Косовска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка при Косово поле)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.

Битка на Косово поле
Facial Chronicle - b.10, p.299 - Battle of Kosovo (1389).png
Миниатюра от Илюстрованата хроника на Иван Грозни
Информация
Период 15 юни 1389 г.
Място В местност югозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница
Резултат Тактическа победа за османците. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I
Воюващи страни
Grb Lazarevic.png Моравска Сърбия,
Косово и Скопие,
Босненско кралство
Zulfikar flag.png Османска империя
Командири
Grb Lazarevic.png Лазар Хребелянович,
Вук Бранкович,
Vukovići.png Владко Вукович
IslamSymbol.svg Мурад I,
IslamSymbol.svg Баязид I
Сили
~ 12,000-30,000[1][2][3][4] ~ 27,000-40,000[1][2][3]
Битка на Косово поле в Общомедия

Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е епизод от османското завладяване на Балканите.

В нея едни срещу други застават сърбите според сръбската историография, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци начело с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар участват също и българи, унгарци, албанци, власи и чехи[5].

До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват София и достигат до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) частите на Лазар успяват да разбият османците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския владетел Иван Шишман и Добротица отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу Лазар. Потенциалната заплаха от Търновското царство е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.[6] През следващата година Мурад потегля срещу Лазар.

Решителната битка се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина между реките Лаб и Ситница[7]. Към княз Лазар се присъединява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Влатко Вукович Косача[8]. Първият сблъсък между двете войски е успешен за християнската войска, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на легендарния велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син Баязид. Той успява да постигне обрат в развоя на битката. Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.[5]

Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на християните, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското настъпление към Европа.[9]. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид I.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Sedlar, Jean W.. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500. University of Washington Press. с. 244. Почти цялата армия на християните (между 12,000 и 30,000 човека) е присъствала на Косово поле, докато отоманците (с 27,000 до 30,000 човека на бойното поле) имат голям брой резервна войска в Мала Азия.
  2. а б Cowley, Robert. The Reader's Companion to Military History. Houghton Mifflin Books. с. 249. На 28 юни 1389 г., отоманска армия между тридесет и четиридесет хиляди човека под командването на султан Мурад I, побеждават армията на балканските съюзници с численост между двадесет и пет и тридесет хиляди човека, под командването на принц Лазар от Сърбия в битка при Косово поле на Централния Балкански полуостров.
  3. а б Cox, John K.. The History of Serbia. Greenwood Press. с. 30. Отоманската армия вероятно е между 30,000 и 40,000. Те се изправят пред 15,000 до 25,000 Източно православни войника.
  4. Kosovska bitka. // Vojna Enciklopedija. Belgrade, Vojnoizdavacki zavod, 1972. с. 659–660.
  5. а б Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, стр. 235
  6. Матанов, Хр., Михнева, Р. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354-1571 г., Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79-81
  7. Ангелов, Чолпанов, Българска военна история през Средновековието, стр. 234-235
  8. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81
  9. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 81-82
  10. Матанов, Михнева, От Галиполи до Лепанто, стр. 82-83