Битка при Сенно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Сенно
Източен фронт през Втората световна война
Източният фронт през лятото на 1941 г.
Източният фронт през лятото на 1941 г.
Информация
Период6 юли 1941 – 11 юли 1941
МястоСенно (североизточна Беларус)
РезултатГерманска победа
Страни в конфликта
Нацистка ГерманияСъюз на съветските социалистически републики СССР
Командири и лидери
Херман ХотПавел Курочкин
Сили
7-а и 17-а танкови дивизии (300-400 танка); от 9.07.1941 + 12-а танкова дивизия (209 танка)5-и и 7-и механизиран корпус (4 танкови дивизии); повече от 1400 танка, 330 бронирани превозни средства
Жертви и загуби
832 танка

Битката при Сенно (Контраударът при Сенно и Лепел) от 6 до 11 юли 1941 г. е голямо танково сражение в началния период на Германо-съветската война от 1941-1945 г., завършило с поражение на съветските войски.

В тази битка изчезва безследно синът на съветския лидер Йосиф Сталин – командирът на гаубична батарея старши лейтенант Яков Джугашвили.[1]

Накратко[редактиране | редактиране на кода]

В първите две седмици след нападението на Германия срещу Съветския съюз от 22 юни 1941 г. немската група армии „Център“ разгромява съветските войски, разположени по западната граница на СССР, и навлиза стотици километри навътре в съветска територия в направление към Смоленск и Москва. Начело на настъпващите войски са танковите групи, командвани от Херман Хот и Хайнц Гудериан. В началото на юли съветското главно командване хвърля срещу тях повече от хиляда танка в масирана контраатака югозападно от Витебск. В резултат на това на 6 юли се завързва насрещно сражение в междуречието на Западна Двина, Днепър и Березина. След 3-дневни боеве около Сенно и на река Черногостница съветската операция се проваля. Обходени по фланговете и подложени на непрекъснати бомбардировки от Луфтвафе, двата механизирани корпуса, които извършват контраудара, отстъпват на изток, губейки по-голямата част от бойната си техника.[2]

Бойни действия около Сенно и на подстъпите на Витебск (6 до 10 юли)[редактиране | редактиране на кода]

Сблъсъци на танковите войски около Сенно,
обход на германците към Витебск

На 3-4 юли предните германски части достигат брега на Западна Двина северозападно от Полоцк, а други спират на Днепър край Рогачьов. 39-и моторизиран корпус от състава на 3-та танкова група на генерал-полковник Херман Хот се насочва към Витебск, а 47-и моторизиран корпус от 2-ра танкова група (Гудериан) напредва към Орша. На 4 юли командирът на Западния фронт маршал Семьон Тимошенко заповядва на 20-а армия (130 000 бойци, над хиляда танка и 1500 оръдия с командващ генерал-лейтенант Павел Курочкин) да прегради линията от Полоцк до Орша. В същата заповед се дават по-малко от 48 часа срок за подготовка на контраудар срещу немците в направление към Лепел.[2] Със задачата са натоварени 7-и механизиран корпус на генерал-майор Василий Виноградов (22 000 войници и 570 танка[3]) и 5-и механизиран корпус на генерал-майор Иля Алексеенко (21 000 войници и 860 танка[4]) и двата подчинени на 20-а армия. Срещу тях действат няколко танкови и моторизирани дивизии – общо към 500 танка, подкрепени от пехотни части с противотанкова артилерия и авиация.[2]

Съгласно нареждането на Тимошенко, контраударът започва на 6 юли сутринта. Корпусът на Виноградов настъпва откъм Витебск (североизточно от Лепел), а корпусът на Алексеенко – от югоизток, откъм Орша. 14-а танкова дивизия от 7-и корпус е спряна от силна немска отбрана на река Черногостница и търпи тежки загуби в опита си да я форсира. След продължителен преход, другата танкова дивизия от 7-и корпус – 18-а, овладява Сенно късно вечерта. Още на следващия ден немската 17-а танкова дивизия контраатакува съветските части в града. На 8 юли заедно с 12-а танкова дивизия тя пресича новите съветски опити за настъпление, изтласква съветския 5-и механизиран корпус южно от Сенно и обкръжава части от него. Ударите на германската авиация се засилват на 9 юли. На този ден генерал Курочкин дава заповед за отстъпление на съветските танкови части, тъй като германците (левият фланг на 3-та танкова група) форсират Западна Двина, достигат Витебск и заплашват тила на контраатакуващите. На 9-11 юли остатъците от 5-и и 7-и механизиран корпус отстъпват с ариергардни боеве от района на Сенно.[2]

Причини за съветското поражение[редактиране | редактиране на кода]

  • Поради недостатъчното разузнаване, в началото на операцията съветското командване не е наясно със силите на противника. Ударът е насочен срещу 3-та танкова група (Хот), но не се отчита близостта на силни части от 2-ра танкова група (Гудериан) югозападно от Сенно, които пресрещат съветските левофлангови колони.
  • Закъснелите доставки на гориво забавят съветското настъпление още в самото му начало (нощта на 6 срещу 7 юли).
  • Неподходящият за бронирана техника терен (пресечен от реки и блата) възпрепятства напредването на десния фланг на 7-и механизиран корпус и улеснява германските прикриващи части, действащи с противотанкови оръдия на брега на Черногостница.[2]
  • Липсата на координация между командирите на съветските корпуси. На 7-8 юли германците притискат съветската 18-а танкова дивизия край Сенно и създават опасност за северния фланг на 5-и механизиран корпус. В неведение за това, генерал Алексеенко продължава настъплението южно от Сенно в западна посока (към Лепел) и е подложен на силна контраатака на 8 юли.[1]
  • Бомбардировките от немската авиация, която има пълно господство над съветската, провалят опитите за подновяване на съветското настъпление на 9 юли.[2]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

В Лепелския контраудар 5-и и 7-и механизиран корпус губят 832 танка. Немските загуби, по руски оценки, се равняват на около 300 танка, немалък брой пехота и артилерия.[5]

С действията си в боевете между 6 и 11 юли съветските двата корпуса задържат за известно време германското настъпление и дават възможност за укрепване на подстъпите към Смоленск. Въпреки това германците форсират Днепър още на 10 юли, а след по-малко от седмица сключват обръч около три съветски армии край Смоленск. След тези събития, на 16 юли Тимошенко докладва на Ставката на съветското Върховно главно командване: „Нямаме достатъчно подготвени сили за прикриване на направлението към Москва. Най-важното – нямаме танкове.“[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мартов, В. Оборона Витебска в дни Великой Отечественной Войны – июль 1941 г.: Хронология событий (взето от Портала на град Витебск, на 9.2.2009)
  2. а б в г д е Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г. (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  3. Без да се брои една дивизия, изпратена към Орша. Източник: 7 механизированный корпус (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  4. В т. ч. не влиза една дивизия, изпратена в Украйна. Източник: 5 механизированный корпус (Механизированные корпуса РККА, 8.2.2009)
  5. 1941 год – уроки и выводы („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 8.2.2009), стр. 121
  6. Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11