Богдан Овесянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богдан Овесянин
Роден Тодор Кръстев Натов
11 октомври 1908 г.
Починал 11 октомври 1948 г. (40 г.)
Професия български писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1926 – 1948
Жанр стихове и детски приказки
Дебютни работи 1926 г. в сп. „Наковалня“

Повлиян от
  • Василка Сугарева

Богдан Овесянин е псевдоним на (Тодор Кръстев Натов) – български поет, писател и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на гимназиалните учителите Ташена и Кръстьо Натови. Баща му умира рано и с 3-те осиротели деца се заема грижливата им, трудолюбива и с високи морални качества майка. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци. Израствайки в бедност той завършва прогимназия, където прави първите си литературни опити, а след това и в гимназията. От 1922 до 1927 година учи в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков. [1]

Първите литературни опити прави като ученик в прогимназията, насърчаван от преподавателката му по литература Василка Сугарева. През 1921 г. заедно е още трима негови другари започват издаването на в. „Знание“. Той е написан на машина и разпространяван между учениците като в един от броевете, призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“. [2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на Христо Смирненски и Димитър Полянов. Първите си младежките стихове Богдан Овесянин печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“. Като ученик в гимназията публикува стихове в редактираното от Д. Полянов сп. „Наковалня“ през 1926 г. Записва се и в славянска филология в СУ, влиза в БОНСС, печата в „Студентска трибуна“ и др. За политическата си дейност е арестуван неведнъж и дори осъден на няколко години затвор. Сътрудничи на „РЛФ“, „Звезда“ и други. През 1933 година Богдан Овесянин завършва образованието си. [3]

Активен период[редактиране | редактиране на кода]

Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: „Литературен подем“, „Студентска трибуна“, „РАФ“, „Вестник за Жената“, „Литературни новини“, „Литературен час“, „Жупел“, „Стожер“, „Нов Живот“, „Гребец“, на списанията: „Народна просвета“, „Звезда", „Художествено творчество“, „Преглед“ както и на детски вестници и много списания. С много обич и със съзнанието, че върши нещо твърде отговорно, Богдан Овесянин пише за децата в списание „Барабанче“, „Светулка“, „Детски свят“, „Славейче“ и други където са поместени много негови стихове и приказки. [4]

В началото на 1930 година Богдан Овесянин е приет в Комсомола, а в края на същата година го приемат и в БКП.

Работи като учител в основното училище на с. Бояна и кв. Тухларни фабрики, стажува през 1937 – 1938 г. в ІІІ мъжка гимназия в столицата, учител е в гимназиите в Разлог, Свиленград и Копривщица. През 1940 г. е приет за член на Дружеството па детските писатели а по време на Втората световна война е мобилизиран. През 1943 г. служи в Югославия, където едва спасява живота си, изтръгва се от пленения корпус там, минава пеш стотици километри и се връща в България. [5]

След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]

В така нареченият „ Народно освободителен период ” Богдан Овесянин е учител и директор на новосъздадената гимназия в село (сега град) Стрелча, Пазарджишко където го поканват за директор на новооткритата си гимназия и той се съгласява. Педагогът-литератор и общественикът-оратор са в стихията си у директора Тодор Натов. Поетът Богдан Овесянин също жадно твори, сякаш той е и предусещал ранната си смърт. Последните петнадесет години от живота си Богдан Овесянин посвещава на учителската професия и навсякъде е оставял трайни спомени като прекрасен човек и народен учител. Той умира на 11 октомври 1948 г. в град Стрелча.

Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

През своят кратък но ползотворен творчески път Богдан Овесянин е известен в интелектуалните среди като скромен и талантлив поет и писател, и автор на книгите : „Бойко козарчето“ (1939), „Весели месеци“ (1939), „Здравей“ (1939), „Снежна приказка“ (1940), „Премазано цвете. Разкази“ (1941), „Сърцето говори“ (1941), „Бунтовници в опасност“ (1942), „Дяволът се къпе“ (1943), „Един учител разказва. Лирични репортажи“ (1944), „Янка войвода“ (1944), „Избрани стихотворения“ (1954), „Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши“ (1956), „Стихотворения“ (1966) и други.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • " Бойко козарчето " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Малка библиотека за деца и юноши “ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн33434) 16 с. 18 см., 1939.Поема за деца
  • " Премазано цвете – Разкази " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Модерна домакиня “ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн51548) 63 с. 18 см., 1941.Разкази
  • " Пролетно пробуждане " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Нар. култура “ 160 с. 1 л. портр. с ил. 25 см., 1956.Избрани стихотворения за деца и юноши
  • " Стихотворения " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Държавна печатница Тодор Димитров “ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (IV-19779) 244 с. портр. 16 см., 1969.Стихотворения
  • " Здравей " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Златна библиотека “ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн36077) 46 с. с цв. ил. 18 см., 1940.Стихове за деца
  • " Избрани произведения " – от Богдан Овесянин. Пловдив, Редакция „ Хр. Г. Данов “ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (IIБн121851) 252 с. с портр. 20 см., 1989.Стихотворения и разкази
  • " Избрани стихотворения " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Народна култура “ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (II 8049) 126 с. 21 см. + портр., 1954.Избрани стихотворения
  • " Земята пее " – от Богдан Овесянин. София, Редакция „ Отечество “ Във фонда на Регионална библиотека – Благоевград КНИГИ (II//О-28) 191 с. с ил. 22 см., 1988.Стихотворения, разкази и приказки за деца

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Богдан Овесянин. // публикувано от literaturensviat.com, 26.05.2001, раздел: Архив. Посетен на 09.10.2016.
  2. ((bg))  Богдан Овесянин. // администратор. публикувано от lichnosti.pzhistory.info, , раздел: Писатели. Посетен на 09.10.2016.
  3. ((bg))  Община Стрелча обявява конкурс за Национална литературна награда „Богдан Овесянин“. // публикувано от pz-info.com, , раздел: Институции. Посетен на 09.10.2016.
  4. ((bg))  Първа национална литературна награда „Богдан Овесянин“. // Николай Иванов. публикувано от strelcha.bg, 06.10.2014, раздел: Новини. Посетен на 09.10.2016.
  5. ((bg))  105 години от рождението на Богдан Овесянин. // "Чат-пат". публикувано от chat-pat-literatura.blogspot.bg, 10.10.2013, раздел: Поезия. Посетен на 09.10.2016.