Направо към съдържанието

Вивиен Шартър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Vivien Chartres
британска цигуларка
Родена
Починала
Националност Великобритания
Музикална кариера
Инструментицигулка
Семейство
БащаДжон Смит Шартър
МайкаАни Виванти
СъпругАртър Линдзи Бърнс
Ричард Ч. Р. Йънг
ДецаВивиен Ан-Мари
Сесил

Вивиен Шартър (на английски: Vivien Chartres; * 25 юни 1893, Торино, Кралство Италия; † 1 септември 1941) е британска цигуларка и дете-чудо, дъщеря на писателката Ани Виванти, чийто роман „Поглъщачите“ (1910) е вдъхновен от живота ѝ.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Вивиен Шартър е родена в град Торино, Кралство Италия като дъщеря на англо-ирландския адвокат, журналист и активист на Шин Фейн Джон Смит Шартър (* 1862, † 1927) и родената в Англия италианска писателка Ани Виванти (* 1866, † 1942). Майка ѝ е племенница на немските писатели Паул Линдау и Рудолф Линдау.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Започва да свири на цигулка като момиче. Благодарение на инструкциите на своя учител, насърчението на майка си и собствения си забележителен вроден талант тя скоро започва да се проявява като отлична изпълнителка. Няколко месеца след като започва да свири, Вивиен изпълнява Романса на Йохан Свендсен. По това време тя посещава чичото на майка ѝ – писателят Паул Линдау в Париж. Той е удивен от напредъка ѝ и предлага майката и дъщерята да пътуват до Прага, за да може Вивиен да се яви на прослушване при може би най-великия учител по цигулка в Европа – Отакар Шевчик. 10-годишната цигуларка е приета да учи при маестрото.[2] В една хладна вечер в началото на януари 1905 г. 11-годишната изпълнителка прави оркестровия си дебют в Прага с Бохемския филхармоничен оркестър с Концерта на Макс Брух в g-minor.

Сред пражкия триумф Вивиен изнася единадесет концерта във Виена. След Виена майка и дъщеря отиват в Берлин, където Вивиен си сътрудничи със самия Макс Брух. Колегата на Брух, цигуларят Йозеф Йоаким, се запознава с Вивиен и смята, че дарбата ѝ е страхотна. След Виена е ред на Цюрих, Стокхолм, Рим и Палермо. Не след дълго Вивиен омагьосва европейската аристокрация. Тя има невероятни способности, интелигентност и чар, примесени с чиста детска невинност, която я харесва на всеки, когото среща.[3]

В началото на 1905 г. Вивиен и Виванти се завръщат в Лондон, за да може Вивиен да направи британския си дебют. Тъй като пресата става все по-запленена от талантливото младо момиче, Ани Виванти започва да твърди, че Вивиен е родена през 1895 г., а не през 1893 г., вероятно за да може талантът ѝ да изглежда още по-необикновен. Тя изнася рецитал в Куинс Хол, Лондон, през 1904 г., през същата седмица, в която участват Мари Хол, Миша Елман и други деца цигулари.[4] „Да чуеш как тази малка точка атакува сол минорния концерт от Брух и фантазията на Moïse бе нещо като откровение“, коментира рецензент.[5] Критиците се критикуват Виванти, че е позволила детето да бъде претоварено и преекспонирано.[6] Обвинени по нов закон за предотвратяване на експлоатацията на много малки деца, Виванти и мениджърът Нарчизо Верт са глобени. Мениджърът почива през юни 1905 г. от сърдечен удар, дължащ се на стреса.[7][8] Вивиен се появява отново в Куинс Хол през 1906 г.[9]

Вивиен Шартър с майка си Ани Виванти

Тя участва с Хари Лодър, Вайълет Ванбру, Елалайн Терис и други изпълнители на благотворителен концерт за набиране на помощни средства след бедствието в мината Куриер през 1906 г.[10]

След като превзема Лондон с щурм, Вивиен се завръща на континента[11] за още едно турне. Психолог със седалище във Виена на име д-р Херман Свобода (пионер в областта на биоритмите) иска да я изследва. След като я среща, той заявява, че „Музикалното дете-чудо е откровение на божественото. Тя е най-близкият подход до онези идеални същества, които хората наричат ​​ангели… Тя е жив пратеник от Отвъдното, събуждайки душите ни с дадената от Бога музика, за да повярваме в това, което е над всяко човешко разбиране.“[3]

Кралицата на Италия Маргарита

В края на 1906 г. Вивиен изнася осем концерта в родния си град Торино. Тя се радва на огромен успех там; репортер твърди, че „не е имало такъв триумф след Паганини“. Тя също така посещава и очарова кралица Маргарита[12], която обожава (Вивиен плаче всеки път, когато лицето ѝ е измито, защото не иска целувката на кралицата да бъде изтрита от бузата ѝ). С трогателен жест, след като изпълнява концерт на Паганини, тя подрязва няколко люляка и ги поставя на гроба на композитора с простата бележка „На Паганини, смирено, Вивиен“.[3]

Свири за крал Едуард VII в Мариенбад.[13] През 1907 г. в списание „Пол Мол“ се появява дневник под нейно име, описващ нейните домашни любимци, музиката и ежедневните ѝ дейности.[14] Тя свири в Шефилд с пианистката Ирен Шарер през декември 1907 г.[15] и в Хъдърсфийлд през януари 1908 г. с пианиста Марк Хамбург.[16]

През 1910 г. е публикуван романът на майка ѝ „Поглъщачите“ (The Devourers) – измислен разказ за двойката майка-дъщеря в техните стремежи към музика и свобода.[17] Тя го пренаписва на италиански за публикуване през следващата година, като I divoratori (1911). Книгата е посветена на Вивиен, „за четене, когато тя има собствени деца чудо“. „Откровено Виванти твърди, че едно гениално дете поглъща майка си“, отбелязва един неотдавнашен литературовед. „По-недиректно тя показва как майките поглъщат и детето си.“[8][18]

С напредването на възрастта Вивиен свири на публични места все по-рядко. Тя живее с майка си, която живее отделно от баща ѝ.[3]

В първите дни на Първата световна война тя се запознава и се влюбва силно в Артър Линдзи Бърнс – генерален директор на компанията за шевни машини Зингер в Италия и подобно на бъдещата си съпруга и тъща, полиглот. Двамата се женят на 19 юли 1915 г.[19] в Милано. Вивиен е на 22 г., а Бърнс – на 32 г. Имат две деца – Вивиен Ан-Мари, родена през 1916 г., и Сесил, родена през 1917 г. Бърнс умира през 1925 г. от пневмония и Вивиен остава сама с две малки деца. Преди смъртта си Бърнс ѝ предлагана да се омъжи за негов скъп приятел на име сър Ричард Ч. Р. Йънг, който е с 30 г. по-възрастен от нея. Вивиен първоначално се колебае да последва съвета на покойния си съпруг: две сватби са планирани и след това отменени. В края на краищата тя се омъжва за Йънг през август 1927 г.[18] Няколко месеца по-късно умира баща ѝ, с когото Вивиен не е живяла години наред.

Семейство Йънг и Ани Виванти се срещат с Бенито Мусолини през 1927 г., докато живеят в Рим.[20]

48-годишната Вивиен Йънг се самоубива през 1941 г. в дома си в курорта Хоув в южната част на Англия. Тя е изпаднала в дълбока депресия, след като съпругът ѝ се разболява от парализа. Тя отказва да го гледа как страда или да обмисля живота си без него. Затова тя запечатва спалнята на съпруга си, запалва газовия котлон и прикрепва гумена тръба от газа към противогаз. „Простете ми ми“, пише тя в предсмъртно писмо. „Не мога да продължа. Не мога да гледам как моят скъп съпруг става все по-парализиран и болката му става все по-лоша и по-лоша… Ще си отидем заедно, тихо и мирно.“ За първия си учител по цигулка тя оставя сто лири; за дъщеря ѝ – дрънкулки от кралица Маргарита и семейството на принц Бисмарк; за сина ѝ – бронз и неин портрет, както и брошка, която ѝ е била подарена от крал Едуард VII; на Църквата – бижу за Олтара на Светото сърце в оратория „Бромптън“ в Лондон, „в знак на благодарност за получените благословии“. Нейният Каляно е завещан на Благотворителния фонд на музикантите в Лондон и е продаден в полза на фонда.[3]

Майка ѝ Ани Виванти живее в Италия, когато получава съобщение за внезапната смърт на Вивиен. Тя е съсипана. Въпреки че са изминали много години, откакто двете обикалят триумфално заедно, стаите на писателката все още са пълни със спомени от тяхната работа и пътувания. Тя приема Католицизма няколко дни преди смъртта си, настъпила шест месеца след тази на Вивиен.[3]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Carlo Caporossi and Sarah Patricia Hill, "Vivanti, Annie (1866–1942)" Italian Women Writers University of Chicago Library.
  2. ↑ "Otakar Sevcik: A Great Violin Teacher" The Guardian (January 19, 1934): 10. via Newspapers.com
  3. ↑ а б в г д е Emily E. Hogstad, "The Devourer and the Devoured: The Intertwined Lives of Annie Vivanti and Vivien Chartres" Song of the Lark (May 15, 2012). Also published at Violinist.com.
  4. ↑ "Musical Prodigies" The Bystander (March 28, 1906): 23.
  5. ↑ Gamba, "Violinists at Home and Abroad" The Strad (May 1904): 36-38.
  6. ↑ "Oldham Orchestral Society" The Guardian (December 21, 1907): 7. via Newspapers.com
  7. ↑ Simon McVeigh, "'As Sand on the Sea Shore': Women Violinists in London's Concert Life around 1900" in Emma Hornby, David Nicholas Maw, eds., Essays on the History of English Music in Honour of John Caldwell (Boydell and Brewer 2010): 243. ISBN 9781843835356
  8. ↑ а б Anne Urbancic, "Staging Motherhood: Considering Annie Vivanti's Fact and Fiction" in Patrizia Sambuco, ed., Italian Women Writers, 1800–2000: Boundaries, Borders, and Transgression (Rowman & Littlefield 2014): 81-91. ISBN 9781611477917
  9. ↑ "Current Events and Concert Notes" The Violin Times (August 1906): 115.
  10. ↑ "The Courrières Disaster: A Benefit Performance" The Bystander (March 26, 1906): 628.
  11. ↑ "Un nuovo prodigio musicale" L'illustrazione popolare (October 28, 1906): 754.
  12. ↑ "Lovely Vivien Chartres" The Scranton Times (February 6, 1907): 7. via Newspapers.com
  13. ↑ "Vivien Chartres, Child Violinist" The Brooklyn Daily Eagle (June 22, 1906): 27. via Newspapers.com
  14. ↑ Vivien Chartres, "My Diary" The Pall Mall Magazine (September 1907): 332-335.
  15. ↑ "Sheffield" Musical News (January 11, 1908): 51.
  16. ↑ "Provincial" Musical News (February 29, 1908): 218.
  17. ↑ Georg Brandes, "The Devourers" The Living Age (August 27, 1910): 565-568.
  18. ↑ а б Anne Urbancic, "Annie Vivanti, Journalist and Critic" in Sharon Wood, Erica Moretti, eds., Annie Chartres Vivanti: Transnational Politics, Identity, and Culture (Rowman & Littlefield 2016): 115-128. ISBN 9781683930075
  19. ↑ Untitled news item, The Washington Post (July 19, 1915): 7. via Newspapers.com
  20. ↑ "Rumors Mussolini Assassinated Are Officially Denied" The Berkshire Eagle (December 1, 1927): 1. via Newspapers.com
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vivien Chartres в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Англия“         Портал „Англия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вивиен_Шартър&oldid=11906268“.