Гонзага от Гуастала

Гонзага от Гуастала
	Гонзага от Гуастала
Gonzaga di Guastalla;
Информация
Страна	Херцогство Гуастала
Парентална династия	Гонзага
Титли	Княз на Сабионета; Княз на Боцоло; Княз на Молфета
Основател	Феранте I Гонзага
Последен владетел	Джузепе Мария Гонзага
Основана	1539
Разпадане	1746
Кадетски линии	Гонзага ди Молфета

Гонзàга от Гуастàла (на английски: Gonzaga di Guastalla)^[1] е кадетски клон на династията Гонзага.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият владетел на рода е граф Феранте I, пети син на Франческо II, маркграф на Мантуа. От двамата му братя най-големият Федерико става маркграф, след това първи херцог на Мантуа с името Федерико II и маркграф на Монферат; младият Ерколе е епископ на Мантуа и след това кардинал. Сред петте му сестри Елеонора се омъжва за херцога на Урбино Франческо Мария I Дела Ровере.

Този по-млад клон на име „Гонзага-Гуастала“ влиза в конфликт с клона „Гонзага-Невер“ през 1628 г. по повод Войната за Мантуанското наследство, чиито претенденти за наследството на Мантуа на Винченцо II са от една страна Феранте II от Гуастала и от друга – Карло I Гонзага-Невер.

Той е обогатен през 1703 г. с Херцогство Сабионета и Сеньория Боцоло (и анексираните княжества) след изчезването на клона Гонзага от Сабионета и Боцоло.

Последният херцог от клона Гуастала е Джузепе Мария Гонзага (с деменция, той царува под опеката на своя министър Спилимберго и след това на съпругата си Елеонора фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург). Умира през 1746 г. без наследници.

След изчезването на този клон на семейство Гонзага неговите територии първоначално са придобити през 1747 г. от Мария Терезия от Австрия като императрица и херцогиня на Милано; по-късно са обединени с Херцогство Парма и Пиаченца, дадено на Филип I Бурбон съгласно Договора от Аахен през 1748 г.

Рангът на глава на Дом Гонзага преминава към клона Гонзага от Весковато, който е начело на малък имперски феод и който днес е единственият съществуващ клон на Гонзага.

управление	изображение	име	раждане и смърт
1621 - 1630		Феранте II	(1563 - 1630)
1630 - 1632		Чезаре II	(1592 - 1632)
1632 - 1678		Феранте III	(1618 - 1678)
1678 - 1699		Фердинандо Карло Гонзага-Невер	(1652 - 1708)
1699 - 1714		Винченцо	(1634 - 1714)
1714 - 1729		Антонио Феранте	(1687 - 1729)
1729 - 1746		Джузепе Мария	(1690 - 1746)

През 1746 г., с изчезването на линията, херцогството е анексирано от Херцогство Парма и Пиаченца.^[2]

Основна статия: Гонзага от Молфета

Феранте I Гонзага става княз на Молфета, като се жени за Изабела ди Капуа през 1529 г., която носи Княжество Молфета като своя зестра.

Феранте III Гонзага продава Княжество Молфета на семейство Дория от Генуа през 1640 г.^[3]

Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
Giuseppe Amadei;Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982
Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996

(EN) Genealogia dei Gonzaga di Guastalla, на genealogy.euweb.cz. Посетено на 20 септември 2023 г.
Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org. Посетено на 20 септември 2023 г.

↑ Guastalla è una città di circa 15.000 abitanti della provincia di Reggio Emilia, a circa 30 chilometri a sud della città di Mantova.
↑ Coniglio p.493, с. cidConiglio..
↑ MolfettaLive. La città

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Guastalla в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.