Направо към съдържанието

Оризари (община Липково)

Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари
Оризари
— село —
42.1611° с. ш. 21.6183° и. д.
Оризари
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаЛипково
Географска областЖеглигово
Надм. височина391 m
Население2094 души (2002)
Пощенски код1307
МПС кодKU
Оризари в Общомедия

Оризари (на македонска литературна норма: Оризари; на албански: Orizare, Оризаре) е село в Северна Македония, в община Липково.

Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово.

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Оризар като българско село.[1] В края на XIX век Оризари е българо-албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Ефрем Каранов пише в 1891 година, че Оризаре е село, населено от арнаути и българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Оризари е село, населявано от 24 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[3]

В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари има и 60 християни - цигани.[4]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Оризари е част от Опайска община в Кумановска околия и има 438 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2094 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 3
албанци 2064
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 27
Родени в Оризари
  1. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  2. Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, София, 1891, книга IV, с. 287.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007