Бинка Вазова
| Бинка Вазова-Николова | |
| българска художничка | |
| Родена | Събина Борисова Вазова
|
|---|---|
| Починала | 2007 г.
|
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Пражка академия за изящни изкуства |
| Направление | графика |
| Семейство | |
| Род | Вазови |
| Баща | Борис Вазов |
| Майка | Елисавета Консулова-Вазова |
Събина (Бинка) Борисова Вазова-Николова е българска художничка.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в София, дъщеря на политика и общественик Борис Вазов и художничката Елисавета Консулова-Вазова. Рожденото ѝ име е Събина, по името на баба ѝ Съба Вазова.[2]
През 1933 г. завършва специалност графика в Пражката академия за изящни изкуства. През 1934 – 1935 г. специализира в Екол де Боз Ар в Париж при проф. Жак Белтран.[3] През същата година се омъжва за архитекта Борислав Николов, с когото живеят в Сопот. През този период художничката рисува много от старинните възрожденски къщи в града, част от които по-късно биват разрушени.[2] В Радиното училище в Сопот Вазова създава постоянната изложба, наречена „Вазовия Сопот“, в чест на чичо си Иван Вазов.[4]
Бинка Вазова работи основно графика и илюстрация, но прави също и гравюри. Известна е и със своите екслибриси, първият от които, за чеха д-р Индржих Весели, рисува още през 1931 г. Участва в изложби на българската графика в Пилзен (1933), Прага (1935), Будапеща (1947); международни изложби на графиката във Варшава (1944), биенале на графиката в Сао Пауло (1969, 1973); Общи художествени изложби в София и страната (1966 – 1974) и национални изложби на илюстрацията (1974 – 1979). Има две самостоятелни изложби – в Пловдив (1993) и в Националната художествена галерия в София (2004). Сътрудничи с рисунки и текстове на списание „Беседа“ (по-късно „Дом и свят“). Работи и в областта на детската илюстрация, художник е при „Мултфилм“ – София, илюстрира издания на Министерство на народното здраве и други.[1]
Пише книги за деца, като „Дядо Торбалан“ (1962 г., изд. „Български художник“).[5] През 1956 г. в съавторство с Цанко Лавренов пише книга за майка си.[1]
От 1946 г. е членка на Съюза на българските художници и секретар на секция „Графика“ в него. През 1979 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ І степен.[1]
Умира през 2007 г. в София.
Личният ѝ архив се съхранява във фонд 1347 в Централен държавен архив. Той се състои от 88 архивни единици.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Бинка Борисова Вазова-Николова // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 юни 2019 г.[неработеща препратка]
- 1 2 Елисавета Консулова-Вазова първа у нас рисува голо тяло Архив на оригинала от 2018-12-24 в Wayback Machine. (статия за Елисавета Консулова и Бинка Вазова), в-к „Сега“, 10 ноември 2001.
- ↑ Петър Величков, „Сто български екслибриса“, изд. „Български художник“, 1985.
- ↑ Радино училище Архив на оригинала от 2016-11-03 в Wayback Machine., journey.bg.
- ↑ ortograph.com
