Били Айдъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Били Айдъл
William M. A. Broad
английски певец
Billy IDOL 2012.JPG
29 юни 2012 г.
Роден
30 ноември 1955 г. (66 г.)

Учил в Съсекски университет
Псевдоним Billy Idol
Музикална кариера
Стил пънк рок, ню уейв, хардрок
Инструменти бас китара, китара, вокал
Глас баритон
Активност от 1973 г.
Лейбъл Кризалис Рекърдс

Уебсайт billyidol.net
Били Айдъл в Общомедия

Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор, който притежава английско и американско гражданство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Придобива известност за първи път през 70-те години, когато оглавява пънк групата „Дженърейшън Екс“. След това започва самостоятелна кариера в САЩ, която му носи международно признание и прави Айдъл един от водещите творци през т.нар. „Второ британско нашествие“ по MTV. Псевдонимът му е повлиян от учител по химия на Айдъл, който го нарича „idle“ (т.е. мързелив, бездеен).

Айдъл започва кариерата си през втората половина на 1976 година като китарист в пънк рок групата „Челси“, но не след дълго я напуска. Заедно с бившия басист на „Челси“ Тони Джеймс Айдъл основава групата „Дженърейшън Екс“, на която става главен вокал. Групата постига успех във Великобритания и издава три албума към компанията „Крисълис Рекърдс“, след което се разпада. През 1981 година Айдъл се премества да живее в Ню Йорк, за да следва самостоятелна кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум от 1982 година, озаглавен Billy Idol, е търговски успех. С видеоклипове към синглите Dancing with Myself и White Wedding Айдъл не след дълго се налага като една от главните фигури на създадената телевизия MTV.

Вторият студиен албум на Айдъл, Rebel Yell (1983), има голям търговски успех. В него са включени синглите Rebel Yell и Eyes Without a Face. Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ.

През 1986 година е издаден албумът Whiplash Smile. С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (Rebel Yell, White Wedding и Mony, Mony) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен Idol Songs: 11 of the Best; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. Следва албумът Charmed Life, издаден през 1990 г., и концептуалният албум Cyberpunk от 1993 година, след които Айдъл прекарва творческо затишие в продължение на 12 години.

Айдъл прекарва втората половина на 90-те години далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот. Завръщането му на сцената е през 2005 година с издаването на албума Devil's Playground, а през 2014 година издава последния си към 2020 г. албум Kings & Queens of the Underground.

През 2021 г. Били Айдъл се завръща с EP под името The Roadside. Втората песен от EP-то – Bitter Taste, е посветена на инцидент, който Били Айдъл прeтърпява със своя мотор.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

EP[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]