Вардан Аревелци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вардан Аревелци
Վարդան Արևելցի
арменски историк
Роден
около 1198 г.
Починал
1271 г. (73 г.)
манастир „Хор Вирап“

Религия Арменска апостолическа църква
Научна дейност
Област История
Образование манастир „Хоранашат“

Вардан Аревелци (ок. 12001271), известен още като Вардан Велики, е сред най-интересните и важни, от гледна точка на българската история, арменски средновековни автори. Вардан е един от ярките представители на арменската култура в периода XIII–XIV век, когато тя преживява бурен възход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в областта Гандзак в днешен Азербайджан, в началото Вардан вероятно е ученик на Мхитар Гош в манастира „Нор Гетик“, но в интелектуално отношение той се оформя под влиянието на игумена вардапет Йовханнес Ванакан в манастира „Хоранашат“. Още като ученик Вардан показва забележителни способности и прави няколко превода от гръцки език. През 1239 или 1240 г. Вардан посещава като поклонник Йерусалим, а на връщане е гост на киликийския арменски цар Хетум I. По настояване на католикос Константин Вардан остава в Киликия до 1245 г. От Киликия Вардан заминава за Велика Армения (същинска Армения) като пратеник на киликийския католикос Константин. След приключването на мисията си, Вардан се установява в манастира „Св. Андрей“ при крепостта Кайен, където изгражда своя школа. Между 1256 и 1271 г. той живее в манастира „Хор Вирап“, където основава един от средновековните арменски университети. Междувременно, през 1264 г. е изпратен като посланик при монголския илхан Хулагу. През 1271 г. Вардан умира в манастира „Хор Вирап“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Вардан оставя неголеми, но многобройни произведения – 8 панегирика, 2 поучения, 6 шаракана, 70 беседи и няколко молитви. Това са творбите му, имащи църковна тематика. Много по-важни са филологическите, историческите и географските му съчинения. Негово дело са трактатът „Тълкувание на граматиката“, „Ашхарацуйц“ на вардапета Вардан“ и „Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан“. Последната е написана в 1267 г.

„Ашхарацуйц“ на вардапета Вардан“ е съставен по образец на „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци, но в нея има множество актуални за времето географски добавки. Сред тях са споменавания на дунавските българи, власите, русите и т.н. В това съчинение Вардан споменава също така и за българите в Средна Азия, и то за период, не по-късен от 60-те години на VI век. Това сведение например липсва в „Ашхарацуйц“ на Ширакаци.

Съществуват значителен брой преписи на „Ашхарацуйц на вардапета Вардан“, в т.ч. и разширена редакция, като в пълния текст, включващ всички пасажи с посочване на съответния ръкопис, има очевидни късни добавки, не по-ранни от XV век. Изглежда, че добавки към основния текст на редакциите са правени периодично от отделни преписвачи, а големият брой ръкописи прави много трудно да се определи кога поне приблизително са правени интерполациите. Допълнително затормозява преводача липсата на факсимилета на всички ръкописи. Особено пикантно за четящия е да срещне сведения за свикания от император Теодосий църковен събор против Маркион, проведен в Константинопол. Може да се предположи, че късните добавки към „Ашхарацуйц“ на Вардан са направени поне от двама или трима, ако не и повече преписвачи. Най-късните добавки, към които несъмнено принадлежат споменаванията на Ъстъмпол (Истанбул), Измир и Змърин (вместо Смирна), не могат да са по-ранни от края на XV век, ако не и още по-късни. Езикът на тези късни допълнения е твърде различен от оригиналния текст на Вардан и се доближава до разговорния език.

„Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан“ също е забележително произведение, въпреки че до голяма степен е компилация на по-ранни автори. Тя започва още от времето на Адам и Ева и не е разделена на отделни глави, а е конструирана като непрекъснат текст.

Истински ценната за арменската история част от труда е тази, в която се описват събития от XII–XIII век, на част от които Вардан е съвременник. В историята на арменския вардапет обаче има сведения, които очевидно не са взети от известните днес по-ранни автори. Сред тях е едно уникално сведение за българо-арменска война в Кавказ, водена през 198 г. Има основание да се твърди, че по някаква неясна причина българите, било то на Балканите, в Кавказ или в Средна Азия, са били за Вардан обект на специален интерес. Той е бил високообразован за времето си учен, но и като духовно лице и създател на висша учебна школа е имал достъп до редки и изчезнали днес древни арменски ръкописи. Това обяснява добрата му осведоменост по отношение на българите, както и факта, че благодарение на Вардан Аревелци до нас са достигнали уникални сведения за нашата история. С творчеството си Вардан Велики се нарежда до Мовсес Хоренаци и Ананиа Ширакаци като изключително ценен източник на сведения за най-ранната българска история.