Дед (музикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пер Ингве Олин
Псевдоним "Dead", „Pelle“
Роден
Пер Ингве Олин
16 януари 1969 г.(1969-01-16)
Починал
8 април 1991 г. (на 22 г.)
Стил Блек метъл, дет метъл
Инструменти вокали
Активни години 1986–1991
Свързани изпълнители Mayhem, Morbid
Уебсайт Страница в IMDb

Пер Ингве Олин (на шведски: Per Yngve Ohlin), известен с псевдонима си Dead, е скандинавски музикант, познат най-вече с участието си в норвежката блек метъл банда Mayhem, която се смята за една от основополагащите на този жанр. Също така е бил вокалист и е участвал в сформирането на шведската дет метъл банда Morbid.

Роудрънър Рекърдс го класирали на 48 място от общо 999 в категорията Най-добрите фронтмени в метъл музиката на всички времена.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пер Олин (наричан понякога и „Pelle“) е роден на 16 януари 1969 във Вестерханинге, Стокхолм, Швеция.

Той е най-голямото дете в семейството, сред един брат, един полу-брат и сестра.

Като дете е бил непредсказуем и упорит. Интересите му включвали комикси и хорър филми.

Детството му е било много тежко, особено след развода на родителите му. Като по-малък страда от сънна апнея.

В училище не е разбиран от останалите деца и често става жертва на тормоз.

На 10 годишна възраст преживява инцидент, който довежда до разкъсан далак. Преди се е смятало, че инцидентът е породен от злополука по време на пързаляне с кънки, но по-късно става ясно, че е било в следствие именно на училищен тормоз. След като е откаран в спешно отделение е обявен за клинично мъртъв. Спасяват го, но след тази случка развива невъздържан интерес към смъртта и всичко свързано с тази тема. От там измисля и псевдонима си „Dead“ / „Дед“ (от англ. „мъртъв“). Това рефлектира и върху рисунките, текстовете, интересите и дори поведението му до края на неговия живот.

Музикалният му вкус от малък включва групи като Venom, Sodom, Black Sabbath, Iron Maiden, Metallica, Motörhead, Mercyful Fate, KISS, AC/DC и други.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1986, още като тийнейджър, той сформира шведската дет метъл група Morbid, с която записват едно демо – December Moon.

Дед е изключително амбициозен и креативен. Той подхожда много сериозно към кариерата си, като се старае да доизпипва всеки малък детайл на представленията им. Той пише текстовете, измисля сценографията, рисува логото и обложките за концертите. Идеята му била да създаде цялостна „страховита“ атмосфера на сцената, като използва костюми и корпс пейнт. На едно от представленията им дори се сдобива с ковчег.

Малко след това, той решава, че групата няма бъдеще и се свързва с членовете на Mayhem. Според басиста на Mayhem Jørn 'Necrobutcher' Stubberud, Дед им изпраща малък пакет, който включва писмо, касетата на демото му с Morbid и разпъната на кръст мишка.

Не след дълго той заминава за Норвегия за да се присъедини към групата им.

Дед също участва и в музикалния клип за песента „Bewitched“ на шведската дуум метъл група Candlemass.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Приятелите на Дед го описват като много кротък, срамежлив и интровертен, но без цялостна липса на чувство за хумор, като най-често този хумор бил черен. Познатите му от Швеция споменават, че образът му на „зъл“ и „брутален“ често е преувеличаван от медиите и, че е бил добро момче, но с доста странни разбирания за света. Също казват и, че доста се е променил откакто е заминал за Норвегия. Барабанистът на Мейхем Axel 'Hellhammer' Blomberg го описва като човек с много странен характер, депресиран, меланхоличен и мрачен. Китаристът на Мейхем Øystein 'Euronymous' Aarseth го описва като ментално нестабилен: „Как иначе можете да опишете човек, който не яде, за да си докара язви и рани? Или пък има тениска обрисувана с погребални обявления?“[2]

Барабаниста на Emperor, Фауст споменава за него:

"Той [Дед] не беше човек, който можеш да познаваш много добре. Мисля, че дори и членовете на Мейхем не са го познавали чак толкова добре. Трудно беше да се сближиш с него. Срещал съм се с него около шест до осем пъти. Имаше много странни идеи. Помня, че Aarseth беше споменал, че е нямал никакво чувство за хумор. Имаше, но беше малко мрачно и неясно. Честно казано, мисля, че страдаше от депресия и не му беше добре на този свят, което явно е довело и до самоубийството му."[3]

Варг Викернес от блек метъл проекта Burzum, споменава в документалния филм Until The Light Takes Us по адрес на Дед:

„Той беше изключително депресиран, наистина. Постоянно фантазирайки за Трансилвания, вампири и целия този готически образ – според мен това беше неговото бягство. Както за някои хора са компютърните игри, RPG игрите, например, според мен всичко това беше неговото бягство от този свят.“

Necrobutcher споменава в книгата си „The Death Archives“, че Дед прекарвал голяма част от времето си четейки книги и, че веднъж му предоставил списък с книги, които могат да използват за текстовете си и броят им превишавал 50.

Обложката на албума на Мейхем Live in Leipzig съдържа част от предстмъртното писмо на Дед: Jag är inte en människa. Det här är bara en dröm, och snart vaknar jag. (в превод от шведски: Аз не съм човешко същество. Това е само сън и аз скоро ще се събудя"). Журналистът Chris Campion споменава, че Дед може да е страдал от синдрома на Котард („синдрома на ходещия труп“), което означава, че е вярвал, че е мъртъв, още откакто е преживял травмата в детството си.[4]

Представления и образ[редактиране | редактиране на кода]

След присъединяването си към Mayhem, Дед започва да пише и текстовете и изгражда нов и завършен облик на групата.

Смята се, че той е първият блек метъл артист, който използва корпс пейнт. Другите музиканти от този кръг го описват като много добър шоумен.

На сцената той е извънредно краен и брутален, като неколкократно си причинява порезни рани с нож и парчета от счупена бутилка.

На концерт в Харпсбург, Норвегия, 1990 г. той се порязва толкова зле, че след шоуто викат спешна помощ поради загуба на много кръв.

Дед съчетава напълно вярванията си със страстта към музиката, той прави всичко необходимо за тъмния имидж на музиката, създадена от групата.

Като например да заравя дрехите си, докато изгният и да ги облича преди концерт и да разнася труп на гарван със себе си, който да „вдишва“ преди шоу за да „усети смъртта в дробовете си“. Понякога той гладувал със седмици, което водело до язви и рани и до видимо анорексичния му вид.

Дед е бил много краен. Той държал само онези, които наистина споделят вижданията му да присъстват на концертите и всеки път разреждал тълпата с извратените си изяви. Тъй като не искал да споделя шоуто с позьори, екстремизмът се оказал успешен начин да рафинира публиката на Mayhem. Най-честите атрибути за тази цел били свинските глави, ножовете и собствената му кръв, с които обсипвал феновете. Всички тези прийоми намерили приложение за пръв път при Mayhem, а не при Morbid. Макар че още в Morbid част от идеите на Dead намират изява – идеята за ковчега, например. Ulf (Uffo) Cederlund от Morbid споделя как Dead е седял в него още преди шоуто.

Самонараняване и самоубийство[редактиране | редактиране на кода]

Euronymous споменава за фанатизмът на Дед по отношение на музиката. По думите на Euronymous, той хвърлял всичките си усилия да създава музика за хора с подобни на неговите разбирания и след като открил, че повечето са позьори и, че болшинството от блек метъл сцената тъне в комерсиализъм, не му е останало нищо, за което да живее. Necrobutcher споменава, че това не е истина, а че Euronymous е говорил тези неща, защото е правил всичко възможно да подчертае „злия“ образ на Дед в името на имиджа на групата им. Според него той наистина е бил искрен във вярата си, но всъщност е бил доста депресиран и вместо да му помогне, Euronymous се е държал предизвикателно с него и дори го подтиквал към самоубийство. Necrobutcher обяснява, че след като живяли заедно известно време, Dead и Euronymous вече не се разбирали много добре и изгубили приятелски отношения. Hellhammer разказва, че веднъж Dead дори е отишъл да спи навън в гората и Euronymous е излязъл след него да стреля с ловджийска пушка във въздуха, за да не му даде да спи дори и там.

Дед несъмнено е обсебен от мисълта за смъртта. Той води с познатите си разговори надълго и нашироко по темата и не може да се каже, че смъртта му е неочаквана за тях. Той постоянно говори за случката от деството му и как оттогава търси пътя към другия необясним свят, който е видял. Опитва се да го открие сред света на хората чрез различни екстремни проявления. Убеден е, че пътят на неговото търсене неотменно е свързан с черните окултни науки и сатанизма. Той самият не се смята за сатанист, но е силно заинтересован от това движение.

Не е тайна, че фанелката, с която е умрял носи надпис: „I Love Transylvania“. В едно от интервютата се говори за неговата страст към кръвта и там той споменава за желанието си да умре, за да отиде в Трансилвания. По същия повод е създаден и текста на „Funeral Fog“, който разкрива мистериите на Трансилвания, видени през погледа на Dead.

През 1991 г. идва и естественият резултат от всичките му интереси – Dead е мъртъв, след като се самоубива в къщата в Kråkstad, (близо до Осло, Норвегия), в която групата по онова време живее и репетира. Той остава няколко дена сам там. След като си прерязва вените и врата с кухненски нож, Dead се прострелва в главата с оръжието на Euronymous, пълно с амунициите, подарени на Dead като коледен подарък от Варг Викернес. Прибирайки се, Euronymous намира къщата заключена и се налага да се покатери през отворен прозорец. Виждайки какво е станало, Euronymous прави всичко възможно да се сдобие със снимки в близък план, преди да извика полицията. Най-известната от тях може да се види на обложката на бутлег албума им „Dawn of the Blackhearts“. Другите са унищожени по-късно, след убийството на Euronymous.

Спекулира се, че Euronymous e знаел за намеренията на Dead и нарочно го е оставил сам. Също се носят слухове, че Euronymous е направил медальони от парчета от черепа на Dead, които е изпратил на близките хора от кръга им, които смятал за достойни да ги притежават. Друг слух е, че е сготвил и опитал малко от мозъка му, за да се самопровъзгласи за „канибал“. Твърди се, че не е скърбял за смъртта на приятеля си и сам е разнасял всевъзможни слухове за да запази „бруталния“ имидж на Mayhem. Necrobutcher остава ядосан и разстроен от поведението му и не дълго след това напуска групата.

Животът на Dead приключва с посмъртната бележка в характерния му стил, изпълнен с черен хумор, която започва с известната фраза: „Excuse all the blood.“

Предсмъртно писмо[редактиране | редактиране на кода]

(англ.) Excuse the blood, but I have slit my wrists and neck. It was the intention that I would die in the woods so that it would take a few days before I was possibly found. I belong in the woods and have always done so. No one will understand the reason for this anyway. To give some semblance of an explanation I'm not a human, this is just a dream and soon I will awake. It was too cold and the blood kept clotting, plus my new knife is too dull. If I don't succeed dying to the knife I will blow all the shit out of my skull. Yet I do not know. I left all my lyrics by „Let the good times roll“—plus the rest of the money. Whoever finds it gets the fucking thing. As a last salutation may I present „Life Eternal“. Do whatever you want with the fucking thing. / Pelle. I didn't come up with this now, but seventeen years ago.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Заглавие Група Записано Вид
Morbid Rehearsal Morbid 7 Aвгуст 1987 Демо албум
December Moon Morbid 25 декември 1987 Демо албум
Dawn of the Black Hearts Mayhem 28 февруари 1990 Бутлег
Freezing Moon/Carnage Mayhem 29 април 1990 Студио запис
Live in Leipzig Mayhem 26 ноември 1990 Лайв (на живо)
Out from the Dark Mayhem ранна 1991 Демо албум
De Mysteriis Dom Sathanas Mayhem 24 май 1994 Студио албум (Само текстовете са писани от Дед)
Live in Stockholm Morbid 2000 Лайв албум
Year of the Goat Morbid 4 април 2011 Компилационен албум

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rosen, Jeremy. The Greatest Metal Front-Men of All Time. // Roadrunner Records, 12 July 2011. Посетен на 31 October 2013.
  2. Morbid Magazine No. 8: Euronymous interview. // TheTrueMayhem.com. Архив на оригинала от 9 March 2009. Посетен на 2 April 2013.
  3. Lords of Chaos, p. 54.
  4. Campion, Chris. In the Face of Death. // The Observer. Guardian Unlimited, 20 February 2005. Посетен на 6 October 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]