Гюргево (община Ковин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гюргево
Скореновац
Изглед от Гюргево
Изглед от Гюргево
Relief map of Serbia.png
44.7589° с. ш. 20.9028° и. д.
Гюргево
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Южнобанатски окръг
Община Ковин
Надм. височина 73 m
Население (2002) 2501 души
Пощенски код 26228
Гюргево в Общомедия

Гюргево (на сръбски: Скореновац или Skorenovac; на унгарски: Székelykeve; на немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия.

Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград – 46 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства (Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява около 2000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритото си и е нанасял големи щети на селото и обработваемото му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.

Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Основното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.

Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.

Исторически названия на района:

  • Zkorenovetz Terra – (1412)
  • Zkorenocz Puszta -
  • Villa Regalis – (1428)

Названия на селото:

  • Гюргево – българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
  • Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) – "Голямо Гюргево" (1883 - 1886)
  • Скореновац (Skorenowatz) – (използвано от немците през различни периоди)
  • Секейкеве – (Székelykve) – (1886-1922)
  • Скореновац (Skorenovac) – (от 1922)

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година Брой унгарци немци българи сърби словаци югославяни
1890 2 510 Н/П Н/П Н/П Н/П Н/П 0,00%
1910 4 541 73,31% 11,94% 9,69% 1,26% 2,53% 0,00%
1921 4 195 81,83% 7,34% 10,27% 0,36% 0,05% 0,00%
1948 4 465 84,46% 0,70% 11,22% 3,18% 0,05% 0,00%
1991 3 213 80,36% 0,15% 2,53% 9,40% 0,03% 3,36%
2002 2 501 86,71% 0,07% 2,99% 5,47% 0,00% 1,04%

Празници и обичаи[редактиране | редактиране на кода]

  • Свети Стефан (Szent István) – селски празник "Кирбай", който се празнува всяка година на 20 август.
  • Машкаре (Farsang) – карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят "злите духове". Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особено почитан до към 60-те години на 20 век.
  • Баба Марта – обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]