Братска могила (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Братската могила е мемориален комплекс в Пловдив, посветен на падналите за Освобождението на България от османско владичество и по време на Балканските, Първата световна и Втората световна войни.

Братската могила отвън

Намира се в източната част на парк „Отдих и култура“ в квартал Смирненски, Пловдив, България. Автори на проекта са арх. Любомир Шинков, арх. Владимир Рангелов и скулпторът проф. Любомир Далчев[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият конкурс за Братската могила е обявен през 1955 г. и е спечелен от арх. Любомир Шинков и арх. Матей Матеев, с проект разположен на Небет тепе. Проектът не се осъществява. През 1955 г. се обявява нов конкурс. Той се проваля поради липса на кандидати. Обявени са още 2 конкурса.

Входът на Братската могила

През 1968 г. Градският народен съвет избира за изпълнение на проекта колектив в състав арх. Любомир Шинков – ръководител, арх. Владимир Рангелов и скулпторите Петър Петров и Ана Далчева – съпругата на проф. Любомир Далчев, който създава фигурите в пантеона като негов главен изпълнител[1].

До 1971 г. е изготвен технически проект от екипа на Любомир Шинков и са започнати строителните работи.

Строителството е извършено от Иван Атанасов и Атанас Атанасов. Заради откриването проектът останал незавършен. Липсват художествено осветление и музикално озвучение[2]. Изграден е от бетон, врачански камък и бронз.

На 9 септември 1974 г. Тодор Живков открива паметника по случай 30-годишнината от деветосептемврийския преврат[1][3][2].

След 1989 г. паметникът е ограбван няколко пъти, като металните елементи от скулптурите се съхраняват в хранилища на комплекса.

През 2010 г. Здравко Димитров поема инициатива за реконструкция на паметника в закрит арт център и концертна зала. До 2013 г. идеята не е осъществена[4].

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Монументът символизира тракийска могила, а погледнат отгоре наподобява стилизиран каменен венец. Дългата 90 м скулптурна композиция е посветена на борбата за Освобождението от османска власт, Съединението на България, Септемврийското въстание и партизанското движение в България. В средата на паметника е горял „вечен огън“[5].

Композиция[редактиране | редактиране на кода]

Тленните останки на общо 126 участници в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война се намират в траурна конструкция, която представлява стена от квадратни бронзови урни, всяка с петолъчки в четирите ъгъла. Капсулите са разположени в общо 3 големи куба, подредени в 7 редици по 6. Тленните останки на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова се съхраняват в криптата на Братската могила[6].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]