Луис Войткевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луис Войткевич
Ludwik Wojtkiewicz
руски офицер, български революционер
Роден
1830 г.
Починал
1879 г. (49 г.)
вероятно Румъния
Подпис Ludwik Wojtkiewicz Signature (vectorized).svg
Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „главни командантъ на 2ро отдел. Л. Войткевичъ“

Луис или Лю̀двик Войткѐвич (на полски: Ludwik Wojtkiewicz; на френски: Louis Wojtkiewicz) e руски офицер (майор),[1] поляк по произход. Войткевич е авантюрист и участва в редица въстания и бунтове в Руската и Османската империи, включително в Кресненско-Разложкото въстание.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че Войткевич е роден между 1825 и 1836 година.[3] Взема участие в Януарското въстание (1863 – 1864 г.), организирано в Полското кралство срещу Руската империя, а след потушаването му емигрира във Франция.[4] По-късно се представя за френски офицер от Генералния щаб.[3]

През 1870 г.[5] заминава за Османската империя и се установява в македонския град Велес. Там започва да преподава френски език в местното българско училище и се жени за дъщерята на видния общественик Димитър Карамфилович. Участва в Босненското въстание от 1875 г., както и в Сръбско-турската война. Взема участие и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.), като командва чета в Северна Македония (септември 1877 г.).[6] След войната, софийският комитет „Единство“ го определя за войвода на доброволческа чета, с която Войткевич на 1 – 2 октомври 1878 г. се опитва да мине границата при Кюстендил, но не успява.[7][8]

По-късно от средата на октомври е определен от комитетите „Единство“ за един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на чета от около 250 души предимно доброволци от Княжеството, с която се установява в Брезница. Тъй като е военен, е назначен за командващ едното въстаническо отделение. Влиза в конфликт и борба за първенство с командира на другото атаман Адам Калмиков. След разногласия с ръководителите българи е отстранен и се оттегля в Княжеството.[9] Съществува мнение, че до отстраняването му се стига вследствие на интриги от страна на австро-унгарските агенти сред ръководителите на въстанието.[10][11]

След като в началото на ноември Баньо Маринов, който е един от ръководителите на въстанието в Банско е тежко ранен, комитетът „Единство“ налага Войткевич за член на военния съвет на неговото мястото. В резултат на 12 ноември Войткевич се връща в Македония и се установява в Банско, като Иван Грънчаров пише по този повод:

Пристигна майор Войткеевич на место Маринов; но немаше вече тази храброст. Той се разположи, като че е дошел на угощение, а не на бой.

Войткевич прави опит да изгради гражданско управление и местна администрация. Склонен към авантюристични действия, Войткевич влиза в конфликт със Стоян Карастоилов, който смята, че преди да се разшири обхвата на въстанието, въстаниците трябва да се укрепят в завзетите селища. Според Дойно Дойнов в хода на въстанието Войткевич напуска Банско, като изоставя града на произвола на съдбата.[12] Според други версии Адам Калмиков, а не Войткевич напуска с чета от 200 души бойното поле при Банско.[13] Заедно с Калмиков, Войткевич организира убийството на Стоян Карастоилов и четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов.[14]

Васил Кънчов пише за Войткевич:

Бил слабодушен човек и не можел да дисциплинира въстаниците.[15]

След потушаването на въстанието емигрира в Румъния, където, според някои източници, по-късно умира.[16] Други източници посочват, че след заминаването му за Румъния съдбата му е неизвестна, като се изказват и предположения, че се установява в Княжество България.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  2. Svoboda ili smŭrt: biografia na Gotse Delchev, Mercia MacDermott, Nauka i izkustvo, 1979, str. 49.
  3. а б Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 76.
  4. Turkowska, Magdalena, Polacy a sprawa macedońska. Polscy powstańcy jako działacze polityczni w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта biuletynmigracyjny.uw.edu.pl. Mосетен на 27 април 2015 г.
  5. Czyżewska, Małgorzata, Magdalena Turkowska, Polacy w Imperium Osmańskim – Информация за Войткевич на сайта etnograficzna.pl. Посетен на 27 април 2015 г.
  6. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 77.
  7. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 35 – 36.
  8. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  9. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 46 – 47.
  10. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 80 – 81.
  11. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  12. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 54 – 58.
  13. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 82.
  14. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 157.
  15. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, стр. 329 – 332.
  16. Информация за Войткевич на сайта polacywmacedonii.net. Посетен на 27 април 2015 г.
  17. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914, София, б.г., издателство „Парадигма“, ISBN 954-9536-92-0, с. 83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония