Георги Симеонов (революционер)
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на украински език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Симеонов.
| Георги Симеонов | |
| български революционер | |
| Роден |
15 ноември 1811 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 декември 1899 г.
|
Георги Илиев Симеонов известен още и като Гаджал войвода е български революционер и опълченец, заради участието си във всички войни и въстания по времето си е наречен Войникът на века.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Хотел през 1811 г. (според други източници през 1808 г.) Взима участие в множество военни кампании включително Руско-турската война (1828 – 1829), Велчовата завера (1835), 1-вия и 2-рия Браилски бунт (1841), Унгарската революция (1848 – 1849), Кримската война (1853 – 1856), потушаването на Полското въстание (1863 – 1864), Сръбско-турската война от 1876 година.[1]
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) служи Трета опълченска дружина на Българското опълчение и участва във всички решителни боеве - форсирането на Дунава, освобождаването на Търново, боевете при Стара Загора, Шипка (I, II, III), Шейново, Садово, Тича.
Кресненско-Разложкото въстание[редактиране | редактиране на кода]
След Освобождението при избухването на Кресненско-Разложкото въстание застава начело на малка чета, съставена от бивши опълченци[2] и издържана от Рилския манастир[2] и с нея през септември 1878 година пресича границата и навлиза в Македония и започва въоръжени действия срещу османците.[3] Четата му заедно с тези на Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко, Кръстю Светиврачки участва в големия отряд, който напада на 5 октомври Кресненските ханове и дава начало на въстанието.[4] Георги Гаджала се проявява в сражението.[5] Дядо Георги Гаджала става член на въстанническия щаб. В щаба заедно с другите войводи се опитва да примирява двамата чужденци, водачи на въстанието Луис Войткевич и Адам Калмиков.[6] По време на въстанието е ранен.[7]
Доброволец е в Сръбско-българската война. Участник е и в Офицерския бунт от 1887.
Умира на 1 декември 1899 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чомпалов, Тодор. 250 български воеводи. 25 бунта и въстания против турското робство // Зеница, 2017. с. 41 – 42. Посетен на 20 декември 2022. ISBN 9789549674514
- ↑ а б Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 32. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 130. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 38. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 41. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 47. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 68. Посетен на 30 декември 2016.
