Генчо Новаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Генчо Новаков
български резбар и каменоделец
Роден
Починал
1912 г. (66 г.)

Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) е български резбар и каменоделец от Тревненската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1846 г. в село Генчовци, област Габрово. Калфа е на Генчо Кънев. Помага при изграждането на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. Гради църквите „Св. Троица“ в Габрово през 1881 г. и „Св. Димитър“ в Мъглиж през 1891 г. Негово дело са църквите в селата Лесичери, Калояновец и Винарово, както и в Долна Оряховица. В периода 1883 – 1886 г. построява камбанарията на църквата „Св. Троица“ в Свищов, а през 1906 г. на „Св. Богородица“ в Търговище. Умира през 1912 г.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3114.