Диаманди Николов

Диаманди Николов
български офицер от кавалерията
Роден	9 август 1867 г. Щип, Османска империя
Починал	1942 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национален военен университет

Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1^-ви конен полк, помощник-командир на 2^-ри конен полк и командир на 11^-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Диаманди Николов е роден на 9 август 1867 г. в Щип, Османска империя. На 2 август 1892 г. завършва с 14^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 4^-ти, 7^-и и 10^-и конен полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 е произведен в чин майор.

Като майор Диаманди Николов командва 2^-ри ескадрон от Втори конен на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Николов командва първоначално дивизион от 1^-ви конен полк, на 30 май 1916 е произведен в чин подполковник, след което е помощник-командир на 2^-ри конен полк, а от 1918 до уволнението си през 1919 г. командва на 11^-и конен полк. Междувременно на 30 май 1918 е произведен в чин полковник. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия за бойни заслуги е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. През 1918 г. на същото основание е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата, като наградата е потвърдена със заповед №355 от 1921 г.

На 23 септември 1923 година Щипското братство по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов свиква в Софийския университет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония. Идеята е приета и на 21 декември 1923 година Николов е сред учредителите на Македонския научен институт и става първият касиер на организацията.

На 30 юни 1927 о.з. полковник Диманди Николов е избран за секретар на временния комитет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.

Полковник Диаманди Николов умира през 1942 г. и е погребан в Централните софийски гробища.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1892)
• Поручик (2 август 1895)
• Капитан (18 май 1902)
• Майор (18 май 1913)
• Подполковник (30 май 1916)
• Полковник (30 май 1918)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1892)

Външни препратки

• „Задачите на Македонския научен институт“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 1, София, 3 януари 1925 година

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата (1918/1921)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 334.