Галерия Умберто I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галерия Умберто I
Galleria Umberto I
Tърговска галерия Умберто I
Tърговска галерия Умберто I
Location map Naples.jpg
40.8384° с. ш. 14.2495° и. д.
Галерия Умберто I
Местоположение в Неапол
Местоположение Flag of Italy.svg Неапол, Италия
Архитект Емануеле Роко,
Антонио Кури,
Ернесто ди Мауро
Стил Ар нуво, Умбертино
Изграждане 1887 – 1890
Етажи 3
Височина 57 м.
Статут Tърговска галерия
Галерия Умберто I в Общомедия

Галерия Умберто I (на италиански: Galleria Umberto I) е търговска галерия, построена в Неапол между 1887 и 1890 година. Тя е посветена на Умберто I, като почит към краля и в памет на щедрите му грижи по време на епидемията от Холера в Неапол през 1884 г., която налага необходимостта от „Рехабилитация“ на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Районът в който е построена галерията, е заселен още в периода на Испанското господство (1503 – 1734) в Неапол. В онези години квартал „Санта Бриджита“ носещ името на едноименна църква в района, граничи с Испанския квартал, населен с испански войници и пристанището на Неапол. Прорязан от тесни улички, свързващи мръсни жилищни сгради и таверни, векове наред се счита за опасен квартал, изпълнен с престъпници и проститутки. През осемдесетте години на XIX век деградацията в квартала достига екстремни върхове и не е чудно, че между 1835 и 1884 г. в този район избухват девет епидемии от Холера. Под натиска на общественото мнение, след епидемията от 1884 г. правителството започва да обмисля радикални намеса и промени в района.

През 1885 г. е одобрен Закон за рехабилитация на град Неапол (този период е наречен „на реорганизацията“), благодарение на който, районът „Санта Бриджида“ попада в новия проект за териториално реорганизиране. Представени са различни проекти, печелившият от които е проекта на инженер Емануеле Роко, след това поет от Антонио Кури и впоследствие разширен от Ернесто ди Мауро. Този проект включва галерия с четири коридора, които се пресичат в осмоъгълен кръст, покрит с купол. Разрушаването на съществуващите сгради (с изключение на Палацо Капоне), започва на 1 май 1887 г. и на 5 ноември същата година е положен първият камък на сградата. В рамките на три години е построена и точно на 19 ноември 1890 г., новата галерия е открита.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Галерия Умберто I, централен вход

Главният вход, който се отваря към Театър Сан Карло, се състои от фасада обособена векседра , която в долната част представя портик, поддържан от травертинови колони в Тоскански стил и две арки, едната от които води към галерията, а другата към портика. Следва ред от венециански прозорци, разделени от двойки пиластри с композитен капитал, и втори етаж с подобни прозорци и пиластри. Таванското помещение има двойки квадратни прозорци и пиластри с тоскански капител.

От двете страни на арката вдясно върху колони (отляво надясно) са поставени статуи изобразяващи, Зима, Пролет, Лято и Есен. На фронтона откриваме две статуи изобразяващи Търговията и Индустрията, полулегнали отстрани на Богатството, митове за буржоазното общество.

От двете страни на арката вляво, има поставени върху колони статуи на четирите континента Европа, Азия, Африка и Америка. В нишите над тях, са разположени статуи изобразяващи, вляво Физиката, а вдясно Химията. На фронтона виждаме полегналите фигури на, Телеграфът отдясно и Парата отляво, заедно с фигурата на Изобилието. Следователно е представен положителен образ на науката и прогреса, способни да обединят различните части на света. В тавана на портика са изобразени серия класически божества, като: Диана, Кронос, Венера, Юпитер, Меркурий и Юнона.

Вътрешен вид[редактиране | редактиране на кода]

Куполът

Интериорът на галерията се състои от две ортогонално пресичащи се улици, покрити с желязна и стъклена конструкция, които разделят четирите сгради образуващи централния осмоъгълник. Техните фасади са напълно еднакви, като долният ред всъщност е разделен от големи гладки пиластри, изрисувани в имитация на мрамор, които оформят входовете към магазините. Следват венециански прозорци на първия и втория етаж и квадратни на тавана.

Стъкленият и железен свод, проектиран от Паоло Бубе, успява да се хармонизира перфектно със зиданата конструкция, за което допринася тясната връзка между зидарията и железните носещи конструкции. Осем медни женски фигури висят от тавана и поддържат също толкова полилеи. На тамбура на купола, украсен с полукръгли прозорци, се вижда Давидовата звезда, повторно приложена и в четирите прозореца. Причината за нейното присъствие се дължи на факта, че галерия Умберто I е историческото седалище на неаполитанското масонство, по-специално на масонската ложа „Grande Oriente d'Italia“.

В пода под купола има вградени мозайки с дванадесетте знаци на зодиака, подписани от компанията на „Падоан“ от Венеция, която ги е изработила през 1952 г., за да заменят оригиналите, повредени от бомби през Втората световна война.

В коридора към Виа „Верди“ има надпис, който напомня за хана „Морикони“, в който през 1787 г. отсяда Гьоте.

През XXI век[редактиране | редактиране на кода]

Галерия Умберто I, поглед от Площад Плебишито

Галерията проектирана с намерението да бъде монументална сграда, подобно на останалите около нея Кастел Нуово, Театър Сан Карло, Кралски дворец, веднага след построяването ѝ, се превръща в основен търговски център на град Неапол. Поради близостта си до важни места на културата и политиката, Галерията скоро се превръща в социален център на града, до ниво да бъде избрана през 1896 г. за мястото на първата кинозала в града, където са прожектирани първите филми на Братя Люмиер.

Вътре в галерията има четири сгради, структурирани на пет етажа, от които първите два се използват изключително за търговски дейности, предимно магазини за мода и дрехи, ресторанти и кафенета и заведения за бързо хранене, докато горните три етажа са предназначени за офиси, някои частни домове и хотели.

Реставрационните работи във вътрешността на галерията все още не са завършени, но бавно продължават да връщат тази великолепна структура към предишния ѝ блясък.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ugo Carughi, La galleria Umberto I. Architettura del ferro a Napoli, Di Franco Mauro, 2001, ISBN 88-85263-86-0.
  • Donatella Mazzoleni e Mark E. Smith, I palazzi di Napoli, Arsenale Editore, 2007, ISBN 88-7743-269-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Galleria Umberto I“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия