Гоно Доямов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гоно Доямов
Γκόνος Δογιάμας
гръцки революционер
Димитър, Лазар и Гоно Доямов
Димитър, Лазар и Гоно Доямов

Роден
1880 г.
Починал
1948 г. (68 г.)

Георги (Гоно) Доямов или Бѝката (на гръцки: Γκόνος Δογιάμας, Гоно Доямас или Γκόνος Δογιάμα, Гонос Дояма), e гъркомански деец на гръцка андартска чета в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гоно Доямов е роден в семейството на Христо и Гиля (Ангелики) Доямови в гумендженското село Баровица, което тогава е в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Гоно има трима братя - Лазар (Лазарос), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос), както и сестра Мария. Траян Доямов става нелегален и се включва в българска чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последван по-късно и от Лазар. Турците арестуват Гоно и Димитър, но те успяват да избягат и се присъединяват към другите двама братя.

След създалия се конфликт между Апостол войвода и Иван Карасулийски през 1902 година на ниво вътрешни и върховисти, братя Доямови се отцепват и създават собствена чета[3]

Димитър (вляво седнал), Лазар (в средата) и Гоно Доямов (вдясно прав).

След 1903 година Гоно с братята си Димитър и Лазар се присъединява към появилата се Гръцка пропаганда и стават четници на Михаил Мораитис (капитан Кодрос). През декември 1904 година българска чета обесва братовчеда на Лазар Константин Доямов между селата Горгопик и Боймица. На 19 май 1905 четата им се сражава с турците между Баровица и Църна река и е напълно разбита - Мораитис заедно със заместника му лейтенант Спирос Франгопулос са убити, а повечето от четниците им – пленени.

Паметник на Гоно Доямов в Гумендже.

След установяването на гръцката власт в Егейска Македония Гоно Доямов се ползва с подкрепата и доверието на управляващите. По времето на Германската окупация през Втората световна война и след това Гоно Доямов и синовете му участват във паравоенните групи на Общогръцката освободителна организация (ПАО) срещу комунистическата съпротива на ГКП. Синът му Мицо Доямов опожарява базата на ЕЛАС Църна река, а самият Гоно Доямов е застрелян от партизани в селото.

След Гръцката гражданска война на изхода на Гумендже към Баровица е построен паметник на Гоно Доямов при тези на неговите братя. На официалното откриване присъстват висши военни лица. По спомените на роднина на Мицо Доямов след официалната реч един висш офицер го нарича „Па̀лиос Вулгарос“, т.е. „мръсен българин“[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα
  2. Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα, University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5
  3. Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238.
  4. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.613
     Портал „Македония“         Портал „Македония