Гунтер (еремит)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каменната плоча на Гунтер

Гунтер Еремит (на немски: Gunther der Eremit; Günther I „der Eremit“; Gunther von Niederalteich; Gunther von Thüringen; на чешки: Blahoslavený Vintíř; * ок. 955; † 9 октомври 1045 в Ринчнах в Бохемската гора) е гауграф в Кефернбург, Тюрингия, от 1008 г. католически еремит в Бохемската гора и Светия.

Той е син на Зицо граф в Тюрингия († пр. 1005/12) (или вер. син на Гюнтер (Гунтер) фогт фон Херсфелд ок. 949/57/62) и съпругата му от Унгария, която е втората дъщеря на велик княз Геза Унгарски († 997) и съпругата му Шаролт от Трансилвания († ок. 1008).[1] Той е внук на граф Зигер и брат на Зицо I (* ок. 0975; † 1047/50), граф на Кефернбург.[2] Братовчед е на император Хайнрих II.

Гунтер преписва наследството си на манастирите Гьолинген и Херсфелд и през 1005/06 г. влиза в манастир Херсфелд. След поклонение в Рим през 1006 г. Гунтер е приет в манастир Нидералтайх. Скоро след това той напуска манастира и от 1008 г. живее като еремит в Баварската/Бохемската гора до Лалинг на планината Ранцингерберг. Той създава килия в Ринчнах (югозападно от Цвизел), която бързо става център на еремитско общество. Основава 1011 г. бенедиктински манастир в Ринчнах. От там той проповядва и става мисионер. Той помага за развитието на баваро-бохемската гранична територия. Заради приятелските му връзки с владетелите, той преговаря множество пъти между германския крал и херцога на Бохемия. [3]

Той основава църквата Св. Йоханис в Ринчнах преди 1019 г.[4] През 1040 г. той напуска ръководството на манастира и живее като еремит.

Гунтер „Еремитът“ умира на 9 октомври 1045 г. в Ринчнах в Бохемската/Баварската гора. Херцог Бржетислав I от Бохемия нарежда да бъде пренесен и погребан в манастир Бревнов в Прага. Чества се като Светия на 9 октомври. Официално не е канонизиран.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Vita Gunthari eremitae, MGH SS II, 1854, 276 – 279 [vgl. ebd. 201f] – Hersfelder UB (VHKH 19/1, 1936), 146f., Nr. 77, 174ff. Nr. 96/97.
  • Vajay Szabolcs de: Großfürst Geysa von Ungarn. Familie und Verwandtschaft. in: Südostforschungen Band XXI R. Oldenbourg Verlag München 1962 S. 47
  • Wilhelm Fink: Gunther, Graf von Käfernburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 324 f.
  • Gotthard Lang: Gunther der Eremit in Geschichte, Sage und Kult, in: Studien und Mitteilungen zur Geschichte des Benediktinerordens und seiner Zweige. St. Ottilien. 59 (1941), 1, S. 1 – 88
  • Jan Royt: Der hl. Günther, Eremit. 1. Auflage. München 1993 (Reihe Hagiographie, Ikonographie, Volkskunde; 108)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gunther von Kafernburg, fmg.ac
  2. Schwarzburg 1, genealogy.euweb.cz
  3. Gunther der Eremit , Genealogie-Mittelalter
  4. Ac The Vita Guntheri records his death „1045 VII Idus Oct“. The Chronica Boemorum records the death „1045 VII Id Oct“ of „Gunter monachus“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]