Бодхичита

В будизма бодхичи́та ^[1](санскрит: बोधिचित्त, кит.: 菩提心, putixin; яп. bodaishin, тибетски:བྱང་ཆུབ་ཀྱི་སེམས་, уайли^{[неработеща препратка]}: byang chub kyi sems, jang chub sem, монголски: бодь сэтгэл) – „просветлен ум“, който се стреми към просветление и състрадание към всички живи същества.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологично, думата е комбинация от санскритските думи бодхи и чита. Бодхи означава „пробуждане“ или „просветление“. Чита се извлича от санскритския корен чит, и означава „това, което е в съзнание“ – ум или съзнание. Бодхичита може да се преведе като „пробуден ум“ или „ум на просветлението“.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Бодхичитта е намерението да се постигне върховно просветление (Трикая) възможно най-бързо, така че да може практикуващия да облагодетелства многобройните същества. Човек, който има бодхичита като основна мотивация за всички от неговите или нейни действия се нарича бодхисатва.

Бодхичитта е обединение на състрадание и мъдрост. Това е развитие на понятието на сияещия ум в Пали канона.^[2]

Бодхичита също така означава стремежа, от една страна да се носи щастие на всички чувстващи същества, а от друга страна да ги освобождава от страданието.^[3]^[4]

Терминът бодхичитта в най-пълния смисъл на думата съчетава две неща:

възникването на спонтанно и неограничено състрадание към всички живи същества, и
отпадането на привързаността към илюзията за самостоятелно присъщо съществуване.

Нива на бодхичита[редактиране | редактиране на кода]

Може да се направи разграничение между абсолютна и относителна бодхичита:

Относителна бодхичита се отнася до състояние на ума, в който практикуващият работи за благото на всички същества, сякаш е негово собствено.
Абсолютната или Върховна бодхичита се отнася до мъдростта на шунята (шунята, санскритски термин често се превежда като „пустота“).^[5]

Въпреки че системите за класификация, се различават (някои школи, които отричат даже всяко концептуализиране на пътя към състоянието на Буда), например в жълтошапковите школи твърдят, че с бодхичитта човек навлиза в пътя на натрупването.

Стремеж да се постигне просветление за благото на всички същества. Традиционна фраза изразяваща стремежа към пробуждане и същността на бодхичита: „Да стана Буда за благото на всички живи същества“.
В контекста на Дзогчен – изначалната будност на ума е синоним на термина ригпа.

Бодхисатва е този, който е зародил в себе си бодхичита.

Според тибетската традиция духът към просветление се разглежда в два аспекта – проявяващ се на преден план (относителен) и окончателен (абсолютен).

Духът на просветление, проявяващ се на преден план, се разделя на две фази:

пораждащото се от безграничното състрадание решение и желание да се постигне Нирвана за благото на всички живи същества;
навлизането в същинска медитация, чиято цел е да бъдат овладени съответните средства, необходими за овладяване на пътя на бодхисатва.

Окончателният дух на просветлението се разбира като вникване в пустата природа (Шунята) на явленията.

Различните методи за събуждане духа на просветлението водят от Атиша и посредством неговата традиция Кадам достигат до всички останали направления на тибетския будизъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ бодхи (санскрит: बोधि)1. (будизъм)Състояние на просветление, което слага край на цикъла на смърт и прераждане и води до нирвана; чита (пали от санскрит: चित्त; Devanagari चित्त) 1. ум
↑ Peter Harvey, Consciousness Mysticism in the Discourses of the Buddha. In Karel Werner, ed., The Yogi and the Mystic. Curzon Press, 1989, pages 97, 99.
↑ Khenpo Nyima Gyaltsen told me this exact thing when I met him. He is a teacher at the Drikung Kagyu college, and has been a monk most of his life.
↑ This definition is consistent with the definition of seeking enlightenment, as enlightenment is the freedom from saṃsāra. Bodhicitta is sometimes simply defined as the awakening of the heart.
↑ . Chogyam Trungpa, 'Cutting Through Spiritual Materialism', Shambhala Publications, pages 197 – 199

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Нидал, Оле. Буда и любовта. (Der Buddha und die Liebe). България, Диамантен Път на Будизма – България, 2009. ISBN 9789549246216. с. 248.

Еше Лосал Ринпоче. „Живая Дхарма, или Дхарма для жизни“. ISBN 5-9743-0015-7 ((ru))
Геше Джампа Тинлэй. „Бодхичитта и шесть парамит“^{[неработеща препратка]}. ISBN 5-7925-0068-1 ((ru))
Чогям Трунгпа Ринпоче. „Преодоление духовного материализма“. ISBN 978-5-9743-0176-6 ((ru))
Кхенчен Палден Шераб Ринпоче и Кхенпо Цеванг Донгьял Ринпоче. „Свет трёх драгоценностей“. ISBN 5-88230-080-0 ((ru))
Лама Еше. „Введение в Тантру“. ISBN 5-9550-0613-3 ((ru))
Лама Оле Нидал. „Основополагающие упражнения“. ISBN 5-94303-008-5 ((ru))
А. Донец. Перспективы исследования феноменов буддизма в рамках теории игры // Вестник Бурятского университета. – Улан-Удэ, 2005, с. 38 – 45 ((ru))

[1] бодхи (санскрит: बोधि)1. (будизъм)Състояние на просветление, което слага край на цикъла на смърт и прераждане и води до нирвана; чита (пали от санскрит: चित्त; Devanagari चित्त) 1. ум

[2] Peter Harvey, Consciousness Mysticism in the Discourses of the Buddha. In Karel Werner, ed., The Yogi and the Mystic. Curzon Press, 1989, pages 97, 99.

[3] Khenpo Nyima Gyaltsen told me this exact thing when I met him. He is a teacher at the Drikung Kagyu college, and has been a monk most of his life.

[4] This definition is consistent with the definition of seeking enlightenment, as enlightenment is the freedom from saṃsāra. Bodhicitta is sometimes simply defined as the awakening of the heart.

[5] . Chogyam Trungpa, 'Cutting Through Spiritual Materialism', Shambhala Publications, pages 197 – 199

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]