Направо към съдържанието

Били Айдъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Били Айдъл
William M. A. Broad
английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор
29 юни 2012 г.
Роден
30 ноември 1955 г. (70 г.)
Учил вСъсекски университет
Музикална кариера
Псевдонимsteve ferrua
Стилпънк рок, ню уейв, хардрок
Инструментивокал, китара
Гласбаритон
Активностот 1973 г.
Лейбъл„Кризалис Рекърдс“
Участник вGeneration X, Generation Sex
Уебсайтbillyidol.net
Били Айдъл в Общомедия

Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор с двойно – английско и американско – гражданство.

Айдъл добива популярност през 70-те години на XX век, излизайки от лондонската пънк рок сцена като вокалист на групата Generation X. След разпадането й през 1981 г., Айдъл се премества в Ню Йорк и започва солова кариера, която води до международно признание. Със своята характерна визия – избелена коса, кожени дрехи и бунтарско поведение – и с хитовете „White Wedding“, „Rebel Yell“ и „Eyes Without a Face“, той се превръща в един от водещите изпълнители на т.нар. Второ британско нашествие в САЩ – вълна от британски изпълнители, популяризирани чрез Ем Ти Ви през 80-те години.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Били Айдъл е роден на 30 ноември 1955 г. в Станмор, Мидълсекс, Англия.[2] Родителите му са вярващи англиканци и редовно ходят на църква. По майчина линия той има ирландски произход – майка му е родена в град Корк и носи фамилията О'Съливан.[3]

През 1958 г., когато е на две години, семейството се премества в САЩ, където живее в селата Патчог и Роквил Сентър, щата Ню Йорк. Там се ражда и по-малката му сестра Джейн. Четири години по-късно семейството се завръща в Англия и се установява в град Доркинг, графство Съри.[4]

През 1971 г. семейството се премества в Бромли, Югоизточен Лондон, където Айдъл учи в мъжкото училище „Рейвънсбърн“. По-късно се местят в предградието Гьоринг бай Сий на град Уъртинг, Западен Съсекс, където той продължава образованието си в мъжката гимназия „Уортинг“.

През октомври 1975 г. започва да следва в Съсекския университет, но напуска след първата година. Скоро след това се присъединява към т.нар. Контингент Бромли – група млади фенове на „Секс Пистълс“ от Бромли, които следват групата по участията ѝ и формират ядрото на ранната пънк сцена в Лондон.[5][6]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Псевдоним

[редактиране | редактиране на кода]

Били Айдъл избира артистичното си име като ироничен отговор на коментар от свой учител по химия, който го нарича „бездействащ“ (idle). Въпреки че не харесва предмета, той запазва думата като основа за сценичния си образ.[7][8] По-късно обяснява, че името е част от традицията на британската рок сцена – не просто провокация, а закачка с идеята за „звездоподобни“ личности.[9] В друго интервю споделя, че първоначално е обмислял варианта „Billy Idle“, но се отказва, за да избегне объркване с Ерик Айдъл от Монти Пайтън, и така се ражда „Billy Idol“.[10]

1976 – 1981: Generation X

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1976 г. Били Айдъл се присъединява като китарист към ретро рок групата Chelsea, сформирана през 60-те години в Западен Лондон.[11] Вокалистът Джийн Октобър оказва влияние върху визуалния стил на Айдъл, като го насърчава да замени очилата си с контактни лещи, да боядиса косата си руса и да я подстриже късо – визия, вдъхновена от рокерския стил на 50-те години.

След кратък период на участия с Chelsea, Айдъл и басистът Тони Джеймс напускат групата и създават Generation X, като Айдъл преминава от китарист към водещ вокалист. Generation X се отличава с по-мелодичен и поп ориентиран подход към пънка, в контраст с по-агресивните си съвременници. Групата е сред първите пънк формации, които се появяват в телевизионната програма Top of the Pops на телевизия Би Би Си.[12]

Въпреки че Generation X се формира като пънк рок група, музикалната ѝ естетика е силно повлияна от британския поп от средата на 60-те години. Това я отличава от по-агресивните и политически заредени съвременници като „Клаш“ и „Секс Пистълс“. Били Айдъл по-късно обяснява, че групата съзнателно е избрала да се дистанцира от антирок посланията на колегите си, като вместо това е изразила открито възхищение към класическите рок изпълнители. Според него, макар „Клаш“ и „Секс Пистълс“ да отричат влиянието на Елвис Пресли, „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, Generation X е била честна относно своите вдъхновения, които именно включват тези легендарни имена.[13]

През 1977 г. Айдъл изпълнява песента „Your Generation“ в телевизионния сериал Marc с Марк Болан. Групата подписва звукозаписен договор с Chrysalis Records, издава три студийни албума и участва във филма DOA: A Rite of Passage (1980), посветен на пънк движението. Малко след това Generation X се разпада,[14] което бележи прехода на Айдъл към солова кариера.

1981 – 1985: Солова кариера и пробив

[редактиране | редактиране на кода]

През 1981 г. Били Айдъл се премества в Ню Йорк и започва солова кариера, работейки с Бил Аукойн – бивш мениджър на „Кис“. Неговият пънк имидж се съчетава успешно с глем рок стила на китариста Стив Стивънс, с когото формира творчески тандем.[15] Към състава се присъединяват басистът Фил Фейт и барабанистът Грег Герсън.

Соловият дебют на Айдъл започва с миниалбума Don't Stop (1981), който включва нова версия на песента „Dancing with Myself“ – първоначално записана с Generation X, както и кавър версия на хита „Mony Mony“ на Томи Джеймс и The Shondells. През 1982 г. излиза дебютният солов албум на Айдъл Billy Idol,[16] който постига търговски успех.

С видеоклиповете към „White Wedding“ и „Dancing with Myself“, Айдъл се превръща в емблематична фигура на т.нар. Второ британско нашествие в САЩ – вълна от британски изпълнители, популяризирани чрез Ем Ти Ви. Клипът към „White Wedding“, режисиран от Дейвид Малет, се отличава с драматична сцена, в която мотоциклет разбива витраж на църква – каскада, изпълнена от лондонския куриер Джон Уилсън. През 1983 г. „Dancing with Myself“ е преиздадена в САЩ с видеоклип, режисиран от Тоуб Хупър, който се върти по Ем Ти Ви в продължение на шест месеца.

Вторият албум на Айдъл – Rebel Yell (1983), затвърждава успеха му[17] с хитове като „Rebel Yell“, „Eyes Without a Face“ и „Flesh for Fantasy“. „Eyes Without a Face“ достига четвърто място в класацията Билборд Хот 100, а „Rebel Yell“ – шесто място в класацията за сингли в Обединеното кралство.[18][19] Албумът получава двоен платинен сертификат от RIAA за над два милиона продадени копия в САЩ.

1986 – 1992: албуми Whiplash Smile и Charmed Life

[редактиране | редактиране на кода]
Били Айдъл на турнето Cradle of Love, 1990 г.

През 1986 г. Били Айдъл издава третия си студиен албум Whiplash Smile, който постига добри търговски резултати.[17] Сред водещите сингли са „To Be a Lover“, „Don't Need a Gun“ и „Sweet Sixteen“. За последната песен е заснет видеоклип в Кораловия замък – ексцентрична архитектурна структура във Флорида, изградена от латвийско-американския самоук инженер Едуард Лийдскалнин.[20]

През 1987 г. излиза албумът с ремикси Vital Idol, който включва концертна версия на „Mony Mony“. Сингълът достига първо място в класацията на САЩ и седмо място в Обединеното кралство, затвърждавайки международната популярност на Айдъл.[17][21]

С вече три топ 10 сингъла във Великобритания – „Rebel Yell“, „White Wedding“ и „Mony Mony“ – Айдъл издава сборния албум Idol Songs: 11 of the Best, който получава платинен сертификат в Обединеното кралство.

През 1990 г. излиза албумът Charmed Life, чийто водещ сингъл „Cradle of Love“ е включен в саундтрака на филма The Adventures of Ford Fairlane с Андрю Дайс Клей. Поради сериозни наранявания от катастрофа с мотоциклет, Айдъл не може да ходи и във видеоклипа е заснет само от кръста нагоре.[22] Визуалната концепция включва сцени, в които той пее от рамки в апартамент, докато актрисата Бетси Лин Джордж съблазнява бизнесмен. Видеото се върти активно по Ем Ти Ви и носи на Айдъл третата му номинация за награда „Грами“ в категорията Най-добро мъжко рок вокално изпълнение.[23]

1993 – 2004: Албум Cyberpunk, пауза и възраждане

[редактиране | редактиране на кода]
Айдъл на Милтън Кейнс Боул в Бъкингамшър, 1993 г.

През 1993 г. Айдъл издава студийния албум Cyberpunk,[24] , който се отличава с експериментален характер и е записан в домашното му студио с помощта на компютър Macintosh. За продукцията са използвани програмите Studiovision и Pro Tools, като процесът на създаване продължава десет месеца. Въпреки иновативния подход, албумът не постига търговски успех в САЩ – водещият сингъл „Shock to the System“ не влиза в класацията „Билборд Хот 100“. В Европа албумът се представя по-добре, достигайки умерен успех и влизайки в Топ 20 на британските класации. В подкрепа на изданието Айдъл предприема европейско турне и участва в концерт по случай събирането на Generation X през същата година.[25]

През 1994 г. той записва и издава сингъла „Speed“, който е включен като водеща песен в саундтрака на екшън филма „Скорост“. През 1996 г. Айдъл участва във версия на живо на Quadrophenia от „Ху“, а през 1998 г. се появява епизодично като себе си във филма The Wedding Singer с Адам Сандлър. В лентата той играе ключова роля в сюжета, а песента му „White Wedding“ е включена в официалния саундтрак.[26]

През 2000 г. Били Айдъл участва като гост вокалист в дебютния солов албум на китариста Тони Айоми от „Блак Сабат“. Неговият принос е в песента „Into the Night“, за която е съавтор и изпълнител.

Същата година Айдъл озвучава персонажа Один – мистериозен извънземен герой – в анимационния научнофантастичен филм за възрастни Heavy Metal 2000. Освен гласовата роля, той допринася и с песен към официалния саундтрак на продукцията.

Айдъл и Ститвънс през 2003 г.

На 16 април 2001 г. музикалният канал Ви Ейч Уан излъчва документалния филм Billy Idol – Behind the Music, посветен на живота и кариерата на изпълнителя. Три дни по-късно Айдъл и китаристът Стив Стивънс се появяват в предаването VH1 Storytellers, където изпълняват поредица от акустични версии на свои песни, съпроводени с лични истории и коментари. Събитието бележи официалното събиране на дуото и е заснето като специален телевизионен филм за канала.

През същата година излиза сборният албум Greatest Hits, който включва най-известните песни на Айдъл, както и кавър версия на „Don't You (Forget About Me)“ на Кийт Форси и Симпъл Майндс. Албумът на дългосвиреща плоча съдържа и акустична версия на „Rebel Yell“, записана по време на коледен концерт на радиостанцията KROQ в Лос Анджелис през 1993 г. Greatest Hits постига значителен търговски успех, като продава над 1 млн. копия само в САЩ.

През втората половина на 90-те години Айдъл се оттегля от публичното пространство, фокусирайки се върху личния си живот и възстановяване след интензивния период на кариера и лични предизвикателства.

2005 – 2009: Албум Devil's Playground

[редактиране | редактиране на кода]
Айдъл на сцената на Брикстън Академи в Лондон, 2005

През март 2005 г. Били Айдъл издава Devil's Playground – първия си нов студиен албум от близо 12 години. Проектът достига номер 46 в класацията Билборд 200 и включва кавър на песента "Plastic Jesus". В подкрепа на албума Айдъл участва в няколко дати от турнето Ванс Уорпд Тур и се появява на големи фестивали като Донингтън парк, Вуду Мюзик Експириънс в Ню Орлиънс и Рок ам Ринг на Нюрбургринг.[27]

През 2006 г. изпълнителят участва в концерт за телевизионния сериал Soundstage, заснет в Конгресния театър в Чикаго. Записът е издаден на DVD/Blu-ray под заглавие In Super Overdrive Live на 17 ноември 2009 г.[28][29]

През 2008 г. песента „Rebel Yell“ е включена като възпроизвеждаема песен във видеоиграта Guitar Hero: World Tour, а „White Wedding“ – в Rock Band 2. По-късно платформата Rock Band добавя „Mony Mony“ и „Rebel Yell“ като песни за изтегляне.

На 24 юни 2008 г. Айдъл издава сборния албум The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself, който обхваща най-големите му хитове. В рамките на промоцията на изданието той предприема световно турне като съзвезда с „Деф Лепард“.

2010 – 2023: Албум Kings & Queens of the Underground

[редактиране | редактиране на кода]
Айдъл на Фестивал Peace & Love в Борланге, Швеция, 2012 г.

На 16 февруари 2010 г. Били Айдъл е обявен като един от хедлайнерите на Download Festival в Донингтън парк, Англия[30] – едно от водещите рок събития в Европа. В рамките на подготовката за турнето, през март същата година той разширява състава на групата си, като включва китариста Били Морисън от американската хардрок супергрупа „Кемп Фреди“[31] и барабаниста Джереми Колсън.

Айдъл на Музикален фестивал „Бонару“ в Манчестър, тенеси, 2013 г.

През 2013 г. Били Айдъл се появява в третия епизод на документалния сериал на BBC Four How the Brits Rocked America, посветен на влиянието на британските рок музиканти върху американската сцена. Същата година той озвучава персонажа Спайки Хеър Бот в анимационния сериал „Ранди Кънингам“ (епизод "McSatchle") по Disney XD.[32][33]

През октомври 2014 г. певецът издава своя осми студиен албум Kings & Queens of the Underground, първия му албум с нов материал от 2005 г. насам. Проектът е записван в периода 2010–2014 г. и е продуциран от Тревър Хорн, с участие на негови бивши колеги от The Buggles и Йес, сред които Джеф Даунс и Грег Кърстин. Албумът се отличава с автобиографични теми и по-зрял звук, отразяващ личната и артистична еволюция на Айдъл.[34]

На 7 октомври 2014 г. излиза автобиографията му Dancing with Myself, която става бестселър на в. „Ню Йорк Таймс“.[35]

Айдъл на 2015 NHL Winter Classic, Вашингтон

На 30 октомври 2018 г. Били Айдъл и Тони Джеймс – бивши членове на Generation X – се присъединяват към Стив Джоунс и Пол Кук – бивши членове на „Секс Пистълс“ за безплатен концерт в клуба „Рокси“ в Холивуд, Лос Анджелис. Новосформираната група носи името Generation Sex и изпълнява комбиниран репертоар от песни на двете легендарни пънк формации.[36]

В края на февруари 2020 г. Айдъл участва в екологична кампания на Департамента за опазване на околната среда в Ню Йорк, озаглавена Billy Never Idles. Инициативата цели да ограничи работата на празен ход на автомобилните двигатели и да намали замърсяването на въздуха. В сътрудничество с кмета Бил Де Блазио, Айдъл отправя директни послания към шофьорите, включително: „Ако не шофираш, изгаси проклетия си двигател!“[37]

През ноември 2020 г. Айдъл участва като гост вокалист в песента „Night Crawling“ от албума Plastic Hearts на Майли Сайръс.[38] Двамата вече са споделяли сцена през 2016 г., когато изпълняват „Rebel Yell“ на фестивала iHeartRadio в Лас Вегас.[39]

На 12 август 2021 г. в Ютюб е качен видеоклипът към песента „Bitter Taste“, режисиран от Стивън Себринг. Парчето е вдъхновено от преживяната катастрофа с мотоциклет, която едва не коства живота на Айдъл. Песента е част от миниалбума The Roadside, издаден на 17 септември 2021 г. Следващият миниалбум – The Cage – излиза на 23 септември 2022 г. Видеоклипът към заглавната песен, също режисиран от Себринг, прави премиера в Ютюб на 17 август същата година.

През март 2022 г. изпълнителят е диагностициран с MPC, което го принуждава да отмени турнето с Джърни.[40]

През септември 2022 г. Били Айдъл започва отложеното си турне Roadside Tour, като през октомври изнася концерти в Обединеното кралство с Килинг Джоук и Тоя Уилкокс като подгряващи изпълнители.[41][42]

На 6 януари 2023 г. е удостоен със звезда на Холивудската алея на славата.[43]

На 24 януари 2023 г. той обявява ново турне в Северна Америка, което се провежда от края на март до средата на май. Турнето започва в Скотсдейл, Аризона, на 30 март и завършва с участие на фестивала Cruel World на 20 май в Пасадина, Калифорния.[44]

През април 2023 г. Айдъл влиза в историята като първия артист, изнесъл концерт на язовира „Хувър“ на река Колорадо, на границата между щатите Невада и Аризона.[45]

Към 2023 г. певецът е активен член на групата Generation Sex, съставена от бивши членове на Generation X и „Секс Пистълс“. Групата е на турне и участва във фестивала Glastonbury, където изнася концерт пред многобройна публика.[46]

През февруари 2025 г. Айдъл получава първата си номинация за Залата на славата на рокендрола в Кливланд, Охайо,[47] въпреки че е бил допустим за включване още от 2007 г. Самият Айдъл коментира, че това би било „невероятна чест“ и потвърждава, че ако бъде избран, неговият дългогодишен музикален партньор Стив Стивънс ще бъде въведен заедно с него.[48]

На 26 февруари 2025 г. Айдъл обявява излизането на първия си студиен албум от близо 11 години – Dream Into It, който излиза официално на 25 април.[49] Това е неговият девети албум и най-кратък досега (34 минути), със стилова палитра от пънк рок, ню уейв, глем рок, поп и електронни елементи. Водещият сингъл „Still Dancing“ бележи първата му нова песен от 2022 г. насам. Албумът включва гост-участия на Аврил Лавин, Алисън Мосхарт и Джоун Джет, и достига №5 в класациите на Австрия, №3 в тези на Швейцария и №2 – в Германия.[50]

През април 2025 г. Айдъл започва своето северноамериканско турне „It's a Nice Day to Tour again“ заедно с Джоун Джет и „Блекхартс“.[51]

През юни 2025 г. на фестивала Tribeca в Ню Йорк е представен пълнометражният документален филм Billy Idol Should Be Dead. Лентата проследява живота и кариерата на Били Айдъл – от ранните му музикални изяви с Chelsea и Generation X, през възхода му към световна слава, до личните му борби със зависимостите и възстановяването. Филмът включва и откровени моменти от семейния му живот, като проследява пътя му от детството до настоящето.[52]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Били Айдъл никога не е бил женен. През 1980 г. започва дългогодишна връзка с английската певица и танцьорка Пери Листър – бивша членка на групата Hot Gossip. От тази връзка се ражда синът им Уилям Улф Броуд, роден на 15 юни 1988 г. в Лос Анджелис.[53] Уилям е бил член на рок групата FIM.[54] Листър и Айдъл се разделят през 1989 г.[55] Айдъл има и дъщеря – Бони Блу, родена през 1989 г. от връзката му с Линда Матис.[56][57] От Бони има две внучки: Попи Ребел[58] (родена през 2020 г.) и Мери Джейн (родена през 2022 г.).

В периода 2008–2015 г. Айдъл има връзка със стилистката Линзи Крос,[59] а от 2018 г. – с Чайна Кроу, бивш модел на Томи Хилфигер и Келвин Клайн, дъщеря на ресторантьора Майкъл Чоу – собственик на веригата Mr. Chow.[60]

На 6 февруари 1990 г. Айдъл претърпява сериозна катастрофа с мотоциклета си „Харли Дейвидсън“ в Холивуд,[61] след като не спира на знак „Стоп“ и е блъснат от автомобил. Без каска и с тежки наранявания, той прекарва един месец в болница и претърпява седем операции, включително първа – с продължителност седем часа.[62][63] В крака му е поставен стоманен прът.[64] Малко преди това филмовият режисьор Оливър Стоун е избрал Айдъл за ролята на Кат – приятел по пиене на Джим Морисън във филма „Доорс“ (1991), но поради инцидента ролята му е сведена до епизодична.[65] Той е и първият избор на Джеймс Камерън за ролята на злодея T-1000 в „Терминатор 2: Страшният съд“ (1991), но ролята е преработена.[66]

Въпреки травмата Айдъл продължава да кара мотоциклет. През 2010 г. получава фрактура на стъпалото след удар в изхвърлена гума, а през 2011 г. претърпява операция заради усложнения от инцидента.[63]

През 1990 г. певецът преживява един от най-скандалните епизоди в личния си живот, когато по време на престой в Тайланд губи контрол над поведението си. В продължение на три седмици той окупира хотелски мезонет, отдавайки се на жени, наркотици и алкохол, като причинява щети на стойност около 250 000 долара. След като хотелският мениджмънт не успява да овладее ситуацията, се налага намесата на местната армия, която го извежда насилствено от сградата – първо с упойващ куршум, а после на носилка.[67]

Айдъл дълго се бори с алкохолизъм и наркомания, включително употреба на хероин и кокаин.[68] В мемоарите си Dancing with Myself (2014) той описва множество припадъци в нощни клубове и събуждания в болници.[69] През 1994 г. припада пред нощен клуб в Лос Анджелис вследствие на предозиране с лекарството GHB[70][71] – инцидент, който го подтиква да прекрати употребата на наркотици, осъзнавайки, че децата му никога не биха му простили смърт от свръхдоза.[72] В същите мемоари той споделя, че не е приемал твърди наркотици от 2003 г. насам, но продължава да пуши марихуана и понякога да пие алкохол.[68]

През 2018 г. Айдъл получава американско гражданство по време на официална церемония в Лос Анджелис, като запазва и британското си гражданство.[73]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Били Айдъл

Солова

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2002 – VH1 Storytellers
  • 2016 – BFI Live!

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]

С Generation X

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1978 - Generation X
  • 1979 - Valley of the Dolls
  • 1981 - Kiss Me Deadly (като Gen X)
  • 1998 - K.M.D. – Sweet Revenge

Сборни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1985 - The Best of Generation X
  • 1987 – The Original Generation X
  • 1990 – The Idol Generation
  • 1991 – Perfect Hits 1975–81
  • 2002 - Radio 1 Sessions
  • 2003 - Anthology

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1999 – Live at the Paris Theatre '78 & '81
  • 2003 - BBC Live: One Hundred Punks
  • 2005 - Live

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1977 – Perfect Hits
  • 1977 – Perfect Hits Vol 2
  • 1981 – Gen X

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]

Видеоалбуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1987 – Vital Idol
  • 1991 – The Charmed Life and Other Vital Videos
  • 1993 – Cyberpunk: Shock to the System
  • 2002 – VH1 Storytellers
  • 2008 – The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself (DVD част)
  • 2009 – In Super Overdrive Live
  • 2011 – No Religion Live

Музикални видеоклипове

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1982 – Hot in rhe City
  • 1982 – White Wedding
  • 1983 – Dancing with Myself
  • 1983 – Rebel Yell
  • 1984 – Eyes Without a Face
  • 1984 – Flesh for Fantasy
  • 1985 – Catch My Fall
  • 1986 – To Be a Lover
  • 1986 – Don't Need a Gun
  • 1987 – Sweet Sixteenà
  • 1987 – Mony Mony (live)
  • 1990 – Cradle of Love
  • 1990 – L.A. Woman
  • 1990 – Prodigal Blues
  • 1993 – Heroin
  • 1993 – Shock to the System
  • 1993 – Adam in Chains
  • 1994 – Speed
  • 2005 – Scream
  • 2005 – Plastic Jessus
  • 2005 – Yellin' at the Xmas Tree
  • 2006 – In the Summertime (с Дерек Шериниaн и Слаш)
  • 2006 – Jingle Bell Rock
  • 2006 – Happy Holiday
  • 2006 – White Christmas
  • 2006 – Winter Wonderland
  • 2014 – Can't Break Me Down
  • 2015 – Save Me Now
  • 2021 – Bitter Taste
  • 2021 – Cage
  • 2022 – Running From The Ghost
  • 2025 – Still Dancing

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Актьор

[редактиране | редактиране на кода]

Дублаж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Heavy Metal 2000, реж. Майкъл Колдюи и Мишел Лемир (2000), анимационен филм
  • Randy Cunningham, еп. 9th Grade Ninja (2013), анимационен сериал

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Radio with Pictures // Television New Zealand alternative music show interview with Karyn Hay (cue to 04:30s), broadcast April 1984. Посетен на 25 June 2019.
  2. ↑ Guinness 1992, с. 1222.
  3. ↑ Just to show u where my heart lies......My mum's Maiden name was O'Sullivan. Half English half Irish alright! // Twitter.com. Посетен на 23 July 2022.
  4. ↑ Film Reference biography // Filmreference.com. Посетен на 11 October 2011.
  5. ↑ Billy Idol: the return of Billy the kid // The Daily Telegraph. London, 24 July 2008. Архивиран от оригинала на 11 January 2022. Посетен на 9 April 2014.
  6. ↑ Marko, Paul. The Roxy London WC2: A Punk History - Paul Marko. 2007. ISBN 9780955658303. Посетен на 9 April 2014.
  7. ↑ Edmunds, Ben, untitled essay in Greatest Hits (2001)
  8. ↑ Radio with Pictures // Television New Zealand alternative music show interview with Karyn Hay (cue to 04:30s), broadcast April 1984. Посетен на 25 June 2019.
  9. ↑ ConcertVault interview 21 November 1983
  10. ↑ "BBC Breakfast Billy Idol Interview (27 October 2014)" в . BBC. Retrieved 28 October 2014
  11. ↑ History of the band 'Chelsea'Chelsea.HTML // Архивиран от оригинала на 30 януари 2016. Посетен на 31 May 2021.
  12. ↑ [Били Айдъл в  Biography by Greg Prato] // AllMusic. Посетен на 30 November 2011.[неработеща препратка]
  13. ↑ Billy Idol: the return of Billy the kid // The Daily Telegraph. London, 24 July 2008. Архивиран от оригинала на 11 January 2022. Посетен на 9 April 2014.
  14. ↑ Gold & Platinum // RIAA. Посетен на 5 ноември 2021. (на американски английски)
  15. ↑ Vernon Reid – Guitar World interview (part 3) Cult of Personality // The Biography Channel. Архивиран от оригинала на 30 декември 2011. Посетен на 30 August 2012.
  16. ↑ William Ruhlmann. Billy Idol - Billy Idol | Songs, Reviews, Credits, Awards // AllMusic. Посетен на 9 April 2014.
  17. 1 2 3 "Billy Idol Music News & Info". Billboard. Посетено на 5 август 2023 г.
  18. ↑ Joel Whitburn (2006). The Billboard Book of Top 40 Hits. Billboard Books
  19. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. 19th. London, England, Guinness World Records Limited, 2006. ISBN 1-904994-10-5. с. 266.
  20. ↑ FAQs- Coral Castle Museum // Архивиран от оригинала на 5 ноември 2021. Посетен на 5 ноември 2021.
  21. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. 19th. London, England, Guinness World Records Limited, 2006. ISBN 1-904994-10-5. с. 266.
  22. ↑ Billy Idol's Motorcycle Accident // grunge.com. Посетен на 29 September 2020.
  23. ↑ Billy Idol // Rock on the Net. Посетен на 9 April 2014.
  24. ↑ 20 Years Ago: Billy Idol's 'Cyberpunk' Album Released // Ultimate Classic Rock.
  25. ↑ Billy Idol wants Generation X reunion // 3news.co.nz. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2014. Посетен на 7 November 2014.
  26. ↑ The Wedding Singer (1998) - IMDb, Посетено на 5 август 2022
  27. ↑ Rock am Ring 2005 // ringrocker.com. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2011. Посетен на 11 October 2011.
  28. ↑ Billy Idol · Super Overdrive Live DVD // Посетен на 21 October 2009.
  29. ↑ 06/28/2006: Billy Idol @ Congress Theater | Concert Archives // www.concertarchives.org. Посетен на 5 ноември 2021.
  30. ↑ Billy Idol announced to play Download 2010 // Downloadfestival.co.uk. Архивиран от оригинала на 19 ноември 2012. Посетен на 9 April 2014.
  31. ↑ Billy Morrison: MORRISON WITH IDOL 2010 // Архивиран от оригинала на 11 май 2011. Посетен на 4 август 2023.
  32. ↑ Wolfe, Jennifer. 'Randy Cunningham 9th Grade Ninja' Returns for Second Series // Animation World Network. Посетен на 30 September 2021. (на английски)
  33. ↑ Ungerman, Alex. Billy Idol is a Punk Robot on 'Randy Cunningham' // Entertainment Tonight. Архивиран от оригинала на 4 август 2023. Посетен на 30 September 2021. (на американски английски)
  34. ↑ Album of the Week: Stream 'Zang Tuum Tumb,' a 27-Track History of ZTT Records // Spin. Посетен на 9 April 2014.
  35. ↑ Billy Idol to Release First New Album in Nearly a Decade // The Hollywood Reporter. Посетен на 18 October 2014.
  36. ↑ Generation Sex: King Rockers and Silly Things at the Roxy // LA Weekly. Посетен на 1 January 2019.
  37. ↑ Judy Kurtz. Billy Idol, de Blasio launch anti-car idling campaign in New York: 'Billy never idles' // The Hill. Посетен на 9 March 2020.
  38. ↑ Kreps, Daniel (20 November 2020). "Miley Cyrus Talks Working With Billy Idol on New Song 'Night Crawling' - Rolling Stone". Rolling Stone. Посетено на 5 август 2023
  39. ↑ Carter, Simone. "From Def Leppard to Elton John, Here Are Miley Cyrus' Most Powerful Collabs". Newsweek, 30 September 2022. Retrieved 21 October 2022
  40. ↑ Billy Idol is Still Battling Dangerous Staph Infection
  41. ↑ Killing Joke joins Billy Idol Roadside Tour after illness forces Television to pull out
  42. ↑ Billy Idol
  43. ↑ BILLY IDOL TO BE HONORED WITH FIRST HOLLYWOOD FAME STAR OF 2023 // Hollywood Walk of Fame Official Site.
  44. ↑ "Rebel on the Road: Billy Idol Plots 2023 North American Tour Dates". Rolling Stone. 23 January 2023. Посетено на 5 август 2023
  45. ↑ Duran, Anagricel. Billy Idol makes history by playing first ever concert at the Hoover Dam // NME. Посетен на 22 април 2023. (на британски английски)
  46. ↑ Generation Sex – Acts – Glastonbury // BBC.
  47. ↑ Lynch, Joe (12 February 2025). "The Rock & Roll Hall of Fame Unveils 2025 Nominees: See the Complete List". Billboard
  48. ↑ Ivie, Devon (13 February 2025). "Billy Idol Was 'Knocked Down' by His Rock Hall Nomination". Vulture
  49. ↑ "Billy Idol Announces 'Dream Into It,' First New Album In 11 Years: Hear "Still Dancing"". Stereogum. 26 February 2025
  50. ↑ Dream Into It
  51. ↑ Official Website
  52. ↑ Hughes, Kat (11 June 2025). "Film Festivals'Billy Idol Should Be Dead' review: Dir. Jonas Åkerlund [TriBeCa 2025]". thehollywoodnews.com
  53. ↑ .Hochman, Steve (1999). Popular Musicians: The Doobie Brothers-Paul McCartney. Salem Press. с.512
  54. ↑ Amica magazine. Milan, Italy: RCS Mediagroup S.p.A. #1 January 2012
  55. ↑ Billy Idol biography // Архивиран от оригинала на 1 юли 2009. Посетен на 19 June 2021.
  56. ↑ Billy Idol // Cbsnews.com. Посетен на 19 June 2021.
  57. ↑ Roura, Phil. Wild at heart: Billy Idol may be a proud dad, but there's no taming the rocker // New York Daily News.
  58. ↑ Banas, Erica. Billy Idol: Rock's Newest Doting Grandfather // WROR-FM.
  59. ↑ Here’s Why Billy Idol Never Married: A Look Back At His Dating History // Посетен на 2023-8-5.
  60. ↑ Inside Rocker Billy Idol’s Relationship History: Famous Ladies He Dated Who Stole His Heart // Посетен на 2023-8-5.
  61. ↑ Marilyn Monroe Died Here – More Locations of America's Pop Culture Landmarks by Chris Epting, с. 185
  62. ↑ Billy Idol on addiction struggles and the motorbike accident that almost cost him a leg // Посетен на 2023-8-5.
  63. 1 2 How Billy Idol almost lost his leg in a motorcycle accident // Посетен на 2023'8'5.
  64. ↑ Били Айдъл в Internet Movie Database
  65. ↑ Kilday, Gregg (8 March 1991). "Faces in the Crowd". Entertainment Weekly. Посетен на 9 април 2014
  66. ↑ Billy Idol Almost Played the T-1000 in 'Terminator 2,' Robert Patrick Says // The Hollywood Reporter.
  67. ↑ Carlos Aguilar, CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons Музикални хроники: Били Айдъл върши такива поразии в тайландски хотел, че се налага военните да го усмирят // Посетен на 2023-8-5.
  68. 1 2 McClurg, Jocelyn. Billy Idol is as 'candid as possible' in new memoir // USA TODAY. Посетен на 2023-8-5.
  69. ↑ IDEASBILLY IDOL: SEX, DRUGS, 'CHARMED LIFE,' AND THE CRASH THAT NEARLY KILLED ME Billy Idol: Sex, Drugs, 'Charmed Life,' and the Crash That Nearly Killed Me // Посетен на 2023-8-5.
  70. ↑ Rock Idol Leaves Hospital After Treatment for Overdose // Tulsa World. Посетен на 2023-8-5.
  71. ↑ Both Billy Idol and his friend John Diaz discuss this incident/drug in MTV BTM interview 2001 MTV Behind the Music // Посетен на 15 June 2014.
  72. ↑ Meisfjord, Tom. You probably wouldn't want to meet Billy Idol in real life. Here's why // Grunge.com.
  73. ↑ Folley, Aris. Billy Idol becomes a US citizen // The Hill (newspaper).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Billy Idol в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Били_Айдъл&oldid=12734419“.