Георги Берберов
| Георги Берберов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
?, ? |
| Националност |  България |
| Активен период | 1962-? |
| Направление | „Обществени сгради“ |
| Творби | Дом на съветската наука и култура – София, хотел „Балкантурист“ – Каварна, „Паметник на Г. Димитров“ – Хасково, „Паметник на Г. Димитров“ – Кърджали |
| Награди | орден „Червено знаме на труда“ |
Георги Христов Берберов е български архитект.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 април 1939 година в Габрово в семейството на архитект Христо Берберов. През 1962 година завършва софийския Висш инженерно-строителен институт, където изучава архитектура. След дипломирането си, от 1962 до 1965 година работи като архитект-проектант в Добрич, а от 1965 до 1973 година в софийския „Главпроект“. След 1973 година е част от Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство, където е асистент в катедра „Обществени сгради“.[1]
Негово дело са обществени сгради и паметници. Те включват:
- Битов комбинат, Балчик (1966),
- Хотел „Балкантурист“, Каварна (1967),
- Дом на съветската наука и култура, София в колектив (1975);
- Паметник на Георги Димитров в Хасково скулптора Стою Тодоров (1975),[1]
- Паметник на Георги Димитров в Кърджали, в съавторство с арх. Мария Милева и скулптора Стою Тодоров (1981),[2]
- Паметник на ремсистите в Хасково, в съавторство с арх. Мария Милева и скулптора Стою Тодоров (1983),[1][2]
През 1975 година е удостоен с орден „Червено знаме на труда“.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980, стр. 88.
- ↑ а б * Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
