Ани Виванти
Ани Виванти Annie Vivanti | |
---|---|
италианска поетеса и писателка | |
![]() | |
Родена | Anita Vivanti
|
Починала | 20 февруари 1942 г.
|
Погребана | Торинско монументално гробище, Италия |
Религия | католицизъм Католическа църква |
Националност | ![]() |
Работила в | писател, поет, драматург |
Литература | |
Период | 1890–1933 |
Жанрове | любовен роман |
Повлияна | Джозуе Кардучи |
Семейство | |
Баща | Анселмо Виванти |
Майка | Анна Линдау |
Съпруг | Джон Шартр (1892-?) |
Деца | Вивиен (1893) |
Уебсайт | |
Ани Виванти в Общомедия |
Ани Виванти (на италиански: Annie Vivanti) е италианска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен и любовен роман.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Емилия Ана (Ани) Виванти е родена на 7 април 1866 г. в Норууд, Лондон, Англия. Дъщеря на Анселмо Виванти, от еврейски род от Мантуа, и Анна Линдау, немска писателка. Има по-големи двама братя и сестра. Баща ѝ е намерил политическо убежище в Англия след бунтовете в Мантуа през 1851 г. и става известен търговец на коприна.
Ани Виванти израства в Италия, Англия, Швейцария и САЩ. Получава образование за учител по пеене и езици. Обучавана е от италианския поет Джозуе Кардучи. След кратък опит като театрален художник, влиза в литературата с поетичната си стихосбирка „Лирика“ от 1890 г., която има голям успех. През 1891 г. публикува първия си роман „Marion artista di caffè-concerto“.
През 1892 г. се омъжва за ирландеца Джон Шартр, бизнесмен и журналист, и в продължение на почти 20 години живее в Англия и САЩ. В този период пише само на английски език, предимно за списания и театрални постановки.
През 1900 г. започва нова глава от живота си. Дъщеря ѝ Вивиен, родена през 1893 г., е дете-чудо на цигулката и скоро се превръща в аплодирана международна знаменитост. Успехът на дъщеря ѝ дава нов тласък на писателската ѝ кариера с романа „The True Story of a Wunderkind“ от 1905 г., а след това и с романа „The Devourers / I divoratori“ от 1910 г.
Всички следващи нейни произведения се радват на непрекъснат успех и са преведени на различни езици.
Произведенията на писателката не принадлежат към определен литературен жанр. Макар и избрала Италия за своя родина тя се чувства гражданин на света и е неуморим пътешественик. Творчеството ѝ варира от любовните драми, лирическите и исторически разкази, до трагичните последствия от войните и националните каузи. Живяла и работила в различни култури, тя е ексцентричен писател, придаващ многопластов характер на своите герои, които присъстват в интелектуалния и социалния живот на много страни.
По време на Първата световна война защитава каузата на Италия в различни английски вестници, а след нея подкрепя политиката на национализъм на Мусолини. Заедно със своя съпруг, който е активист на Шин Фейн, пишат статии в подкрепа на ирландската независимост, а през 1919 г. подпомагат делегацията на Ирландия за преговорите във Версай.
Между двете войни се установява за постоянно в Италия заедно със своя секретар Луиджи Марескалчи. В началото на Втората световна война е задържана за кратко през 1941 г. в Арецо, като британски гражданин. Здравословното ѝ състояние се влошава значително след новината за самоубийството на дъщеря ѝ в Хоув през есента на 1941 г.
Ани Виванти умира на 20 февруари 1942 г. в Торино, Италия. За признателност улици в Торино и Рим са кръстени на нейното име.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Произведения на италиански[редактиране | редактиране на кода]
- Lirica (1890) – сборник поезия
- Marion artista di caffè-concerto (1891)
- I divoratori (1911)
- Circe (1912)
- L'Invasore (1915) – пиеса
- Vae Victis (1917)
- Zingaresca (1918) – сборник разкази
- Le bocche inutili" (1918) – пиеса
- Naja Tripudians (1920)
- Gioia (1921) – сборник разкази
- Marion (1921)
- … Sorella di Messalina (1922)
Сестра на Месалина, изд. „Право“ (1931), прев. Д. Радулов - Sua altezza (Favola candida) (1923) – детска литература
- Terra di Cleopatra (1925) – пътепис
- Perdonate Eglantina (1926) – сборник разкази
- Mea Culpa (1927)
Аз съм виновна, изд.: ИК „Хермес“, София (1992), прев. Мария Въжарова - Fosca sorella di Messalina (1931)
- Salvate le nostre anime (1932)
- Il viaggio incantato (1933) – детска литература
Произведения на английски[редактиране | редактиране на кода]
- The Hunt for Happiness (1896)
- Perfect в „Cosmopolitan“ (1896)
- En passant в „The Idler“ (1897)
- Houp-là! в „Mousey's Magazine“ (1897)
- That man (1898) – пиеса
- A Fad в „Leslie's Weekly“ (1899)
- The ruby ring (1900) – пиеса
- Winning him back (1904)
- The True Story of a Wunderkind told by its mother Annie Vivanti (1905)
- The Devourers (1910)
- Marie Tarnowska (1915)
- The Outrage (1918)
Стихове за музика[редактиране | редактиране на кода]
- за музика на Франческо Паоло Фронтини
- Viole bianche (1898)
- Baci mortali (1904)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- 1917 Astrid
- 1920 Marion, artista di caffè-concerto
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((en)) Биография в „Comune.cinisello-balsamo“
- ((en)) Биография и библиография в „University of Chicago Library“
- ((en)) Биография в „Enciclopedia delle donne“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|