Ани Виванти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ани Виванти
Annie Vivanti
италианска поетеса и писателка
Annie Vivanti 02.jpg
Родена
Anita Vivanti
Починала
ПогребанаТоринско монументално гробище, Италия

Религиякатолицизъм
Католическа църква
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Работила вписател, поет, драматург
Литература
Период1890–1933
Жанровелюбовен роман
ПовлиянаДжозуе Кардучи
Семейство
БащаАнселмо Виванти
МайкаАнна Линдау
СъпругДжон Шартр (1892-?)
ДецаВивиен (1893)

Уебсайт
Ани Виванти в Общомедия

Ани Виванти (на италиански: Annie Vivanti) е италианска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен и любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Емилия Ана (Ани) Виванти е родена на 7 април 1866 г. в Норууд, Лондон, Англия. Дъщеря на Анселмо Виванти, от еврейски род от Мантуа, и Анна Линдау, немска писателка. Има по-големи двама братя и сестра. Баща ѝ е намерил политическо убежище в Англия след бунтовете в Мантуа през 1851 г. и става известен търговец на коприна.

Ани Виванти израства в Италия, Англия, Швейцария и САЩ. Получава образование за учител по пеене и езици. Обучавана е от италианския поет Джозуе Кардучи. След кратък опит като театрален художник, влиза в литературата с поетичната си стихосбирка „Лирика“ от 1890 г., която има голям успех. През 1891 г. публикува първия си роман „Marion artista di caffè-concerto“.

През 1892 г. се омъжва за ирландеца Джон Шартр, бизнесмен и журналист, и в продължение на почти 20 години живее в Англия и САЩ. В този период пише само на английски език, предимно за списания и театрални постановки.

През 1900 г. започва нова глава от живота си. Дъщеря ѝ Вивиен, родена през 1893 г., е дете-чудо на цигулката и скоро се превръща в аплодирана международна знаменитост. Успехът на дъщеря ѝ дава нов тласък на писателската ѝ кариера с романа „The True Story of a Wunderkind“ от 1905 г., а след това и с романа „The Devourers / I divoratori“ от 1910 г.

Всички следващи нейни произведения се радват на непрекъснат успех и са преведени на различни езици.

Произведенията на писателката не принадлежат към определен литературен жанр. Макар и избрала Италия за своя родина тя се чувства гражданин на света и е неуморим пътешественик. Творчеството ѝ варира от любовните драми, лирическите и исторически разкази, до трагичните последствия от войните и националните каузи. Живяла и работила в различни култури, тя е ексцентричен писател, придаващ многопластов характер на своите герои, които присъстват в интелектуалния и социалния живот на много страни.

По време на Първата световна война защитава каузата на Италия в различни английски вестници, а след нея подкрепя политиката на национализъм на Мусолини. Заедно със своя съпруг, който е активист на Шин Фейн, пишат статии в подкрепа на ирландската независимост, а през 1919 г. подпомагат делегацията на Ирландия за преговорите във Версай.

Между двете войни се установява за постоянно в Италия заедно със своя секретар Луиджи Марескалчи. В началото на Втората световна война е задържана за кратко през 1941 г. в Арецо, като британски гражданин. Здравословното ѝ състояние се влошава значително след новината за самоубийството на дъщеря ѝ в Хоув през есента на 1941 г.

Ани Виванти умира на 20 февруари 1942 г. в Торино, Италия. За признателност улици в Торино и Рим са кръстени на нейното име.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на италиански[редактиране | редактиране на кода]

  • Lirica (1890) – сборник поезия
  • Marion artista di caffè-concerto (1891)
  • I divoratori (1911)
  • Circe (1912)
  • L'Invasore (1915) – пиеса
  • Vae Victis (1917)
  • Zingaresca (1918) – сборник разкази
  • Le bocche inutili" (1918) – пиеса
  • Naja Tripudians (1920)
  • Gioia (1921) – сборник разкази
  • Marion (1921)
  • … Sorella di Messalina (1922)
    Сестра на Месалина, изд. „Право“ (1931), прев. Д. Радулов
  • Sua altezza (Favola candida) (1923) – детска литература
  • Terra di Cleopatra (1925) – пътепис
  • Perdonate Eglantina (1926) – сборник разкази
  • Mea Culpa (1927)
    Аз съм виновна, изд.: ИК „Хермес“, София (1992), прев. Мария Въжарова
  • Fosca sorella di Messalina (1931)
  • Salvate le nostre anime (1932)
  • Il viaggio incantato (1933) – детска литература

Произведения на английски[редактиране | редактиране на кода]

  • The Hunt for Happiness (1896)
  • Perfect в „Cosmopolitan“ (1896)
  • En passant в „The Idler“ (1897)
  • Houp-là! в „Mousey's Magazine“ (1897)
  • That man (1898) – пиеса
  • A Fad в „Leslie's Weekly“ (1899)
  • The ruby ring (1900) – пиеса
  • Winning him back (1904)
  • The True Story of a Wunderkind told by its mother Annie Vivanti (1905)
  • The Devourers (1910)
  • Marie Tarnowska (1915)
  • The Outrage (1918)

Стихове за музика[редактиране | редактиране на кода]

за музика на Франческо Паоло Фронтини
  • Viole bianche (1898)
  • Baci mortali (1904)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1917 Astrid
  • 1920 Marion, artista di caffè-concerto

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]