География на Ангола
| География на Ангола | |
 Топографска карта на Ангола | |
 Разположение на Ангола в Африка | |
| Континент | Африка |
|---|---|
| Регион | Централна Африка |
| Координати | |
| Площ | 23-то място |
| • Общо | 1 246 700 km2 |
| Брегова линия | 1650 km |
| Граници | 4606 km 190 km: Република Конго 1930 km: Демократична република Конго 1110 km: Замбия 1376 km: Намибия |
| Най-висока точка | вр. Моко, 2620 m |
| Най-ниска точка | Атлантически океан, 0 m |
| Най-дълга река | Конго (4374* km) Замбези (2660* km) Касаи (2153* km) Окаванго (1600* km) Кунене (1207 km) Куанго (1100*) река Куанза (965 km) Куандо (800 km) |
| Най-голямо езеро | Лаго Дилоло |
| Климат | кваториално-мусонен, тропично-пасатен |
| Терен | високи плата, планини, крайбрежна равнина |
| Природни ресурси | нефт, диаманти, желязна руда, фосфати, уран, мед, злато, боксит |
| Природни опасности | наводнения |
| Екологични проблеми | ерозия на почвата, опустиняване, изсичане на горите, замърсяване на водата |
| Изключителна икономическа зона | 518 433 km2 |
| География на Ангола в Общомедия | |
Ангола е държава в южната част на Централна Африка, разположена край източния бряг на Атлантическия океан. На северозапад чрез ексклав си Кабинда Ангола граничи с Република Конго (дължина на границата – 190 km), на север и североизток – с Демократична република Конго (1930 km), на изток – със Замбия (1110 km), а на юг – с Намибия (1376 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 4606 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 1650 km. Дължината на страната от север на юг е 1300 km, а от запад на изток – 1200 km. В тези си граници Ангола заема площ от 1 246 700 km². Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 31 100 000 души. Столица е град Луанда.[1]
Територията на Ангола се простира между 4°23′ и 18°02′ ю.ш. и между 11°40′ и 24°05′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – , чрез ексклава Кабинда), на границата с Република Конго.
- крайна южна точка – , на левия бряг на река Окаванго, на границата с Намибия.
- крайна западна точка – , на брега на Атлантическия океан.
- крайна източна точка – , на границата със Замбия.[2]
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от територията на Ангола се заема от плата (Малание, Бие, Хуила и др.) с надморска височина над 1000 m, издигащи се със стръмни отстъпи над тясната (от 50 до 200 km) приморска низина. Най-високата точка на страната връх Моко (2620 m) се издига над платото Бие.[1]
В геоложко отношение територията на Ангола влиза в пределите на Африканската платформа, фундамента на която е образуван от докамбрийски кристалинни скали (гранити, гнайси, кристалинни шисти и др.), откриващи се на повърхността в западните части на вътрешните плата. На север на повърхността се показват горнопротерозойски седиментни дислоцирани скали. В източната част на страната фундаментът е скрит под чехъл от мезозойски и палеогенови наслаги и по периферията на падината Окаванго. Приморската низина е изградена от кредни и кайнозойски морски наслаги, предимно пясъчници и варовици.[1]
Недрата на Ангола са богати на диаманти, нефт, кафяви въглища, железни, манганови и медни руди, цинк, олово, ванадий, титан, уран, злато, слюда и други полезни изкопаеми.[1]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът във вътрешните части на Ангола е екваториално-мусонен с дъдовен летен (от ноември до април) и сух зимен (от май до октомври) сезон. В приморските части климатът е тропично-пасатен, засушлив и е зависим от студеното Бенгелско течение, което понижава температурите на брега, подобно на Перуанското и Калифорнийското течение. Средните температури на най-топлия месец (март или април на крайбрежието, октомври или ноември във вътрешността на страната) са от 21 до 29°С, а на най-прохладния (юли или август) от 15 до 22°С. Годишната сума на валежите се колебае от 1000 до 1500 mm, в крайния юг 500 – 1000 mm, а по крайбрежието от 50 – 100 mm по южното и 250 – 500 mm по северното крайбрежие.[1]
 Климатични данни за Луанда 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 28 | 29 | 30 | 29 | 28 | 25 | 23 | 23 | 24 | 26 | 28 | 28 | |
| Средни минимални температури (°C) | 23 | 24 | 24 | 24 | 23 | 20 | 18 | 18 | 19 | 22 | 23 | 23 | |
| Средни месечни валежи (mm) | 25 | 36 | 76 | 117 | 13 | 0 | 0 | 0 | 3 | 5 | 28 | 20 | |
Води
[редактиране | редактиране на кода]Североизточните части на Ангола попадат във водосборния басейн на река Конго (4374* km), която протича на протежение около 130 с най-долното си течение по границата с Демократична република Конго. Основните реки в нейния водосборен басейн са Касаи (2153* km) и Куанго (1100*), които протичат през страната с горните си течения. На запад непосредствено в Атлантическия океан се вливат реките Кунене (1207 km) и река Куанза (965 km). На изток и югоизток протичат река Замбези (2660* km, с част от горното си течение) с притока си Куандо (800 km) и река Окаванго (Кубанго, 1600* km) с притока си Квито. Повечето от анголските реки са с множество бързеи и прагове, притежават големи хидроресурси, но са неудобни за корабоплаване.[1]
Почви, флора, фауна
[редактиране | редактиране на кода]Растителността във вътрешните части е представена основно от сухи листопадни тропически редки гори, развити върху фералитни почви от различни типове (кафеникаво-червени и др.), предимно песъчливи. В северните и централни части на приморската низина са развити тревисти и храстови савани с баобаби върху червено-кафяви ожелезнени и черни тропически почви. В южните части господстват опустинените савани и полупустини, развити върху червено-кафяви почви, а в крайния юг има пустинни участъци. Срещат се маслодайни палми, мангрови гори, каучуково дърво, кафе, памук, тютюн, нар и много други.[1]
В животинският свят на Ангола преобладават представителите на саванната фауна на Източноафриканската подобласт в съчетание с елементи на горската фауна на Западноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област и включва: лъвове, леопарди, хиени, слонове, жирафи, носорози, хипопотами, зебри, бизони, антилопи, щрауси, крокодили и др. Сред рибите се срещат мряна, спарид и африканска жълта риба.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||