Данбурит

Данбурит
	Данбурит
Общи
Категория	боросиликати
Формула	CaB₂Si₂O₈
Класификация на Щрунц	9.FA.65
Класификация на Дана	56.3.1.1
Характеристики
Цвят	безцветен, бял, жълт, бледорозов, кафяв, златист
Кристална система	орторомбична
Цепителност	няма
Лом	конхоидален
Твърдост по Моос	7
Блясък	стъклен
Цвят на чертата	безцветна
Плътност	2,97 – 3,02
Ултравиолетова флуоресценция	липсва
	Данбурит в Общомедия

Данбуритът е рядък боросиликатен минерал на калция.^[1]^[2] Среща се в различни цветове, но обикновено е изцяло безцветен. Има ограничено приложение в бижутерията. Някои кристали данбурит с ювелирно качество приличат на топаз.

Откриване

За първи път данбуритът е идентифициран като отделен минерал през 1839 г.^[3]

Етимология

Минералът е кръстен на града, в чийто околности е открит Данбъри, близо до Феърфийлд, Кънектикът, САЩ.^[3]

Физични свойства

Данбуритът се среща в различни цветове. Те могат да бъдат бели, кафяви, златисти или бледорозови, но обикновено са изцяло безцветни.

Кристалите на данбурита принадлежат към орторомбичната система и имат плочест хабитус. Много от кристалите му са призматични, с ромбоидни напречни сечения.^[3] Когато не е на кристали, обикновено се среща като безформени образци, притежаващи масивен хабитус.^[3]

Данбуритът има твърдост от 7 по скалата на Моос и лесно може да одраска стъкло, стомана и мед.

Понякога данбуритът променя цвета си в зависимост от осветлението и посоката на наблюдение, проявявайки слабоизразен плеохроизъм.^[3]

Химични свойства

Данбуритът е неразтворим в солна киселина. Той се стопява лесно на открит пламък, оцветявайки го в зелено заради съдържанието си на бор.^[3]

Приложение

Въпреки че данбуритът е относително твръд, той е крехък и това ограничава употребата му като ювелирен камък – при шлифовка и фасетиране може да се счупи.

В редките случаи, когато се използва в бижутерията, той най-често се фасетира или оформя като кобошони. Кристалите се шлифоват под ъгъл 40° при короната и павилиона.^[3] Други подходящи шлифовки са брилянтната, смарагдовата и смесената.

Независимо от ограниченото си бижутерско приложение, той често се обработва така, че да добие привлекателен вид и колекционерска стойност.

Слабият плеохроизъм при данбурита подобрява външния вид и повишава стойността на минерала.

Разпространение

Данбуритът се среща заедно с фелдшпат в залежи на доломит.

Въпреки че е рядък минерал, данбуритът е много разпространен в оскъдни количества в много части на света.

Едно от главните му находища все още е в Данбъри, Кънектикът. Някои от кристалите, открити в Чаркас, щата Сан Луис Потоси, Мексико, са дълги повече от 8 см. Данберит има още в Могоу (Мианмар), в Лацио (Италия), на остров Кюшу (Япония), в Махаритра (Мадагаскар), и във Валс (Швейцария).

Източници

↑ Тодоров, Тодор. данбурит // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 45.
↑ данбурит (danburite) // mindat.org. Посетен на 10 септември 2025.
1 2 3 4 5 6 7 Съкровищата на земята. Атина, Де Агостини Хелас ЕООД, 2011. ISBN 1792 – 1430.

Литература

Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 478.
Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 117.

[1] Тодоров, Тодор. данбурит // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 45.

[2] данбурит (danburite) // mindat.org. Посетен на 10 септември 2025.

[:0-3] 1 2 3 4 5 6 7 Съкровищата на земята. Атина, Де Агостини Хелас ЕООД, 2011. ISBN 1792 – 1430.

[1]

[2]

[3]