племето Бериша, Оджалар, Яшарови, Брамет и Зилфеве от племето Шаля.[2]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Никущак като албанско село.[3] В края на XIX век Никущак е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Никущак е село, населявано от 400 арнаути мохамедани.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Никущак е част от Матейшка община в Кумановска околия и има 760 жители.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Никощак (Nikoštak) като албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1748 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 1744 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 123.
- ↑ Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 123-124.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
