Бели Колодез (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бели Колодез
на руски: Белый Колодезь
— село —
Русия
52.615° с. ш. 32.0931° и. д.
Бели Колодез
Брянска област
52.615° с. ш. 32.0931° и. д.
Бели Колодез
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
Надм. височина158[1] m
Население269[2] души (2010 г.)
Пощенски код243020[3]
Телефонен код+7 48343
Часова зонаUTC+3:00

Бели Колодез (на руски: Белый Колодезь) е село в Новозибковски градски окръг на Брянска област в Русия.[4]

Идентификационният код на селото според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 15240828009.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в западната част на Брянска област на разстояние около 12 km североизточно по права линия от административния център на общината – град Новозибков и на 14 km в тамошната жп гара.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през 1673 г. от заместник-полковника (на руски: полковой обозный) на Стародубския полк в Казашкото хетманство – благородника Гаврило Дащенко (заемал длъжността между 1660 и 1675 г.) с позволително отворено писмо на полковник Пьотр Иванович Рославец от 12 август 1673 г.[6][7] То било заселено първоначално със старообрядци, които обаче по-късно били прогонени по времето на хетман Иван Самойлович, по настояване на московското правителство, а други вероятно са напуснали селото доброволно, тъй като на расколниците им било дадена легална възможност да основават свои собствени слободи.[8] След смъртта на Гаврило Дащенко, селото се наследява първо от вдовицата му, а след това от техния син – Андрей Дащенко.[6][7]

След смъртта на Андрей Дащенко, селото станало владение на стародубския полковник Григорий Коровка, а след него – на хетманските синове Семион и Яков.[7]

После, владетел на селото става новият стародубски полковник – благородника Михаил Андреевич Миклашевски (ок. 1640 г. – 19 март 1706 г.).[7] Той го управлявал до смъртта си през 1706 г., когато е убит край полския град Несвиж в битка срещу шведите по време на Великата северна война.[7][9][10]

След смъртта на Михаил А. Миклашевски, хетман Иван Скоропадски дава селото като владение на стародубския полкови съдия Прокопий Силенко.[7]

След това, с хетмански универсал (указ) от 27 ноември 1719 г. хетман Иван Скоропадски отнема селото от рода Дащенко и го дава като феодално владение на рода Миклашевски, а именно на Андрей Михайлович Миклашевски (? – около 1750 г.), в замяна за неговото село Палиевка.[7][11][12][13][14] В универсала се пише:[14][15]

„ ... дадохме на пан Прокопий Силенко, полкови съдия на Стародубския полк, да служи известно време в село Бели Колодез, в бъдещата тамошна полкова сотня, уважавайки заслугите му по време на нахлуването на шведа неприятел в Стародуб, когато къщата му беше разрушена; обаче на нас ни беше донесено, че той самият това село не владее, а го е отдал в обладанието на своя син Тимофей, който се държал грубо с тамошните селяни, че то по време на властването му омалолюдяло, та тъй Ние, хетманът, поради тези причини отчуждавайки Тимофей Силенко във всички области на упоменатото село Бели Колодез, го даваме в пълно владение на пан Андрей Миклашевски, знатен другар от войската, в замяна на бащиния си парцел тук, в Глуховските земи, до някогашния наш двор, а и преди всичко той има по-близо до споменатото село Бели Колодез собствена изгодна земя... “

Откъс от универсала на хетман Скоропадски от 27 ноември 1719 г.

Така от 1710 г. до падането на Руската империя селото принадлежи на дворянския род Миклашевски.[16]

Тъй като Казашкото хетманство от Переяславското споразумение от 1654 г. е било васално на Московското царство, а по-късно в периода 1764-1781 г. е напълно анектирано от Руската империя образувайки Малоруската губерния,[17] то село Бели Колодез, намиращо се на тази територия, става от казашко – руско.

До 1781 входило в Новоместскую сотню Старо- дуб. полка; затем в Суражском уезде, с нач. XIX в. в Новозыбк. уезде (с 1861 по 1923 - волостной ц.; затем в Новозыбк. вол.), с 1929 в Новозыбк. р-не. В сер. XX в. - колхоз "Завет Ильича". До 1954 - ц. Белоколодезского с/с, в 1954-2005 в Манюковском с/с.

От 1784 г. в селото е имало църква „Успение Богородично“ (не е запазена).[18]

В средата на XX век в селото работи колхозът „Заветът на Илич“.[18]

През 1992 г. към територията на селото са добавени посьолока Московщина и махалата (на руски: деревня) Подрудня.[18]

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

До 1781 г. е в състава на Новоместска сотня на Стародубския полк; след това в Суражкия уезд, от началото на XIX век в Новозибковския уезд (от 1861 до 1923 г. е волостен център; след това в Новозибовската волост), от 1929 г. е в Новозибовски район.[18] След това до 1954 г. е център на Белоколодезския селски съвет, а от 1954 до 2005 г. е част от Манюковския селски съвет.[18]

До 10 юни 2019 г. селото е било част от Замишевското селско поселение (вид община от множество малки населени места) с административен център село Замишево, а след това е прехвърлено в новообразувания Новозибковски градски окръг.[19]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението
Година Души
2010 г. 269[2]
2013 г. 233

Население: 875 души (1859 г.),[20] 1382 (1892 г.),[21] 310 души през 2002 г. (руснаци 88%),[22] а през 2010 г. – 269 души.[2]

Културен живот[редактиране | редактиране на кода]

В селото има средно училище и библиотека.[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Белый Колодезь // Фото-планета. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  2. ↑ а б в Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 89. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  3. ↑ Индекс село Белый Колодезь, Новозыбковский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2017-06-10. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  4. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 02.04.2019 № 18-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Новозыбковского муниципального района Брянской области, с муниципальным образованием города Новозыбков и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-03-28. с. 14. Архивиран от оригинала на 2023-08-01. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  5. ↑ с Белый Колодезь // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-06-30. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  6. ↑ а б Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 64. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  7. ↑ а б в г д е ж Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 61, 413-414. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  8. ↑ Лилеев, Михаил Иванович. Из истории раскола на Ветке и в Стародубье XVII- XVIII вв. Т. Выпуск I. Киев, Типография Г. Т. Корчак-Новицкого, 1895. с. 32-33. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  9. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 479. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  10. ↑ Чеплянская, Екатерина Александровна. КАРТУШИН (КАРТУШИНО) // Стародубский уезд. Села и их жители. с. 4. Архивиран от оригинала на 2022-12-12. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  11. ↑ Лазаревскій, А. Люди старой Малороссіи // Кіевская старина 1 (Августъ (№ 8)). Типография Г. К. Корчак-Новицкаго, Августъ 1882 г. с. 248-249.
  12. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 480. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  13. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 33. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  14. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 61, 180-181. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  15. ↑ Лазаревский, Александр Матвеевич. Обозрение Румянцевской описи Малороссии. Т. Вып. 4: Полк Стародубский. Уезды: Стародубский, Мглинский, Суражский, Новозыбковский, Новгородсеверский. Чернигов, Издание Черниговского Губернского Статистического Комитета, 1866 г. с. 751-752. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  16. ↑ Модзалевский, Вадим Львович. Малороссийский родословник. Т. Третий: Л-О. Киев, Типо-литография С. В. Кульженко, 1912 г. с. 476-496. Посетен на 2023-01-30. (на руски)
  17. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  18. ↑ а б в г д е БЕЛЫЙ КОЛОДЕЗЬ БРЯНСКАЯ ОБЛАСТЬ (посёлок, деревня, село, населённый пункт) // Путешествие по Брянску. Архивиран от оригинала на 2023-06-03. Посетен на 2023-08-03. (на руски)
  19. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области от 02.04.2019 № 18-З "Об объединении муниципальных образований, входящих в состав Новозыбковского муниципального района Брянской области, с муниципальным образованием города Новозыбков и внесении изменений в отдельные законодательные акты Брянской области" // Официальное опубликование правовых актов. 2019-03-28. с. 14. Архивиран от оригинала на 2023-08-01. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  20. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 2318|Белый Колодезь. с. 124. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  21. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. 297. с. 19. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  22. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Белый Колодезь (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бели_Колодез_(Брянска_област)&oldid=12111403“.