Върба (област Видин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.
| Върба | |
  Върба  Върба | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 души[1] (15 март 2024 г.) 1,39 души/km² |
| Землище | 7,982 km² |
| Надм. височина | 312 m |
| Пощ. код | 3939 |
| Тел. код | 09329 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 12632 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Белоградчик Боян Минков (БСП – Обединена левица; 2023) |
Върба̀ е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Върба се намира на няколко километра от Стара планина и на 0.5 km от основния път, свързващ гр. Белоградчик с пещерата Магура. Селото е разположено в дере и е защитено от различни природни бедствия, а около него има обработваеми земи, някои от които през последните години са изоставени. Над селото, в посока гр. Белоградчик, се открива великолепна 360 градусова гледка към планинските ридове Ведерник, Венеца, към Белоградчишките скали и град Белоградчик, и към пещерата Магура. Около и в село Върба има широколистни гори – дъбови и букови, а през землището, през местността „Мъртвица“ минава приток на река Арчар. Поради географското разположение на селото, покритието на телекомуникационните оператори в отделни райони е по-слабо. Селото е еднакво отдалечено – на 13 км от общинския център гр.Белоградчик и от гр. Димово /12 км./, както и на 6 км от пещерата Магура и Рабишкото езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е на приблизително същото място от началото на 19 век. В землището му има старинно гробище. През 1874 в гората в близост до селото пада метеорит, от който има части в Будапеща и Лондон.
Има изоставен стопански двор. През 1970-те в селото е имало 300 глави добитък и множество декари обработвана земя и около 100 жители.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 18 | 100,00 |
| Българи | 18 | 100,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Няма църква, но се изповядва източноправославна религия. Има оброчище, където са се извършвали религиозни обреди.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Воденица в землището на селото. Изоставена през 1950-те. Останали са само каменните основи. Намира се на реституирана земя и е частна собственост.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор на 2 – 3 юни всяка година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Спасов – върховен съдия в Народния съд през 1945 година. Роден през 1905.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)