Герасим Рилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герасим Рилски
български духовник
Роден
1830 г.
Починал
1892 г. (62 г.)

Герасим Рилски е български духовник и общественик, дългогодишен игумен на Араповския манастир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1830 година в град Горна Джумая, тогава в Османската империя. Учи в метоха на Рилския манастир в родния си град, а по-късно в самия манастир, където става послушник. Изпратен е да учи в Русия в Киевската духовна семинария. Десет години е дякон в Москва, а по-късно свещеник в Тифлис.

Връща се в българските земи и става изповедник в пловдивския метох на Рилския манастир. В 1860 година става монах в новия Араповски манастир. Около 1873 година става игумен на манастира. Като игумен отец Герасим превръща манастира във важно културно средище – в манастирското училище се преподава на български, а не на гръцки и се обучават много свещеници и учители. В манастира е създадена голяма библиотека с руски и български книги и е отворена щампарница. Герасим Рилски подпомага бедни деца от родния си град да учат в манастира.

Герасим Рилски пътува често до Русия. При тези си пътувания се запознава с Христо Ботев, с когото поддържа връзки - в 1875 година му помага да закупи печатница. В приятелски отношения е и с Ангел войвода, който дава парите за изграждане на постройките около църквата и на отбранителната кула на манастира. Герасим Рилски е в приятелски отношения и с Иван Вазов. В 1878 година башибозук разрушава манастира и отец Герасим Рилски полага големи усилия за възстановяването му.

Отец Герасим умира в 1892 година в Пловдив.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 204.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.152.
     Портал „Македония“         Портал „Македония