География на Ангола

Ангола е държава в южната част на Централна Африка, разположена край източния бряг на Атлантическия океан. На северозапад чрез ексклав си Кабинда Ангола граничи с Република Конго (дължина на границата – 190 km), на север и североизток – с Демократична република Конго (1930 km), на изток – със Замбия (1110 km), а на юг – с Намибия (1376 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 4606 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 1650 km. Дължината на страната от север на юг е 1300 km, а от запад на изток – 1200 km. В тези си граници Ангола заема площ от 1 246 700 km². Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 31 100 000 души. Столица е град Луанда.^[1]

Територията на Ангола се простира между 4°23′ и 18°02′ ю.ш. и между 11°40′ и 24°05′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

крайна северна точка – 4°23′17″ ю. ш. 12°46′00″ и. д. / 4.388056° ю. ш. 12.766667° и. д.-4.388056, 12.766667, чрез ексклава [Кабинда]]), на границата с Република Конго.
крайна южна точка – 18°02′19″ ю. ш. 20°49′33″ и. д. / 18.038611° ю. ш. 20.825833° и. д.-18.038611, 20.825833, на левия бряг на река Окаванго, на границата с Намибия.
крайна западна точка – 16°33′13″ ю. ш. 11°40′05″ и. д. / 16.553611° ю. ш. 11.668056° и. д.-16.553611, 11.668056, на брега на Атлантическия океан.
крайна източна точка – 12°21′44″ ю. ш. 24°04′41″ и. д. / 12.362222° ю. ш. 24.078056° и. д.-12.362222, 24.078056, на границата със Замбия.^[2]

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Ангола се заема от плата (Малание, Бие, Хуила и др.) с надморска височина над 1000 m, издигащи се със стръмни отстъпи над тясната (от 50 до 200 km) приморска низина. Най-високата точка на страната връх Моко (2620 m) се издига над платото Бие.^[1]

В геоложко отношение територията на Ангола влиза в пределите на Африканската платформа, фундамента на която е образуван от докамбрийски кристалинни скали (гранити, гнайси, кристалинни шисти и др.), откриващи се на повърхността в западните части на вътрешните плата. На север на повърхността се показват горнопротерозойски седиментни дислоцирани скали. В източната част на страната фундаментът е скрит под чехъл от мезозойски и палеогенови наслаги и по периферията на падината Окаванго. Приморската низина е изградена от кредни и кайнозойски морски наслаги, предимно пясъчници и варовици.^[1]

Недрата на Ангола са богати на диаманти, нефт, кафяви въглища, железни, манганови и медни руди, цинк, олово, ванадий, титан, уран, злато, слюда и други полезни изкопаеми.^[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът във вътрешните части на Ангола е екваториално-мусонен с дъдовен летен (от ноември до април) и сух зимен (от май до октомври) сезон. В приморските части климатът е тропично-пасатен, засушлив и е зависим от студеното Бенгелско течение, което понижава температурите на брега, подобно на Перуанското и Калифорнийското течение. Средните температури на най-топлия месец (март или април на крайбрежието, октомври или ноември във вътрешността на страната) са от 21 до 29°С, а на най-прохладния (юли или август) от 15 до 22°С. Годишната сума на валежите се колебае от 1000 до 1500 mm, в крайния юг 500 – 1000 mm, а по крайбрежието от 50 – 100 mm по южното и 250 – 500 mm по северното крайбрежие.^[1]

Средни температури за Луанда
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	23 °C	24 °C	24 °C	24 °C	23 °C	20 °C	18 °C	18 °C	19 °C	22 °C	23 °C	23 °C
максимална	28 °C	29 °C	30 °C	29 °C	28 °C	25 °C	23 °C	23 °C	24 °C	26 °C	28 °C	28 °C

Валежи в Луанда
	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
количество валеж (мм)	25	36	76	117	13	0	0	0	3	5	28	20

Води[редактиране | редактиране на кода]

Североизточните части на Ангола попадат във водосборния басейн на река Конго (4374* km), която протича на протежение около 130 с най-долното си течение по границата с Демократична република Конго. Основните реки в нейния водосборен басейн са Касаи (2153* km) и Куанго (1100*), които протичат през страната с горните си течения. На запад непосредствено в Атлантическия океан се вливат реките Кунене (1207 km) и река Куанза (965 km). На изток и югоизток протичат река Замбези (2660* km, с част от горното си течение) с притока си Куандо (800 km) и река Окаванго (Кубанго, 1600* km) с притока си Квито. Повечето от анголските реки са с множество бързеи и прагове, притежават големи хидроресурси, но са неудобни за корабоплаване.^[1]

Почви, флора, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Растителността във вътрешните части е представена основно от сухи листопадни тропически редки гори, развити върху фералитни почви от различни типове (кафеникаво-червени и др.), предимно песъчливи. В северните и централни части на приморската низина са развити тревисти и храстови савани с баобаби върху червено-кафяви ожелезнени и черни тропически почви. В южните части господстват опустинените савани и полупустини, развити върху червено-кафяви почви, а в крайния юг има пустинни участъци. Срещат се маслодайни палми, мангрови гори, каучуково дърво, кафе, памук, тютюн, нар и много други.^[1]

В животинският свят на Ангола преобладават представителите на саванната фауна на Източноафриканската подобласт в съчетание с елементи на горската фауна на Западноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област и включва: лъвове, леопарди, хиени, слонове, жирафи, носорози, хипопотами, зебри, бизони, антилопи, щрауси, крокодили и др. Сред рибите се срещат мряна, спарид и африканска жълта риба.^[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[bse-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ангола, раздел (Природа) т. 2, стр. 5

[2] ((ru)) Физикогеографска карта на Ангола

[1]

[2]