Били Айдъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Били Айдъл
William M. A. Broad
Били Айдъл по време на концерт (29 юни 2012 г.)
Били Айдъл по време на концерт (29 юни 2012 г.)
Информация
Псевдоним Били Айдъл
Роден
Уилям Майкъл Албърт Броуд
Стил Пънк рок, хард рок, глем рок, денс-рок, ню уейв, пост-пънк
Глас бас-баритон
Активност 1976 г. – настояще
Музикален издател Крисълис Рекърдс“, „ЕМИ Рекърдс“, „Санктюъри Рекърдс“, „Би Еф Ай Рекърдс“
Свързани изпълнители Челси“, „Дженърейшън Екс
Уебсайт billyidol.net
Били Айдъл в Общомедия

Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор, който притежава английско и американско гражданство.

Придобива известност за първи път през 70-те години, когато оглавява пънк групата „Дженърейшън Екс“. След това започва самостоятелна кариера в САЩ, която му носи международно признание и прави Айдъл един от водещите творци през т.нар. „Второ британско нашествие“ по MTV. Псевдонимът му е повлиян от учител по химия на Айдъл, който го нарича „idle“ (т.е. „мързелив, ленив, бездеен“).

Айдъл започва кариерата си през втората половина на 1976 г. като китарист в пънк рок групата „Челси“, но не след дълго я напуска. Заедно с бившия басист на „Челси“ Тони Джеймс Айдъл основава групата „Дженърейшън Екс“, на която става главен вокал. Групата постига успех във Великобритания и издава три албума към компанията „Крисълис Рекърдс“, след което се разпада. През 1981 г. Айдъл се премества да живее в Ню Йорк, за да следва самостоятелна кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум от 1982 г., озаглавен Billy Idol, е търговски успех. С видеоклипове към синглите Dancing with Myself и White Wedding Айдъл не след дълго се налага като една от главните фигури на наскоро създадената телевизия MTV.

Вторият студиен албум на Айдъл, Rebel Yell (1983), е голям търговски успех, в който са включени синглите Rebel Yell и Eyes Without a Face. Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ. През 1986 г. е издаден албумът Whiplash Smile. С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (Rebel Yell, White Wedding и Mony, Mony) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен Idol Songs: 11 of the Best; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. Следва албумът Charmed Life, издаден през 1990 г., и концептуалният албум Cyberpunk от 1993 г., след които Айдъл прекарва творческо затишие в продължение на 12 години.

Айдъл прекарва втората половина на 90-те години далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот. Завръщането му на сцената е през 2005 г. с издаването на албума Devil's Playground, а през 2014 г. издава последния си към 2020 г. албум Kings & Queens of the Underground.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]