Направо към съдържанието

Джовани Анселмо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джовани Анселмо
Giovanni Anselmo
Роден
Починал
Националност Италия
Кариера в изкуството
Стилскулптура
НаправлениеArte Povera
Период1967 – 2023
Награди„Златен лъв“ на Венецианското биенале (1990)
Семейство
СъпругаАлда Анселмо[1]
Джовани Анселмо в Общомедия

Джовани Анселмо (на италиански: Giovanni Anselmo) е италиански художник и скулптор, представител на Arte Povera и на концептуалното изкуство.[2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1934 г. в Боргофранко д'Ивреа, градче на 50 км от Торино.[1] Той е едно от четирите деца в семейството.[4]След като завършва класическо образование, се самообразова като художник.

Описва природния спектакъл като ключово преживяване за инициацията си като артист и като трайно художествено влияние. По време на сутрешна разходка на остров Стромболи през август 1965 г. изведнъж осъзнава, че сутрешното слънце е под твърде малък ъгъл и самият той не хвърля никаква сянка.

Дебютира през 1967 г. в групова изложба в Galleria Sperone в Торино с две неозаглавени полимерни творби. От следващата година участва в изложбите на групата Arte Povera, ръководена от критика Джермано Челант, заедно с Микеланджело Пистолето, Пиеро Джиларди и Джилберто Зорио. През 1968 г. прави първата си самостоятелна изложба в Galleria Sperone и по същото време започва да представя някои от творбите си на международни събития, като например изложбата в Берн When Attitudes Become Form през 1969 г.[5] Участва във Венецианското биенале през 1978 г., през 1980 г. и през 1990 г., когато печели „Златен лъв“.[2] Творбите му са предимно инсталации, свързани с концепцията за енергията, която се разиграва в отношения на равновесие между противоположни действия.

Умира в Торино на 18 декември 2023 г., на 89-годишна възраст.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
„Торсион“, 1968

Творбите на Анселмо са инсталации от различни материали, често противопоставени, в отношения на баланс и напрежение; „моите произведения – казва той – всъщност представляват физикализиране на силата на едно действие, енергията на ситуация или събитие“.[6] В Torsione (Усукване) от 1968 г. молескинови ивици са усукани с помощта на железен прът, чието възвратно движение е възпрепятствано от зацепването на пръта в стена. В Senza titolo или Struttura che mangia (Без заглавие или Структура, която яде) едра маруля е хваната между два гранитни блока; и двете творби визуализират концепцията за ентропия, базирана на интерпретацията на философа Жорж Батай, концепция, върху която другите художници от Arte Povera и критикът Челант също рефлектират.[7] Respiro (Въздишка) от 1969 г. описва феномена на разширяването на метала: два железни пръта държат гъба, която, когато температурата спадне и металът се свие, „диша“.[8]

През 1970 г. Анселмо участва в проекта Identifications, поредица от видеоклипове, в които Гери Шум документира работата на някои от най-важните авангардни артисти на епохата. В краткото видео художникът се появява само за да завърти прът с увити около него молескинови каиши, бетонирани в кубичен блок, и като опъва кълбото от каиши, застопорява пръта о стена, след което камерата снима стабилизираната, но напрегната творба; камерата е неподвижна, но зуумваща.[9]

Анселмо възприема някои от „бедните“, неконвенционални средства, предпочитани от негови колеги като Янис Кунелис и Марио Мерц, но именно гранитът, в цялото му твърдо минерално великолепие, му се струва най-подходящ за неговите квазинаучни цели. В Mentre il Colore Solleva la Pietra e la Pietra Solleva il Colore (Докато цветът повдига камъка, а камъкът повдига цвета, 1993) тежките плочи, окачени несигурно високо на стената на галерията, демонстрират силата на гравитацията, като в същото време я пренебрегват, а Direzione (Посока, 1967-68), каменен блок, снабден с компас и оформен като връх на стрела, превръща инертната материя като по чудо в символ на движението и магнитната сила.[1]

В Grays that lighten to overseas и Verso overseas, инсталации от 80-те години на 20. век, той работи с гранитни блокове и цветни правоъгълници, поставени до тях.

Анселмо създава и книги художествени обекти, сред които Leggere (Четене) през 1972 г., в която всяка страница съдържа една и съща дума в прогресивно стесняване и разширяване. Думата е Infinito (Безкрайно), а книгата започва с напълно черни страници и завършва с детайли от думата.[10]

През 1999 г. той съживява друг образ, създаден за първи път преди десетилетия: Cut Sky (Съкратено небе) е черна тънка колона, висока малко над метър, издигната на речен остров в Понтеведра, Галисия. Заглавието ѝ, изписано върху миниатюрния квадрат отгоре, накратко отразява мистичната цел, която Анселмо споделя с по-ранните творци: желанието да приближи Земята и небето или – по думите на Уилям Блейк, да „държи безкрайността в дланта си, а вечността - за един час“.[1]

  • „Съкратено небе“, Мюнстер, 1987
    „Съкратено небе“, Мюнстер, 1987
  • „Съкратено небе“, Мюнстер, 1987
    „Съкратено небе“, Мюнстер, 1987
  • „Съкратено небе“, Понтеведра, 1999
    „Съкратено небе“, Понтеведра, 1999
  • „Съкратено небе“, Понтеведра, 1999
    „Съкратено небе“, Понтеведра, 1999

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Germano Celant (под негова редакция), Arte Povera, Milano, Mazzotta, 1969.
  • Arte povera in collezione, Milano, Charta, 2000, ISBN 88-8158-316-X.
  • Germano Celant (под негова редакция), The knot arte povera: Giovanni Anselmo, Alighiero Boetti, Pier Paolo Calzolari, Luciano Fabro, Jannis Kounellis, Mario Merz, Marisa Merz, Giulio ... Michelangelo Pistoletto, and Gilberto Zorio, Torino, Allemandi, 1985, ISBN 978-88-422-0037-6.
  • Giorgio Maffei (под негова редакция), Libri e documenti, Arte povera 1966-1980, Books and Documents, Mantova, Corraini, 2007, ISBN 978-88-7570-018-8.
  • Rosalind Krauss (под нейна редакция), Giovanni Anselmo: Matter and Monochrome, in October, aprile 2008.
  • Vittorio Peruzzi (под негова редакция), La grafica e i multipli dell'Arte Povera: Anselmo, Boetti, Calzolari, Fabro, Merz, Paolini, Penone, Pistoletto e Zorio nella collezione Peruzzi, Roma, ilmiolibro selfpublishing, 2012, ISBN 88-910-2252-7.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г ((en)) Christopher Masters, Giovanni Anselmo obituary, Гардиън, 9 Jan. 2024.
  2. ↑ а б Giovanna Mencarelli. Anselmo, Giovanni // Enciclopedia Italiana, VI Appendice. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2000. Посетен на 2 ноември 2024. (на италиански)
  3. ↑ Cultura: è morto Giovanni Anselmo, storico protagonista dell’Arte Povera // lastampa.it. 2023-12-18. Посетен на 2023-12-19. (на италиански)
  4. ↑ Will Heinrich. Giovanni Anselmo, a Leader of the Arte Povera Movement, Dies at 89 // The New York Times. 2023-12-23. Посетен на 2023-12-24. (на английски)
  5. ↑ Giorgio Maffei (a cura di), Libri e documenti, Arte povera 1966-1980, Mantova, Corraini, 2007, ISBN 978-88-7570-018-8, pp.44-47.
  6. ↑ G. Celant, Arte Povera, Milano, 1969.
  7. ↑ R. Krauss, „Giovanni Anselmo: Matter and Monochrome“, in October, n.124, April 2008, pp. 125-136.
  8. ↑ Arte povera in collezione, p. 106.
  9. ↑ Identifications: Video Galerie 1970 – by Gerry Schum, Hunting in the dark (видео, от 16:36 до 17:46).
  10. ↑ G. Maffei (под негова редакция), Arte povera 1966-1980, Libri e documenti, Mantova: Corraini Edizioni, 2007, p. 42.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джовани_Анселмо&oldid=12403303“.