Богдан Овесянин
| Богдан Овесянин | |
| Роден | Тодор Кръстев Натов 11 октомври 1908 г. |
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1948 г. |
| Професия | български писател |
| Националност |  България |
| Активен период | 1926 – 1948 |
| Жанр | стихове и детски приказки |
| Дебютни творби | 1926 г. в сп. „Наковалня“ |
Повлиян от
| |
| Богдан Овесянин в Общомедия | |
Тодор Кръстев Натов с псевдоним Богдан Овесянин е български поет, писател и революционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейството на гимназиалните учителите Ташена и Кръстьо Натови. Баща му умира рано и с 3-те осиротели деца се заема грижливата им, трудолюбива и с високи морални качества майка. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци. Израствайки в бедност той завършва прогимназия, където прави първите си литературни опити, а след това и в гимназията. От 1922 до 1927 година учи в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков. [1]
Първите литературни опити прави като ученик в прогимназията, насърчаван от преподавателката му по литература Василка Сугарева. През 1921 г. заедно е още трима негови другари започват издаването на в. „Знание“. Той е написан на машина и разпространяван между учениците като в един от броевете, призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“. [2]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на Христо Смирненски и Димитър Полянов. Първите си младежките стихове Богдан Овесянин печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“. Като ученик в гимназията публикува стихове в редактираното от Д. Полянов сп. „Наковалня“ през 1926 г. Записва се и в славянска филология в СУ, влиза в БОНСС, печата в „Студентска трибуна“ и др. За политическата си дейност е арестуван неведнъж и дори осъден на няколко години затвор. Сътрудничи на „РЛФ“, „Звезда“ и други. През 1933 година Богдан Овесянин завършва образованието си. [3]
Активен период[редактиране | редактиране на кода]
Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: „Литературен подем“, „Студентска трибуна“, „РАФ“, „Вестник за жената“, „Литературни новини“, „Литературен час“, „Жупел“, „Стожер“, „Нов живот“, „Гребец“, на списанията: „Народна просвета“, „Звезда", „Художествено творчество“, „Преглед“ както и на детски вестници и много списания като „Барабанче“, „Светулка“, „Детски свят“, „Славейче“ и други където са поместени много негови стихове и приказки. [4]
В началото на 1930 година Богдан Овесянин е приет в Комсомола, а в края на същата година го приемат и в БКП.
Работи като учител в основното училище на с. Бояна и кв. Тухларни фабрики, стажува през 1937 – 1938 г. в ІІІ мъжка гимназия в столицата, учител е в гимназиите в Разлог, Свиленград и Копривщица. През 1940 г. е приет за член на Дружеството па детските писатели а по време на Втората световна война е мобилизиран. През 1943 г. служи в Югославия, където едва спасява живота си, изтръгва се от пленения корпус там, минава пеш стотици километри и се връща в България. [5]
След 9 септември 1944[редактиране | редактиране на кода]
В така наречения „Народно-освободителен период“ Богдан Овесянин е учител и директор на новосъздадената гимназия в село (сега град) Стрелча, Пазарджишко, където го канят за директор на новооткритата си гимназия и той се съгласява, докато продължава да твори. Последните 15 години от живота си посвещава на учителската професия, оставяйки трайни спомени като прекрасен човек и народен учител. Умира в село Стрелча на 11 октомври 1948 г.
Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]
През своят кратък творчески път Богдан Овесянин е известен в интелектуалните среди като скромен и талантлив поет и писател, и автор на книгите: „Бойко козарчето“ (1939), „Весели месеци“ (1939), „Здравей“ (1939), „Снежна приказка“ (1940), „Премазано цвете. Разкази“ (1941), „Сърцето говори“ (1941), „Бунтовници в опасност“ (1942), „Дяволът се къпе“ (1943), „Един учител разказва. Лирични репортажи“ (1944), „Янка войвода“ (1944), „Избрани стихотворения“ (1954), „Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши“ (1956), „Стихотворения“ (1966) и други.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
През 2014 година е учредена националната литературна награда „Богдан Овесянин“. Наградата се връчва на всеки четири години и се присъжда на съвременни български поети, писатели, литературни критици или литературоведи „за цялостно творчество и постижения в българската литература, за изследвания върху творчеството на Богдан Овесянин и за популяризирането му“.[6]
Носителите на наградата са:
- 2014: Яко Бойчев,
- 2018: Боян Ангелов.[6]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Бойко козарчето“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Малка библиотека за деца и юноши“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн33434) 16 с. 18 см., 1939.Поема за деца
- „Премазано цвете – Разкази“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Модерна домакиня“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн51548) 63 с. 18 см., 1941.Разкази
- „Пролетно пробуждане“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Нар. култура“ 160 с. 1 л. портр. с ил. 25 см., 1956.Избрани стихотворения за деца и юноши
- „Стихотворения“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Държавна печатница Тодор Димитров“ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (IV-19779) 244 с. портр. 16 см., 1969.Стихотворения
- „Здравей“– от Богдан Овесянин. София, Редакция „Златна библиотека“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн36077) 46 с. с цв. ил. 18 см., 1940.Стихове за деца
- „Избрани произведения“ – от Богдан Овесянин. Пловдив, Редакция „Хр. Г. Данов“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (IIБн121851) 252 с. с портр. 20 см., 1989.Стихотворения и разкази
- „Избрани стихотворения“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Народна култура“ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (II 8049) 126 с. 21 см. + портр., 1954.Избрани стихотворения
- „Земята пее“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Отечество“ Във фонда на Регионална библиотека – Благоевград КНИГИ (II//О-28) 191 с. с ил. 22 см., 1988.Стихотворения, разкази и приказки за деца
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Богдан Овесянин // публикувано от literaturensviat.com, 26 май 2001, раздел: Архив. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ Богдан Овесянин // администратор. публикувано от lichnosti.pzhistory.info, , раздел: Писатели. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ Община Стрелча обявява конкурс за Национална литературна награда „Богдан Овесянин“ // публикувано от pz-info.com, , раздел: Институции. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ Първа национална литературна награда „Богдан Овесянин“ // Николай Иванов. публикувано от strelcha.bg, 6 октомври 2014, раздел: Новини. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ 105 години от рождението на Богдан Овесянин // „Чат-пат“. публикувано от chat-pat-literatura.blogspot.bg, 10 октомври 2013, раздел: Поезия. Посетен на 9 октомври 2016.
- ↑ а б Боян Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Богдан Овесянин“, Мадлена Георгиева, PIA News, 19 ноември 2018
|
