Опае

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Опае
Опае
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.1612° с. ш. 21.6556° и. д.
Опае
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаЛипково
Географска областЖеглигово
Надм. височина351 m
Население1996 души (2002)
Пощенски код1325
МПС кодKU
Опае в Общомедия

Опае (на македонска литературна норма: Опае; на албански: Opaja, Опая) е село в Северна Македония, в община Липково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1413-1421 година заедно с още две села Опай е включено в неистински мюлк, дарен от османския султан Мехмед І на дъщеря му Илялдъ хатун. Мюлкът се намира в нахията Ногерич (Нагоричано). Отбелязан е и в описи от 1530-1531 година.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година селото е отбелязано под името Опай с 16 джизие ханета (домакинства).[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Опая като българско село.[3]

В края на XIX век Опае е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опае е село, населявано от 50 жители арнаути мохамедани и 100 цигани.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 31 сръбски патриаршистки къщи.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър Ив. Павлов от Куманово е български кмет на Опае от 9 август 1941 година до 25 май 1943 година. След това кмет е Коста Ник. Емфеджиев от Плевен (7 юли 1943 - 9 септември 1944).[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1996 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 138
албанци 1818
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 38
бошняци 0
други 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, с. 39-40.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
  3. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05