Боян Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Боян Вълчев
български езиковед
Роден
16 април 1951 г. (67 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Известен с „От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици“ (2009)
Семейство
Баща Йордан Вълчев

Проф. д.ф.н. Боян Вълчев е български филолог, преподавател в областта на историята на българския книжовен език, съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици, историята на филологическата мисъл и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боян Вълчев е син на писател (Йордан Вълчев) и учителка.[1]

Доцент (1994) и професор (2009) в катедрата по български език към Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Кандидат на филологическите науки (днес - доктор) с дисертация на тема „Георги Раковски - строител на българския книжовен език и филолог“ (1990). Доктор на филологическите науки (днес - дн) с дисертация на тема „Възрожденските граматики на българския език“ (2007).

Гост професор във Филологическия факултет на Кьолнския университет в течение на повече от десетилетие.[2] [3]

Председател на Общото събрание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. [4] Председател на секция Филологически науки на Съюза на учените в България[5] и председател на целия Съюз на учените в България (май-декември 2015)[6][7] Главен редактор на сп. „Език и литература“ (от 2005 г.).[8]

Идеи и участие в обществени дискусии[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Вълчев е противник на идеята да се приема какъвто и да е закон за българския език[9].

Той е най-големият критик на матурата по български език и литература, която смята за лошо подготвена и некачествено провеждана, със слаба ефективност [10].

Проф. Вълчев е за разделянето на изучавания в средното образование предмет „Български език и литература“ на два отделни предмета, защото на практика „български език се учи между пети и седми клас, когато се преподават филологически знания за езика, а не се изграждат умения“ [11]

Поддържа идеята за осъвременяването на списъка с произведения, изучавани по литература в училище [12].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

Избрани студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Речник регистрира необратимото: Интернет „инсъртна“ в българския език 5000 нови думи“, сайт на книжарници „Хеликон“, 28 октомври 2010 г.
  2. Angela Sommersberg, „Ängstlich, pünktlich, frech“, Kölner Stadt-Anzeiger, 11.05.2009. ((de))
  3. Prof. Dr. Boian Valtchev, сайт на Института по славистика на Кьолнския университет. ((de))
  4. Покана за Общо събрание, сайт на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, 22.10.2012.
  5. Секция Филологически науки, сайт на Съюза на учените в България.
  6. „Заседание на общото събрание на пълномощниците на СУБ“, сайт на СУБ, 1 юни 2015 г.
  7. „Накратко“, в. „Сега“, бр. 5462 (288), 14 декември 2015 г.
  8. Нашите автори, сп. „Език и литература“.
  9. „Езикът не може да се регулира със закони“, в. „Монитор“, 13 септември 2011 г.
  10. „Задачите за матурата бяха като от аматьори“, в. „24 часа“, 29 май 2012 г.
  11. „Филолози искат българският език и литературата да са отделни предмети“, Mediapool.bg, 18 май 2012 г.
  12. „Проф. Боян Вълчев, преподавател в Софийски университет: Училището слага релси на фантазията, в. „Политика“, 11 март 2011 г.
  13. Татяна Александрова, „Нов обобщаващ труд върху историята на българската филологическа мисъл“, рец. в сп. „Език и литература“, 2009, кн.3-4
  14. Владислав Миланов, „Към езика трябва да се отнасяме не като негови господари, а като добри стопани – …“, рец. в сп. „Език и литература“, 2010, кн.3-4
  15. Илияна Горанова, „Възгледите на един лингвист за обучението по български език (в университета и в средното училище)“, рец. в електронно списание LiterNet, 11.12.2012, № 12 (157)
  16. Марин Бодаков, Рецензия за „Българският език в училището“, в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013
  17. Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения` 2009, сайт на Съюза на учените в България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]