Дебелец (рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дебелец
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.641° с. ш. 25.717° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Стара Загора)
Част от Стара планина
Надм. височина 846 m

Дебелец е планински рид в Средна Стара планина, в Област Стара Загора, южно от Тревненска планина.[1]

Рида Дебелец се издига в южната част на Средна Стара планина, над източната част на Казанлъшката котловина, с посока изток-запад, с дължина 10 км и ширина 4 км. На запад долината на Ветренска река (ляв приток на Тунджа) го отделя от югоизточните разклонения на Шипченска планина, а на изток долината на Радова река – от Твърдишката котловина. На север чрез седловина висока 550 м се свързва с Дъскарския рид на Тревненска планина.[1]

Най-високата му точка е с височина 846 м и е разположена в средната му част. Южните, източните и западните му склонове обърнати съответно към Казанлъшката и Твърдишката котловина и долината на Ветренска река са стръмни, а северните полегати. В западната си част е проломен от Сливитовска река (ляв приток на Ветренска река).[1]

Почвите са канелени и делувиални. Целият рид е обрасъл с дъбови гори, примесени с явор, шестил и ясен. По южните му склонове има обширни лозови масиви и овощни градини.[1]

По южното му подножие са разположени град Николаево и село Ветрен, а по северното – селата Брестова, Дворище и Жерковец.[1]

По южното подножие на рида от село Ветрен до град Николаево, на протежение от 10,2 км преминава участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас, а успоредно на него е участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас.[1]

По западното му подножие, по долината на Ветренска река, на протежение от 5 км преминава участък от третокласен път № 609 Дъбово – Трявна – Дряново, а успоредно на него е участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 161 – 162.