Данбурит
| Данбурит | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | боросиликати |
| Формула | CaB₂Si₂O₈ |
| Класификация на Щрунц | 9.FA.65 |
| Класификация на Дана | 56.3.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | безцветен, бял, жълт, бледорозов, кафяв, златист |
| Кристална система | орторомбична |
| Цепителност | няма |
| Лом | конхоидален |
| Твърдост по Моос | 7 |
| Блясък | стъклен |
| Цвят на чертата | безцветна |
| Плътност | 2,97 – 3,02 |
| Ултравиолетова флуоресценция | липсва |
| Данбурит в Общомедия | |
Данбуритът е рядък боросиликатен минерал на калция.[1][2] Среща се в различни цветове, но обикновено е изцяло безцветен. Има ограничено приложение в бижутерията. Някои кристали данбурит с ювелирно качество приличат на топаз.
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]За първи път данбуритът е идентифициран като отделен минерал през 1839 г.[3]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Минералът е кръстен на града, в чийто околности е открит Данбъри, близо до Феърфийлд, Кънектикът, САЩ.[3]
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Данбуритът се среща в различни цветове. Те могат да бъдат бели, кафяви, златисти или бледорозови, но обикновено са изцяло безцветни.
Кристалите на данбурита принадлежат към орторомбичната система и имат плочест хабитус. Много от кристалите му са призматични, с ромбоидни напречни сечения.[3] Когато не е на кристали, обикновено се среща като безформени образци, притежаващи масивен хабитус.[3]
Данбуритът има твърдост от 7 по скалата на Моос и лесно може да одраска стъкло, стомана и мед.
Понякога данбуритът променя цвета си в зависимост от осветлението и посоката на наблюдение, проявявайки слабоизразен плеохроизъм.[3]
Химични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Данбуритът е неразтворим в солна киселина. Той се стопява лесно на открит пламък, оцветявайки го в зелено заради съдържанието си на бор.[3]
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че данбуритът е относително твръд, той е крехък и това ограничава употребата му като ювелирен камък – при шлифовка и фасетиране може да се счупи.
В редките случаи, когато се използва в бижутерията, той най-често се фасетира или оформя като кобошони. Кристалите се шлифоват под ъгъл 40° при короната и павилиона.[3] Други подходящи шлифовки са брилянтната, смарагдовата и смесената.
Независимо от ограниченото си бижутерско приложение, той често се обработва така, че да добие привлекателен вид и колекционерска стойност.
Слабият плеохроизъм при данбурита подобрява външния вид и повишава стойността на минерала.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Данбуритът се среща заедно с фелдшпат в залежи на доломит.
Въпреки че е рядък минерал, данбуритът е много разпространен в оскъдни количества в много части на света.
Едно от главните му находища все още е в Данбъри, Кънектикът. Някои от кристалите, открити в Чаркас, щата Сан Луис Потоси, Мексико, са дълги повече от 8 см. Данберит има още в Могоу (Мианмар), в Лацио (Италия), на остров Кюшу (Япония), в Махаритра (Мадагаскар), и във Валс (Швейцария).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 478.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 117.