Братска могила (Пловдив)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Братска могила.
Братската могила (Пантеон „Братска могила“) е мемориален комплекс в Пловдив, посветен на падналите за Освобождението на България от османско владичество и по време на Балканските, Първата световна и Втората световна войни.
Намира се в източната част на парк „Отдих и култура“ в квартал Смирненски, Пловдив, България. Автори на проекта са арх. Любомир Шинков, арх. Владимир Рангелов и скулпторите проф. Любомир Далчев, Ана Далчева и Петър Атанасов[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият конкурс за Братската могила е обявен през 1955 г. и е спечелен от арх. Любомир Шинков и арх. Матей Матеев, с проект разположен на Небет тепе. Проектът не се осъществява. През 1955 г. се обявява нов конкурс. Той се проваля поради липса на кандидати. Обявени са още 2 конкурса.
През 1968 г. Градският народен съвет избира за създаване на проект за мемориала колектив в състав: арх. Любомир Шинков – ръководител, арх. Владимир Рангелов и скулпторите проф. Любомир Далчев и неговите ученици Ана Далчева и Петър Атанасов. По това време Ана Далчева е вече съпруга на Л. Далчев[1].
До 1971 г. е изготвен технически проект от екипа на арх. Л. Шинков и са започнати строителните работи.
Строителството е извършено от Иван Атанасов и Атанас Атанасов. Заради официалното откриване строежът е останал незавършен. Липсват художествено осветление и музикално озвучение[2]. Изграден е от бетон, варовик (врачански камък) и бронз.
На 9 септември 1974 г. Тодор Живков открива паметника по случай 30-годишнината от деветосептемврийския преврат[1][3][2].
След 1989 г. паметникът е ограбван няколко пъти, като металните елементи от скулптурите се съхраняват в хранилища на комплекса.
През 2010 г. Здравко Димитров, кмет на район „Западен“ в Пловдив (2007 – 2011) поема инициатива за реконструкция на паметника в закрит арт център и концертна зала.[4]. През 2012 г. същият Здравко Димитров, вече в качеството си на областен управител предлага мемориалът да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.[3] Тези идеи не са осъществени. Мемориалът не е обявен за паметник на културното наследство и остава застрашен извън регистрите на защитените културни ценности.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Монументът символизира тракийска могила, а погледнат отгоре наподобява стилизиран каменен венец. Дългата 90 м скулптурна композиция е посветена на борбата за Освобождението от османска власт, Съединението на България, Септемврийското въстание и партизанското движение в България. В средата на паметника е горял „вечен огън“[5].
Композиция
[редактиране | редактиране на кода]Тленните останки на общо 126 участници в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война се намират в траурна конструкция, която представлява стена от квадратни бронзови урни, всяка с петолъчки в четирите ъгъла. Капсулите са разположени в общо 3 големи куба, подредени в 7 редици по 6. Тленните останки на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова се съхраняват в криптата на Братската могила[6].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
-
Панорама от входа на „Братската могила“ -
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Братската могила е изоставена, архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331190029/http://marica.bg/show.php?id=23683, посетен на 12 март 2013
- ↑ а б Братската могила – културен център?
- ↑ а б Областният управител на Пловдив иска Братската могила да стане паметник на ЮНЕСКО
- ↑ Братската могила в Пловдив възкръсва като концертна зала
- ↑ Фото-Култ представя: Никола Михов – FORGET YOUR PAST – Монументалните паметници от времето на комунизма, архив на оригинала от 3 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131203050742/http://photo-cult.com/present.php?id=39&pg=5, посетен на 12 март 2013
- ↑ Братската могила пази тленните останки на Лиляна Димитрова, архив на оригинала от 4 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131204031207/http://podtepeto.com/article.php?id=14266, посетен на 2 декември 2013
