География на Намибия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Намибия е разположена в Южна Африка с площ от 825 418 км2. Граничи с Ангола (1376 км), с Ботсвана (1360 км), с РЮА (855 км) и със Замбия (233 км). Най-високата точка е връх Кьонингщайн (2606 м), а най-ниската, при Атлантическия океан (0 м). Бреговата ивица е с дължина от 1572 км.

Подробна карта на Намибия въз основа на радари
Сателитно изображение в естествен цвят на Намибия.
Местоположение на Намибия
Топографска карта на Намибия

Географски области[редактиране | редактиране на кода]

Намибийският пейзаж се състои най-общо от пет географски района, всеки от които е с характерни абиотични условия и растителност, които частично се припокриват: Централното плато, пустинята Намиб, Големия скален масив, Бушвелд и пустинята Калахари.

Централно плато[редактиране | редактиране на кода]

Централното плато се простира от север на юг, граничи с Брега на скелетите на северозапад, пустинята Намиб и крайбрежните ѝ равнини на югозапад, Оранжевата река на юг и пустинята Калахари на изток. В Централното плато е най-високата точка в Намибия – връх Кьонигщайн в планината Брандберг, 2606 метра.[1] В широката, плоска част на Централното плато е по-голямата част от населението и икономическата активност на Намибия. Тук се намира столицата Виндхук, както и по-голямата част от обработваемата земя. Въпреки че обработваемата земя представлява само 1 % от Намибия, почти половината от населението е заета в селското стопанство.[2]

Абиотичните условия тук са подобни на тези, по протежение на Големия скален масив, обаче топографският релеф не е така сложен. Летните температури в района могат да достигнат 40 °C, а студовете са често срещани през зимата.

Пустиня Намиб[редактиране | редактиране на кода]

Пустинята Намиб е широка смес от хипервлажен пясък, пясък без влага, равнини и дюни, която се простира по цялата брегова линия, която варира в ширина между 100 и много стотици километри. Зоните в рамките на Намиб включват Скелетното крайбрежие и Каоковелд на север и обширното пясъчно море на Намиб по протежение на централния бряг [3]. Пясъците, които съставляват пясъчното море, са следствие от ерозионни процеси, протичащи в долината на Оранжевата река и райони по-на юг. Докато течащите води пренасят пясък в Атлантическия океан, бреговите течения го изтласкват по брега. Преобладаващите югозападни ветрове след това оформят пясъка в масивни дюни в широко разпростряно пясъчно море, най-големите пясъчни дюни в света. В райони, където доставките на пясък са намалени поради невъзможността пясъкът да пресича речните корита, ветровете оголват земята и образуват големи чакълести равнини. В много райони в пустинята Намиб има малко растителност, с изключение на лишеите, открити в чакълестите равнини, и в сухите речни корита, където растенията имат достъп до подземна вода.

Голям скален масив[редактиране | редактиране на кода]

Голямата скална стена се издига стръмно на височина над 2000 метра. Средните температури и температурните граници се увеличават в посока към вътрешността на студените води на Атлантическия океан, докато продължителните крайбрежни мъгли бавно намаляват. Районът е каменист със слабо развити почви, но въпреки това е значително по-продуктивен от пустинята Намиб. За скалния район са характерни летни ветрове и валежи [4]. Водата, заедно с бързо променящата се топография, е причина за създаването на микробиотати, които предлагат широк спектър от организми, много от които са ендемични. Растителността на скалния масив е различна по форма и плътност и се променя от гъсти гори до по-храстовидни райони с разпръснати дървета. Тук се срещат редица видове акация, както и треви и друга храстова растителност.

Бушвелд[редактиране | редактиране на кода]

Бушвелд е район в североизточната част на Намибия по протежение на границата с Ангола и в ивицата Каприви, която е остатъкът на тесен коридор, демаркиран за Германската империя за достъп до река Замбези. Районът получава значително по-голямо количество валежи от останалата част от страната, средно около 400 mm годишно. Температурите също са по-студени и умерени, с приблизителни сезонни колебания между 10 и 30 ° C. Обикновено зоната е равна, а почвите са песъчливи, което ограничава способността им да задържат вода [5]. Разположен в непосредствена близост до Бушвелд в северната централна Намибия е един от най-зрелищните обектии на природата: тиганът Етоша. През по-голямата част от годината това е суха, солена пустош, но през влажния сезон образува плитко езеро, покриващо повече от 6000 кв. км. Районът е екологично и жизнено важен за огромния брой птици и животни от околните савани, които се събират в него, тъй като лятната суша ги принуждава да се придвижат към разпръснатите водоеми в низината. Местността Бушвелд е обособена от Световния фонд за дивата природа като част от екорегиона на горските гори на Ангола, който се простира на север през река Кунене в съседна Ангола.

Гръмотевична буря в Калахари близо до Стамприет, Намибия

Пустиня Калахари[редактиране | редактиране на кода]

Пустинята Калахари е може би най-известната географска особеност на Намибия. Споделена с Южна Африка и Ботсвана, тя има разнообразни локализирани среди, вариращи от хипер-суха пясъчна пустиня до райони, които изглежда опровергават общото определение за пустиня. Една от тези области, известна като Сукулент Каруо, е дом на над 5000 вида растения, като почти половината от тях са ендемични; една трета от сукулентите в света са открити в Каруо.

Причината за тази висока производителност и ендемизъм може да е относително стабилният характер на валежите [6]. Каруо не изпитва суша редовно и така въпреки че районът е фактически пуст, редовните зимни дъждове осигуряват достатъчно влага, за да подкрепят интересната растителна общност в региона. Друга особеност на Калахари и много части на Намибия, са инселбергите – изолирани планини, които създават микроклимат и местообитание за организми, които не са адаптирани към живота в заобикалящата пустинна матрица.

Интересно явление в пасищата на пустинята са поредици от голи петна по земята. Те са почти идеални кръгове без растителност, разположени на разстояние от 2 до 15 метра. Обектите не са проучвани обстойно, тъй като най-близкото населено място е на 180 км.

Крайбрежна пустиня[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната пустиня на Намибия е една от най-старите пустини в света. Нейните пясъчни дюни, създадени от силните сухопътни ветрове, са най-високите в света. [7]

Тук се намира пустинята Намиб и Националният парк Намиб-Науклуфт. Намибийските крайбрежни пустини са най-богатият източник на диаманти на земята, което прави Намибия най-големият производител на диаманти в света. Той е разделен в северното Скелетно крайбрежие и южното Диамантено крайбрежие. Поради местоположението на бреговата ивица до студената вода на Атлантическия океан там често има изключително гъста мъгла. [8]

Пясъчният плаж включва 54 % от брегова ивица, а смесеният пясък и скали обхащат 28 %. Само 16 % от общата дължина е скалист бряг. Крайбрежните равнини са дюнови полета, чакълести равнини, покрити с лишеи и някои разпръснати солници. В близост до брега има райони, където дюните са вегетирани с хамаци [9]. Намибия има богати крайбрежни и морски ресурси, които остават до голяма степен неизследвани. [10]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Национални паркове[редактиране | редактиране на кода]

По-известни национални паркове в Намибия са: Етоша (22 275 км2), Бряг на скелетите (16 000 км2) и други.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Основните природни ресурси на Намибия са: диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, готварска сол, ванадий, природен газ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Landsat.usgs.gov Архив на оригинала от 7 септември 2008 в Wayback Machine.
  2. World Almanac. 2004
  3. Spriggs, A. 2001.(AT1315)
  4. Spriggs, A. 2001.(AT1316)
  5. Cowling, S. 2001.
  6. Spriggs, A. 2001.(AT0709)
  7. NASA – Namibia’s Coastal Desert. // www.nasa.gov. Посетен на 9 October 2009.
  8. An Introduction to Namibia. // www.geographia.com. Посетен на 9 October 2009.
  9. NACOMA – Namibian Coast Conservation and Management Project. // www.nacoma.org.na. Архивиран от оригинала на 21 July 2009. Посетен на 9 October 2009.
  10. Sparks, Donald L.. Namibia's Coastal and Marine Development Potential – Sparks 83 (333): 477 – African Affairs. // afraf.oxfordjournals.org. Посетен на 9 October 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]