Георги Трифонов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Трифонов.

Георги Трифонов
Роден
18 декември 1947 г.(1947-12-18)
Починал
4 юни 2011 г. (на 63 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители доц. Петър Чуклев
Професия художник-живописец, поет

Георги Василев Трифонов е български художник, живописец, и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Трифонов е роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешко.

През 1953 г. семейството му се премества да живее в Червен бряг. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София през 1974 г. при доц. Петър Чуклев.

Членува в Съюза на българските художници (СБХ) и през 1993 г. по негово предложение е учреден фонд „Поддържане на изкуството в България” (сега фондация) и години наред е негов председател.[1]

Георги Трифонов умира на 4 юни 2011 г. в София.[2][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В годините Георги Трифонов се утвърждава като един от най-ярките и активни представители на съвременното българско изкуство. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, на рисунката, графиката, илюстрацията.

Трифонов е автор на монументално-декоративни произведения:

Сред картините му с библейски мотиви се открояват „Врати пред хоризонта“ и „Спомен“. Има редица самостоятелни и сборни изложби в чужбина и в България. Негови творби се съхраняват в НХГ, СГХГ, художествени колекции в България и в чужбина.

Автор е на седем стихосбирки и един сценарий.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на множество престижни награди, както и на орден „Св. Св. Кирил и Методий“, от 24 май 2011 г., присъден кратко пред смъртта му.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки
  • Утринни събития. 1977.
  • Безсънен жител. Стихотворения. София: Народна младеж, 1988, 87 с.
  • Графики и думи. 1993.
  • Око обърнато навътре. 1993.
  • Обител за светулки. Стихотворения и поеми. София: Орфей, 1996, 207 с.
  • Черноднев. София: Изд. ателие Аб, 1997, 139 с.
  • Знаци. София: Изд. ателие Аб, 2002, 104 с.
  • Ехо от сенки. София: Логопедичен център „Ромел“, 2004, ? с.
  • Огледало и автопортрет. София: Захарий Стоянов, 2008, 288 с.
  • Спомени в пътеводител на мечтател. Пловдив: Жанет 45, 2012, 132 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марио Николов, „Ретроспектива на Георги Трифонов разкрива нови хоризонти от изкуството му“, ArtNovini.com, 13 май 2014 г.
  2. Красимир Ангелов, „Почина големият български художник Георги Трифонов“, dnes.bg, 4 юни 2011 г.
  3. „Почина художникът Георги Трифонов“, БНТ, 4 юни 2011 г.
  4. Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]