Дворци и паркове на Потсдам и Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дворци и паркове
на Потсдам и Берлин
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраPalaces and Parks of Potsdam and Berlin
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Германия,
гр. Потсдам и
гр. Берлин
ТипКултурно
Критерииi, ii, iv
Вписване1990 г.  (14 сесия)
Разширение1992 г. и 1999 г.
Площ2 064 хектара[1]
Координати52°24′37.8″ с. ш. 13°04′29.82″ и. д. / 52.410502° с. ш. 13.074952° и. д.
Дворци и паркове
на Потсдам и Берлин в Общомедия

Дворци и паркове на Потсдам и Берлин, стопанисвани от Фондация „Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“

Дворците и парковете на Потсдам и Берлин[2] (на английски: Palaces and Parks of Potsdam and Berlin) са обект на световното наследство под опеката на ЮНЕСКО, намиращи се в Германия.[3]

Обем на световното наследство[редактиране | редактиране на кода]

На 29.09.1989 г. Германската демократична република подава заявление за включване на дворците и парковете на Потсдам в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 14.06.1990 г. Федерална република Германия предлага за вписване части от крайбрежния ландшафт на река Хафел, а именно: дворцовия и градински комплекс в Глинике, както и Пауновия остров. Основа за вписването са документите за кандидатстване и съответните становища на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места) от април 1990 г. относно Потсдам и от октомври 1990 г. относно Берлин.[4]

Обектът на световното наследство е разширяван два пъти. През 1992 г. в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк, както и „Църквата на Спасителя“.[5][6] През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“ с околната низина, руската колония Александровка с руско-православния храм-паметник „Александър Невски“, двореца Белведере на хълма Пфингстберг с „храма на Помона“, бившата „Императорска жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“, районът на село Борнщет с неговата църква и гробищен парк.[7][8] Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1 337 хектара паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.[9] Тази наситеност на обекти на световното наследство на ЮНЕСКО превръща културния ландшафт Потсдам-Берлин (обща площ 2 064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.[10][11]

Вреди заради междугерманската граница[редактиране | редактиране на кода]

Северно от двореца Бабелсберг е минавала граничната зона между Западен Берлин и Германската демократична република (към която е спадал Потсдам) по време на разделението на Германия. За да попречи на източногерманците да бягат от Потсдам към Западен Берлин, правителството на ГДР през 1961 г. издига Берлинската стена, възпрепятстваща достъпа до Западен Берлин.

Днешното световно наследство в течение на времето е попадало отчасти в съветската окупационна зона (от 1945 г. нататък), по-късно в Потсдамската околия на ГДР и отчасти в Западен Берлин. С издигането на Берлинската стена през 1961 г., Германската демократическа република превръща 30 хектара от историческия крайбрежен ландшафт на река Хафел край селището Сакров, парка Бабелсберг и Новата градина в забранени гранични зони; биват издигнати 3,6 метра високи стени и огради от бодлива тел отпред тях, също така асфалтирани патрулни пътеки за полицейски коли и наблюдателни кули.[12][13] Това преобразуване на историческия пейзаж в гранична зона налага отстраняването на парковите структури и води до западането на по-големите исторически постройки.[12][14][15] След обединението на Германия през 1990 г. несените щетите са могли да бъдат поправени.[12][13][15]

Уеб връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Посетен на 27.07.2022. (на английски)
  2. ↑ Българското наименование е превод на официалното наименование, гласящо на английски: Palaces and Parks of Potsdam and Berlin, на френски: Châteaux et parcs de Potsdam et Berlin, на руски: Дворцы и парки Потсдама и Берлина. Официално наименование на немски език няма, тъй като немският език не е работен език на ЮНЕСКО. Източник: https://whc.unesco.org/en/list/532/. UNESCO World Heritage Centre, посетен на 27.07.2022 г.
  3. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  4. ↑ UNESCO World Heritage Centre. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin. Documents // Посетен на 27.07.2022. (на английски)
  5. ↑ Landeshauptstadt Potsdam. Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick // 10.2014. Посетен на 26.07.2022. Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands. (на немски)
  6. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  7. ↑ Landeshauptstadt Potsdam. Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick // 10.2014. Посетен на 26.07.2022. Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands. (на немски)
  8. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  9. ↑ Landeshauptstadt Potsdam. Die Pufferzone des UNESCO-Welterbes in Potsdam // Посетен на 26.07.2022. (на немски)
  10. ↑ Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg. Palaces and Parks of Potsdam and Berlin // Посетен на 26.07.2022. (на английски)
  11. ↑ Landeshauptstadt Potsdam. Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick // 10.2014. Посетен на 26.07.2022. Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands. (на немски)
  12. ↑ а б в Arndt, Jens. Gärtner führen keine Kriege. Preußens Arkadien und die deutsche Teilung. Berlin, L&H Verlag, 08 2022. ISBN 978-3-939629-47-4. (на немски)
  13. ↑ а б Conrad, Andreas. 175 Jahre Sacrower Heilandskirche. Heiliger Hafen am Havelufer // Der Tagesspiegel. 21.07.2019. Посетен на 27.07.2022.
  14. ↑ Wiegand, Barbara. Schlossgärten zu DDR-Zeiten. „Gärtner führen keine Kriege“ // Deutschlandradio. 16.07.2016. Посетен на 27.07.2022.
  15. ↑ а б Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Grenz-Wege im Welterbe – Route I. Sonderführung von der Glienicker Brücke in den Park Babelsberg // Посетен на 27.07.2022. (на немски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дворци_и_паркове_на_Потсдам_и_Берлин&oldid=11479264“.