Гонзага от Сабионета и Боцоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гонзага от Сабионета и Боцоло
Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo
Информация
СтранаГрафство Сабионета
Херцогство Сабионета
Парентална династияГонзага
ТитлиХерцог на Сабионета
Маркграф на Сабионета
Граф на Сабионета
Княз на Сабионета
Княз на Боцоло
Синьор на Сабионета
Синьор на Боцоло
Синьор на Остиано
Синьор на Ривароло
Синьор на Родиго
ОснователРодолфо Гонзага
Последен владетелДжузепе Мария Гонзага
Основана1444
Разпадане1746

Гонзàга от Сабионèта и Бòцоло (на италиански: Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo) е кадетски клон на династията Гонзага.

История[редактиране | редактиране на кода]

Феодите Сабионета и Боцоло са създадени от маркграф Джанфранческо I Гонзага, който ги дава след смъртта си през 1444 г. на най-малкия си син Карло, който ги предава след смъртта си през 1456 г. на сина си Уголото. Уголото умира бездетен и крепостите преминават в ръцете на по-големия брат на Карло, Лудовико III, маркграф на Мантуа. Второродният му син Джанфранческо е считан за инициатор на този кадетски клон.[1]

Неговият син Лудовико, след разделянето на феода с брат си Пиро през 1521 г., получава земите на Сабионета. Той превръща Гацуоло в своя резиденция и има разкошен двор, приютяващ художници и писатели, като Лудовико Ариосто. След смъртта на Лудовико за наследник е обявен неговият син Луиджи Гонзага „Родомонте“, имперски капитан на Карл V. Но най-известният представител е Веспасиано I Гонзага, син на „Родомонте“, който получава императорската инвеститура на Боцоло, Остиано, Ривароло, Родиго и Сабионета. Той е смел воин и е дълго време в двора на Филип II Испански. През 1577 г. получава титлата „херцог на Сабионета“ от император Рудолф II, негов личен приятел. След смъртта му през 1591 г. дъщеря му Изабела поема управлението и на свой ред оставя Сабионета на своята племенница Анна Карафа дела Стадера (1637 г.). Със сина на Анна, Никола Мария де Гусман Карафа, династията на Веспасиано Гонзага изчезва и през 1689 г. Херцогство Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола.[2]

Последният принц на Сабионета-Боцоло в линията е Джанфранческо II, който умира без наследници през 1703 г. Княжеството преминава, след падането на последния херцог на Мантуа Фердинандо Карло Гонзага-Невер, към това на Гуастала в ръцете на Винченцо Гонзага. (вж. кадетския клон Гонзага от Гуастала).

Клон Гонзага от Сабионета[редактиране | редактиране на кода]

Графове[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1479 - 1496 Джанфранческо *1443 † 1496
1496 - 1540 Лудовико *1480 † 1540
1521 (?)- 1532 Луиджи „Родомонте“ *1500 † 1532
1540 - 1565 Веспасиано I *1531 † 1591

Маркграфове[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1565 - 1574 Веспасианo I Гонзага *1531 † 1591

Князе[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1574 - 1577 Веспасианo I *1531 † 1591

Херцози[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1577 - 1591 Веспасианo I *1531, † 1591
1591 - 1637 Изабела *1565, † 1637
1637 - 1644 Анна Карафа дела Стадера
(без херцогска титла) 		*1610, † 1644[3]
1644 - 1689 Никола Мария де Гусман Карафа *1638, † 1689

Никола Мария умира без наследници през 1689 г. и родът на Веспасиано I Гонзага изчезва. Херцогството Сабионета преминава във владение на испанците, които го продават на генуезеца Франческо Мария Спинола .

Князе на Сабионета (възстановена титла)[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1640 - 1670 Шипионе *1595 † 1670
1664 (?)- 1672 Фердинандо II Филипо *1643 † 1672
1672 - 1703 Джанфранческо II *1646 † 1703
1703 - 1708 Фердинандо Карло Гонзага-Невер, херцог на Мантуа *1652 † 1708

С падането на последния херцог на Мантуа[4] през 1708 г. титлата преминава към клона Гонзага от Гуастала.[5]

управление изображение име раждане и смърт
1708 - 1714 Винченцо I *1634, † 1714
1714 - 1729 Антонио Феранте *1687, † 1729
1729 - 1746 Джзепе Мария I *1690, † 1746

От 1746 г. преминава към Хабсбургите на Австрия.

Клон Гонзага от Боцоло[редактиране | редактиране на кода]

Господари[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1479 - 1496 Джанфранческо *1443, † 1496
1496 - 1527 Федерико *1480, † 1527
1527 - 1529 Пиро II *1490, † 1529
1529 - 1540 Лудовико *1480, † 1540
1540 - 1591 Веспасиан I *1531, † 1591

Князе[редактиране | редактиране на кода]

управление изображение име раждане и смърт
1591 - 1592 Пиро II *1540, † 1592
1591 - 1609 Джулио Чезаре *1552, † 1609
1609 - 1668 Анибале *1602, † 1668

През 1703 г. титлата преминава към клона Гонзага от Гуастала.

управление изображение име раждане и смърт
1704 - 1714 Винченцо I *1634 † 1714
1714 - 1729 Антонио Феранте *1687 † 1729
1729 - 1746 Джузепе Мария I *1690 † 1746

Други титли[редактиране | редактиране на кода]

Следните титли също принадлежат към тази кадетска линия:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Неговият по-голям брат Федерико I продължава традицията на маркграфовете на Мантуа като Федерико I. Една от сестрите му – Доротея става херцогиня на Милано чрез брака си с херцог Галеацо Мария Сфорца. Неговият по-малък брат Родолфо има двама сина – Джанфранческо и Алоизио (Луиджи Алесандро), който ще продължи отделните клонове на Луцара и Кастильоне и Солферино. Друга сестра – Барбара се омъжва за херцога на Вюртемберг Еберхард I.
  2. ↑ Alberto Sarzi Madidini. Sabbioneta La storia // Архивиран от оригинала на 2013-1-8.
  3. ↑ Si veda Onofrio Melvetti, Una viceregina napoletana Anna Carafa, 2018, p. 2
  4. ↑ Luigi Tonini,San Martino dall’Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici. Mantova. ISBN 978-88-88091-54-9.
  5. ↑ Coniglio с.498..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Giuseppe Amadei; Ercolano Marani (a cura di), I Gonzaga a Mantova, Milano, 1975
  • Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
  • Clifford M. Brown; Paola Tosetti Grandi (a cura di), I Gonzaga di Bozzolo, Mantova, 2011
  • Comune di Bozzolo; Gruppo Culturale Per Bozzolo (a cura di), Il Principe e la Città. Giulio Cesare Gonzaga di Bozzolo, Modena, 1994
  • Giacomo Capitanio, Rodigo, Cronistoria (1050-1866), 2ª ed., Mantova, 1995
  • Luigi Tonini, San Martino dall’Argine nella storia. Alla ricerca delle nostre radici, Mantova, 2003
  • Palmiro Ghidetti, Rivarolo Mantovano. Itinerario storico, Rivarolo Mantovano, 1985
  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
  • Leandro Ventura, I Gonzaga delle nebbie: storia di una dinastia cadetta nelle terre tra Oglio e Po, Silvana, 2008
  • Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

Други[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Sabbioneta e Bozzolo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гонзага_от_Сабионета_и_Боцоло&oldid=11937571“.