Оризари (община Липково)
| Оризари Оризари | |
| — село — | |
  Оризари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 391 m |
| Население | 2094 души (2002) |
| Пощенски код | 1307 |
| МПС код | KU |
| Оризари в Общомедия | |
Оризари (на македонска литературна норма: Оризари; на албански: Orizare, Оризаре) е село в Северна Македония, в община Липково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Оризар като българско село.[1] В края на XIX век Оризари е българо-албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Ефрем Каранов пише в 1891 година, че Оризаре е село, населено от арнаути и българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Оризари е село, населявано от 24 жители българи християни и 180 арнаути мохамедани.[3]
В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари има и 60 християни - цигани.[4]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Оризари е част от Опайска община в Кумановска околия и има 438 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 2094 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 3 |
| албанци | 2064 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 27 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Оризари
Хайдар Яшари (1909 – 1991), албански духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, София, 1891, книга IV, с. 287.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
